Определение № 435 от 28.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 435 гр. София, 26.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседА.е на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20238002900850 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. А. С. и А. Б. С. против решение № 109/21.02.2023 г. по т.д.№ 1036/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 29.07.2022 г. по гр.д.№ 226/2020 г. на Окръжен съд – Монтана . С потвърденото решение са уважени предявените от „Глоуейв България„ ЕООД искове срещу касаторите, по реда на чл.422, ал.1 ГПК, за установяване вземане на ищеца от всеки от двамата, при условията на солидарна отговорност, в размер на 71 847 евро, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение до окончателното изплащане на сумата, на основА.е запис на заповед от 01.06.2008 г. , по който двамата ответници имат качеството на авалисти. Касаторите твърдят недопустимост на въззивното решение, поради наличие на преюдициален спор, предпоставящ спирането му, на основА.е чл.

229, ал.1, т.4 ГПК – висящо производство по т.д.№ 85/2021 г. на СГС, предмет на което е иск по чл. 694, ал.1, т.1 ТЗ, с който се оспорва вземането на „Глоуейв България„ ЕООД от длъжника по каузалните правоотношения, обезпечени със записа на заповед и издател на ефекта - „Ава спорт„ ООД /н./.

Твърдят основА.е за спиране и по чл.229, ал.1, т.5 ГПК, като считат, че събрА.те по делото доказателства съдържат достатъчно данни за осъществяване на престъпление по чл. 252, ал.1 НК – осъществяване на банкова дейност без лиценз, съгласно ЗКИ , към която необосновано причисляват и лизинговата дейност – оперативен и финансов лизинг – дейности, упражнявА. от кредиторите по каузалните правоотношения, в обезпечаване на които се твърди издаден менителничният ефект. В евентуалност оспорват правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и 1 в противоречие с материалния закон. Основният касационен довод за съществено процесуално нарушение е за непроизнасяне на въззивния съд по възражението на ответниците, че доколкото срещу издателя по записа на заповед - „Ава спорт „ ООД е открито производство по несъстоятелност и в същото „Глоуейв България„ ЕООД не е предявило вземА.ята си, на основА.е процесния запис на заповед в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688 ТЗ, то същите са погасени, на основА.е чл. 739, ал. 1 ТЗ. Непредявяването на вземането, на основА.е записа на заповед, срещу издателя – длъжник по каузалното правоотношение, обезпечено със същия, според страната съставлява недобросъвестност и злоупотреба с право, на каквито авалистите , макар да не са страна по каузалното правоотношение, имат право да се позоват. Касаторите считат, че недобросъвестността и злоупотребата с право на поемателя по записа на заповед, така както е обоснована по-горе, са противопоставили своевременно в процеса. Насетне в касационната жалба се излага фактологията по спора, като стрА.те акцентират на обстоятелството, че нито В.С., нито „Глоуейв България „ ЕООД имат лиценз за банкова дейност и не могат да осъществяват дейност, присъща на кредитна институция. Считат, че по делото е останало неизяснено кой от договорите за заем от 11.05.2007 г. или за сух лизинг от 01.04.2008г. процесният запис на заповед обезпечава. Поддържат довода си за нищожност на договора за цесия от 28.05.2008 г. , тъй като / поради неговата безвъзмездност, а и в частта , касаеща вземане от договорна лихва, в размер на 362 159 евро, тъй като клаузата за дължимостта й е нищожна, поради противоречие с добрите нрави / се касае за липса на предмет. Навежда се възражение, за несанкциониран от въззивния съд анатоцизъм – начисляване лихва върху лихва, визирайки сключеното между В.С. и

„Ава спорт „ ООД споразумение от 01.06.2008 г. към договор за заем от 11.05.2007 г., което въззивният съд изобщо не е обсъдил. В аспект на възражА.ето за непритежА.е от В.С. - страна по същото на лиценз за банкова дейност, съгласно ЗКИ, се поддържа неговата нищожност, като сключено в противоречие със закона, ако не в цялост, то поне досежно допуснат със същото анатоцизъм. Неправилно, според касаторите, съдът е оставил без последствия възражението им, за извършвА. погашения на заема, от длъжника по каузалното правоотношение, в брой, по настояване на кредитора В.С. и въпреки законовата забрана, които е следвало да бъдат съобразени.

Ответната страна - „Глоуейв България„ ЕООД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основА.е за допускане на касационното обжалване, тъй като липсват конкретно формулирА. правни въпроси. Считат, че обстоятелствата, с които касаторите обосновават довод за недобросъвестност и злоупотреба с право на ищеца, като поемател по записа на заповед, изобщо не са въведени в преклузивните за това срокове и дори с въззивната жалба, а едва с писмените бележки във въззивна инстанция.

Досежно съобразимите, в аспект на недобросъвестност и злоупотреба с право от страна на поемателя, обстоятелства – за погасяване на обезпечения с ценната книга дълг, намират че решението на въззивния съд е в унисон с 2 формираната съдебна практика на ВКС, вкл. цитираната от касаторите в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за недопустимост и неправилност на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното :

Ищецът „Глоуейв България„ЕООД е предявил против А. С. и А. С. искове, по реда на чл. 422, ал.1 ГПК , за установяване вземане от всеки от същите, в размер на 71 847 евро, при условията на солидарна отговорност, на основА.е запис на заповед от 01.06.2008 г., с издател „Ава спорт „ ООД и падеж 31.05.2014г., по който ответниците са авалисти. Поемател по записа на заповед е В.С. Стайков. Вземането си по същия Стайков е прехвърлил на ищеца, с джиро от 31.05.2014г.. В исковата молба, предпоставено и от първоначалното предявяване на иск и срещу длъжника по каузалните правоотношения, издател по записа на заповед - „Ава спорт„ООД / спрямо който производството е последващо прекратено, с оглед образуваното за същия производство по несъстоятелност / ищецът е обосновал основА.ето на вземА.ята си от същото дружество, въз основа на договор за цесия от 08.06.2012 г.. В исковата молба се твърди и е установена от въззивния съд следната фактическа обстановка : На 11.05.2007 г. е сключен договор за заем на сума от 600 000 лева, между „Вест 64 „ ЕООД / заемодател / и „Ава спорт„ ООД / заемополучател /. Изпълнението на задълженията на заемополучателя е обезпечено с 15 записа на заповед - по един за всяка календарна година от срока на договора, между които не е процесният . На 28.05.2008 г. „Вест 64„ ЕООД е цедирало вземА.ята си по договора за заем с „Ава спорт„ ООД, на В.С.. На 01.06.2008 г. между цесионера и длъжника „Ава спорт„ ООД е сключено споразумение, с установително между стрА.те действие, досежно размера на дълга по договора за заем - 962 159 евро, в това число 600 000 евро главница и 362 159 евро договорна лихва. В обезпечение на така признатия дълг е договорено издаване на нови записи на заповед, какъвто се твърди и е приел съда, че е процесният, издаден на датата на споразумението.

На 01.04.2008 г. между В.С., като лизингодател и „Ава спорт„ ООД е сключен договор за сух лизинг на въздухоплавателно средство. На 30.11.2009 г. е сключено споразумение между В.С. и „Ава спорт„ ООД , с установително между стрА.те действие относно общия размер на дълга на „Ава спорт„ ООД към В.С. , с основА.е договора за заем - сума от 987 244,60 евро, в която се включват 600 000 евро главница, ведно с просрочени лихви и неустойка за забава, поради неизпълнение, съгласно договореното в споразумение от 01.06.2008 г., както и размер на дължими, но непросрочени лихви. С договор от 08.06.2012 г. В.С. е цедирал на „Глоуейв България „ ЕООД вземА.ята си срещу „Ава спорт„ ООД, приобити на основА.е договора за цесия от 01.06.2008 г. / възникнали на основА.е договора за заем от 11.05.2007 г./ и вземА.ята си на основА.е договора за сух лизинг от 01.04.2008 г., ведно с 3 всички техни обезпечения, т.е. и записите на заповед , вкл. процесния, джиросан на 08.06.2012 г. от В.С. в полза на ищеца. Договорен е нов погасителен план до 2024г., за погасяване на задължение в общ размер от 1 139 553, 20 евро.

С отговора на исковата молба ответниците са се позовали на открито производство по несъстоятелност на „Ава спорт„ ООД / решение от 09.02.2021 г. по т.д.№ 198/2020 г. на Окръжен съд – Монтана / и претендирали спиране на производството срещу всички ответници, а не само срещу това дружество - оставено без уважение . По съществото на спора ответниците не оспорват, че процесният запис на заповед обезпечава задълженията на „Ава спорт„ ООД по договора за заем от 11.05.2007 г., като противопоставят следните доводи и възражения : 1/ договорът за заем е обезпечен с ипотека върху недвижим имот, чиято стойност надхвърля размера на заема, в аспект на свръхобезпеченост на задължението, водещо до нищожност, поради противоречие с добрите нрави; 2/ заемодателят е недобросъвестен, тъй като въпреки възникнало основА.е да обяви дълга за предсрочно изискуем, не е упражнил това си потестативно право своевременно ; 3/ договорът за цесия от 28.05.2008 г. , сключен между

„Вест 64„ ЕООД и В.С. като безвъзмезден, е нищожен, поради противоречие със закона, като симулативен и в противоречие с добрите нрави; 4/ заемодателят „Вест 64“ ЕООД не притежава лиценз за банкова дейност и договорът за заем е нищожен, като сключен в противоречие със закона ; 5/ нищожна е и цесията от 08.06.2012 г., , с която се легитимира „Глоуейв България„ЕООД , тъй като договорената цена по същата не е заплатена от дружеството – цесионер, с което стрА.те обвързват влизането му в сила ; 6/ доколкото записа на заповед е с падеж 31.05.2014 г., но обезпечава задълженията на „Ава спорт „ ООД по договора за заем, със срок до 2022 г., исковете са предявени преждевременно ; 7/ записа на заповед е нищожен, поради нееспазена форма за валидност ; 8/ клаузата на чл.4.1 от договора за заем - за дължима при забава договорна лихва, начислявана върху главница и лихви - е нищожна , тъй като води до анатоцизъм.

С допълнителна искова молба ищецът поддържа относимост и на договора за сух лизинг, но само доколкото договореният нов погасителен план от 08.06.2012 г. е общ - за задълженията на „Ава спорт „ООД и по двата договора, разсрочени съразмерно / т.е. всяка погасителна вноска обхваща част от вземА.я и по договора за заем, и по договора за сух лизинг /. С допълнителния отговор на исковата молба се поддържат и развиват съображенията на ответниците за нищожност на договорите за цесия, като се заявява непротивопоставимост на споразумението от 08.06.2012 г.

/ обединяващо задълженията по договора за заем и този за сух лизинг, при нов общ погасителен план за същите / спрямо авалистите, т.е. поддържат обвързващ ги първоначален погасителен план по договора за заем, с краен срок 2022 г.. Насетне в допълнителния отговор, обаче, се сочи приложимост на новия погасителен план от 08.06.2012 г. , но само по отношение задълженията по договора за заем, не и за тези по договора за сух лизинг, 4 от което отново се заявява нищожност на споразумението от тази дата, поради липса на съгласие, заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави. Противопоставя се и възражение за погасяване по давност вземА.ята на ищеца по договора за сух лизинг .

Първоинстанционният съд е уважил исковете, а въззивният потвърдил първоинстанционното решение, въз основа следните решаващи мотиви, относими към касационните доводи за недопустимост и неправилност на въззивното решение : Неоснователен е довода във въззивната жалба, че откритото производство по несъстоятелност на длъжника „Ава спорт„ ООД е основА.е за спиране на настоящото производство по исковете срещу авалистите - ответници, на основА.е чл. 229, ал.1, т.4 ГПК – липсва връзка на преюдициалност, с оглед самостоятелният характер на отговорността на авалистите.