Решение № 828 от 13.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 828 гр. София, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20241000500785 по описа за 2024 година

С решение № 4348 от 03.08.2023 г. по гр. д. № 13927/2021 г., СГС, І-16 св, ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Д. Ц. срещу „Юробанк България“ АД искове с правно основание чл. 26, ал. 1, ал. 1, пр. 1 ЗЗД (главен иск) вр. чл. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП, както и евентуалните искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.

1 от ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД за обявяване нищожността на договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 35040 от 10.04.2008 г., поради противоречие със закона, заобикаляне на добрите нрави и невъзможен предмет, в цялост.

С решението се ОБЯВЯВАТ ЗА НИЩОЖНИ по иска на Р. Ц. срещу „Юробанк България“ АД с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.

143, ал. 2, т. 12 от ЗЗП, клаузата на чл. 3, ал. 5 и клаузата на чл. 6, ал. 2 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 35040 от 10.04.2008 г., в частите предвиждащи еднострА. промяна на лихвения процент и връщане на дълга в "швейцарски франкове", като противоречаща на закона - чл. 146 вр.

143 ЗЗП.

С решението се ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1, т. 12 ЗЗП, предявен от Р. Ц. срещу банката за обявяване за нищожни на 1 клаузите на чл. 3, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 35040 от 10.04.2008 г., като неравноправни.

С решението се ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД на Р. Ц. срещу банката за връщане на сумата от 24 413, 59 швейцарски франка, представляваща платена без основание възнаградителна лихва за периода 25.08.2013 г. до 25.08.2018 г., като се ОСЪЖДА "Юробанк България" АД да заплати на Р. Ц. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 6 187, 21 швейцарски франка, представляваща разликата между заплатената от нея възнаградителна лихва за предоставения й кредит и възнаградителна лихва в размер на 5, 65 %, за периода 25.08.2013 г. до 25.08.2018 г.

С определение от 24.1.2023 г. съдът е оставил без уважение молбата от 18.09.2023 г. на адв. Р. И. (пълномощник на Р. Ц.) с правно основание чл. 248 ГПК.

Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени исковете е постъпила въззивна жалба от Р. Д. Ц. (К.), като се позовава на практика на СЕС (Дело С260/18, С-269/19, С-125/18). Счита, че след като заемната сума не може да се връща в швейцарски франкове, посочването на друга валута би съставлявало недопустимо допълване на договора. Намира, че нищожността на уговорката за връщане на кредита в швейцарски франкове влече нищожност на целия договор. Твърди, че не следва клаузата в договора за променлив лихвен процент да се игнорира по волята на съдилищата, които приемат, че за целия срок на договора ще се прилага фиксиран лихвен процент в размер на първоначално договорения (в случая 5,65 %). Счита, че при спад на борсовите индекси лихвите е следвало да бъдат намалени и след като това не е сторено, ищцата е била ощетена, а банката поставена в по-изгодно положение. Твърди, че така не е изпълнена Директива 93/13, по смисъла на която следва националните съдилища да възпират банките от включване на неравноправни клаузи в договорите за кредит, като такова подходящо действие би било постановяване на решение, с което на банките не се присъжда никаква лихва.

Поддържа тезата си, че т. 3.1 от договора е нищожна, тъй като в нея не се съдържа никаква формула за определяне на БЛП, нито информация за колебанието на индекса в миналото. Ето защо счита, че дължимата лихва следва да се изчислява само на базата на твърдата надбавка (посочена в договора в размер на 1,15 %) и в полза на ищцата да се присъди сумата от 24 2

413, 59 швейцарски франка (тъй като тя е надвнесена). Твърди, че клаузата на чл. 20, ал. 1 и 2 също е нищожна, тъй като е предвидена такса за превалутиране и тъй като това превалутиране следва да стане по курс на банката, това прехвърля валутния риск изцяло върху потребителя. Счита, че ищцата е останала изцяло неинформирана за начина, по който промяната във валутния курс може да повлияе върху конкретните й задължения и тя е била в заблуждение, че при всички случаи кредит в швейцарски франкове ще бъде по-изгоден от този в лева. Позовава се на решение № 295 по т.д. № 3539/2015 г., ВКС, решение № 136 от 20.01.2021 г. по т.д. № 1467/2019 г., ВКС, а в хода на производството и на решение № 50008 от 5.03.2025 г. по т.д. № 1367/21 г., ТК, ІІ ТО, решение № 127 от 8.05.2025 г. по т.д. № 195/24 г., І ТО и др., като изтъква, че осъждането на потребителя да плаща задълженията си при първоначално уговорената лихва в случай, че се констатира нищожност на клаузата за промяна на лихвения процент, е в противоречие с правото на ЕС. В последното заседание пред САС изрично се позовава на решение от 26.11.2024 г. по т.д. № 1060/22 г., според което при условие, че не са налице неблагоприятни последици за потребителя и той желае прогласяване на нищожност на договора при липса на диспозитивна норма, която да го замести, договорът може да бъде приет за нищожен. Подчертава, че жалбоподателката е получила 98 668 франка, а е върнала на банката 135 800 франка, при прилагане на който и да е курс на валутата. Претендира решението да се отмени в обжалваната му част, като се прогласи нищожност на целия договор, евентуално – само на клаузите на чл. 3, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 и 2, и кумулативно - да се присъди в полза на ищцата сумата от 24 413,59 швейцарски франка за периода 25.08.2013 г. до 25.08.2018г., представляваща получена от банката без основание възнаградителна лихва.

С частна жалба е обжалвано определението по чл. 248 ГПК от страна на адв. Р. И.. Претендира възнаграждение по всеки от исковете, които са били разгледани, като твърди, че следва да се вземе предвид действащата към датата на последното съдебно заседание наредба. Счита, че минималното възнаграждение за оценяемия иск е 1540 лв., а общо (и за неоценяемите) й се следва хонорар от 3540 лв. Моли актът на съда да се коригира в посочения смисъл.

Ответникът „Юробанк България“ АД оспорва въззивната жалба срещу решението, като счита, че практиката на СЕС, която се цитира, е или 3 неотносима или подкрепя тезата на самата банката (че договорът може да се прилага и без неравноправните клаузи, като съдът не е допълвал същия).

(Позовава се и на решение № 83 от 12.05.2022 г. по гр.д. № 2859/21 г., ВКС, ІІІ ГО). Подчертава, че никъде в обжалваното решение съдът не е променял валутата на кредита. Подчертава, че между страните е налице висящ спор (спрян до приключване на настоящото дело), където ищцата претендира сумата от валутните разлики, които е платила в резултат на валутния риск, и където ще бъдат обезщетени нейните интереси. Подчертава, че според практиката на СЕС волята на потребителя следва да бъде зачетена от съда, но само в случаите, в които договорът не може да бъде запазен без неравноправните клаузи, а обявяването му за нищожен ще постави кредитополучателя в неблагоприятното положение да върне веднага и изцяло заетата сума (или неиздължения остатък от нея), вместо да я изплаща на вноски. Сочи обаче, че това разрешение е неотносимо към настоящия спор, тъй като договорът е валиден и може да се прилага и без спорните клаузи.

Подчертава, че ако актуалните кредите се отпускат при по-ниски лихви, това не може да се пренесе автоматично към кредити, предоставяни преди 15 г.

Сочи, че ищцата разполага с възможност да предоговори или рефинансира кредита си (вкл. със средства от друга банка). Счита за порочно схващането, че банката трябва да бъде лишена от всякаква печалба по договорите за кредит.

Ответникът-банка оспорва и частната жалба като се позовава на актуална практика на СЕС, досежно Наредба № 1 от 2004 г.

Въззивната жалба е подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. с чл. 143 ЗЗП и чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Ищцата Р. Д. Ц. (К.) твърди, че сключила на 10.04.2008 г. договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 35040 с ответника "Юробанк И Еф Джи България" АД в размер на равностойността в швейцарски франкове на 117 000 лв. В уточнителна молба от 31.03.2021 г. ищцата поддържа иск за нищожност за целия договор за кредит, поради противоречие със закона, тъй 4 като е уговорено връщане на кредита в швейцарски франкове, без да е запозната за риска, който поема. Поддържа, че договорът е нищожен, поради нищожност на клаузите, предвиждащи връщане на кредита в швейцарски франкове в чл. 6, ал. 1, тъй като същият е усвоен в лева, а отделно от това в периода на изпълнение на договора курсът швейцарски франк/лева се е покачил. Намира, че от курсовата разлика банката е генерирала допълнителна печалба над договорената лихва. Счита, че договорът е нищожен и поради нищожност на клаузите относно начина на формиране на годишния лихвен процент. Според нея чл. 3, ал. 1 и чл. 3, ал. 5 са нищожни поради противоречие с чл. 143, т. 12 от ЗЗП, чл. 59, ал. 2 от ЗКИ, те не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, не са индивидуално уговорени и позволяват на търговеца едностранно да променя условията на договора въз основа на непредвидено в него основание, а именно неопределеността на БЛП. Сочи, че методология за определяне на БЛП не се съдържа разписана в договора, а начинът на формирането му влияе и на самата лихва и погасителна вноска. Твърди, че чл. 26, ал. 4 от ЗЗД не може да се приложи, тъй като клаузата за възнаградителна лихва не може да се замести от повелителни правила на закона. Намира договорът за нищожен и поради липса на предмет, тъй като банката никога не е предоставяла швейцарски франкове. Евентуално се претендира прогласяването нищожност на клаузите на чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2 и чл. 20 от договора, като неравноправни.

Твърди, че получаването от банката на възнаградителна лихва е без основание, тъй като договорът е нищожен, респ. нищожни са клаузите относно начина на изчисляване на ГЛП. Претендира да й бъде върната сумата от 24 413, 59 швейцарски франка, за периода 25.09.2013 г. до 25.09.2018 г.

(исковата молба е предявена на 26.09.2018 г.). Евентуално претендира заплащане на разликата между заплатената сума за възнаградителна лихва и възнаградителна лихва, изчислена при ГЛП 5, 65 %.

Ответникът "Юробанк България" АД оспорва исковата молба, като сочи, че страните са се договорили кредитът да е в швейцарски франкове и съгласно приложение № 1 размерът му е 98 668 швейцарски франка, като към датата на подписване на приложение № 1 (27.05.2008 г.) курсът купува е 1, 1857 спрямо лева. Те са приели също, че връщането на заема ще бъде в тази валута и следователно е налице яснота, още повече, че има и погасителен план. Намира 5 договорът за действителен, евентуално, че следва да се приложи чл. 26, ал. 4 от ЗЗД като се вземе предвид първоначалния размер на договорената лихва.

Сочи, че методология за определяне на БЛП е достъпна на страницата на банката от 2010 г. Поддържа, че оспорените клаузи на чл. 6, ал. 2 и чл. 20, ал. 1 и 2 от договора не са неравноправни, но дори и да бяха договорът може да съществува и без тях. Прави възражение за погасяване по давност по чл. 111, б. в от ЗЗД.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Спорът в настоящото въззивно производство се свежда до установяване на действителност на договора за кредит, респ. при евентуалност - на клаузите на чл. 3, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от същия, респ. до връщане на сумата от 24 413, 59 швейцарски франка, представляваща платена без основание възнаградителна лихва за периода 25.08.2013 г. до 25.08.2018 г.