Решение № 683 от 11.11.2024, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 683 гр. Р., 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Р. в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20243330101335 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по трудов спор.

Депозирана е искова молба от ПГССХВТ „Ангел Кънчев“, БУЛСТАТ 000499329, с която са предявени обективно съединени искове срещу В. С. С. за заплащане на сумата от 2027.40лв.- обезщетение на основание чл.221,ал.2 от КТ, заедно с лихвата за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Иска и заплащане на направените по делото разноски.Твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено поради наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение “, че срокът на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение е в съответствие с чл.326, ал.2 от КТ- 1 месец; че брутното му трудово възнаграждение, считано от 01.09.2022г., е възлизало на 2027.40лв. Сочи, че на ответника е връчена покана да изплати доброволно обезщетение чл. 221 ал.2 от КТ в размер па брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение в размер на 2027.40лв

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е депозирал отговор, в който сочи, че искът е неоснователен, т.к. не се е осъществил фактическия състав на чл.221, ал.2 от КТ. Твърди, че работодателят следва да установи, че е останал без работник за същата длъжност поради уволнението на ищеца. Счита, че ако това е така, би означавало, че работодателят не е търсил нов служител и не е обявил длъжността за свободна, както и че искът е недоказан по размер.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищецът е работил по трудово правоотношение за неопределено време при ответника на длъжност организатор стопански дейности. Последното допълнително споразумение между страните е от 24.08.2022 г., в което е посочено основно трудово възнаграждение в размер на 1635 лв. и 24 % допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. В същото е записано, че срокът на 1 предизвестието е по КТ

Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед №РД-196-196/02.11.2022 г. , с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и това прекратяване е констатирано и в Заповед №РД-197-197/02.11.2022 г.

С решение № 194/ 29.03.2023 г. по гр.д.№2253/2023 г. на РС - Р. са отхвърлени исковете, предявени от В. С. С., ЕГН ********** с адрес гр.Р., ул.“***** срещу ПГССХВТ „Ангел Кънчев“, град Р., БУЛСТАТ 000499329 с адрес гр.Р., бул.“Априлско въстание“, №№103 за признаване за незаконосъобразно на прекратяването на трудовото му правоотношение, за което са издадени заповеди №РД 196-196/02.11.2022 г. и № РД 197-197/02.11.2022 г., за възстановяването му на преди заеманата от него длъжност „организатор стопански дейности“. Това решение е потвърдено с решение №110/05.07.2023 г. по в.гр.д.№134/2023 г. по описа на ОС – Р..

С покана от 12.07.2924 г. ищецът чрез законния си представител е поискал от ответника заплащането на сумата 2027,40 лв. на осн. чл.221, ал.2 от КТ.

Видно от представеното извлечение от интернет страницата на РУО – Р. не е обявена свободна работна позиция за организатор стопански дейности в ПГССХВТ „Ангел Кънчев“. В длъжностното разписание, в сила от 05.12.2022 г. липсва щатна длъжност „организатор стопански дейности“, каквато длъжност е имало в предходните длъжностни разписания.

Начисленото и изплатено трудово възнаграждение на ответника за м. октомври 2022 г. е в размер на 2406,84 лв.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Искът за заплащане на сумата 2027,40 лв. обезщетение по чл.221 , ал.2 от КТ е основателен и доказан.

Тази разпоредба регламентира правото на работодателя да получи обезщетение от работник/служител, чието трудово правоотношение е прекратено с дисциплинарно уволнение. Тази разпоредба не посочва никакви други предпоставки за възникване на това право. Действителните вреди, сочени от ответника като предпоставка за пораждане на задължението, не са елемент от фактическия състав, а имат значение единствено и само за размера на обезщетението и то само тогава, когато трудовото правоотношение е срочно /В този смисъл е и Решение №281/13.04.2010 г. на ВКС, по гр.д.

№210/2009 г. III г.о./.

В настоящия случай трудовото правоотношение на ответника е безсрочно, поради което размерът на обезщетението се определя не от действителните вреди, а от брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Т.к. страните по процесното трудово правоотношение не са уговорили срок за предизвестие, следва да се приложи диспозитивната норма на чл.326, ал.2 от КТ, която урежда срокът на предизвестието за прекратяване на безсрочен трудов договор /какъвто е и процесния/, когато страните не са уговорили друго и този срок е 30 дни.

Поисканият от ищеца размер на обезщетението от 2027,40 лв. е сбор от основното трудово възнаграждение, посочено в последното допълнително споразумение и допълнителното такова за придобит трудов стаж и професионален опит. Същото е в по-малък размер от размера на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение /м. октомври, в който брутното трудово възнаграждение на ответника е 2406,85 лв./, поради което Съдът следва да уважи иска в целия му размер.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените 2 по делото разноски в размер на 81,10 лв. – платени като държавна такса, както и платеното възнаграждение за един адвокат. Предвид направеното от процесуалния представил на ответника възражение, съдът съобрази ниската правна сложност на делото, обстоятелството, че същото бе разгледано в едно о.с.з. и размера на минималното адвокатско възнаграждение, дължимо за иск с тази цена на осн. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждение и счита, че следва да осъди ответника за заплати възнаграждение в размер на 502,74 лв.

Воден от гореизложеното, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. С. С., ЕГН ********** от гр. Р., ул. ***** ДА ЗАПЛАТИ на ПГССХВТ „Ангел Кънчев“, БУЛСТАТ 000499329, адрес гр. Р. , 7200, бул.

"Априлско въстание" №103 представлявано от инж. В. Х. Н. – директор сумата 2027,40 лв. /две хиляди двадесет и седем лева и четиридесет стотинки/ обезщетение с правно основание чл.221, ал.2 от КТ, ведно със законната лихва от 30.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА В. С. С., ЕГН ********** от гр. Р., ул. ***** ДА ЗАПЛАТИ на ПГССХВТ „Ангел Кънчев“, БУЛСТАТ 000499329, адрес гр. Р. , 7200, бул.

"Априлско въстание" №103 представлявано от инж. В. Х. Н. – директор сумата 81,10 лв. /осемдесет и един лева и десет стотинки/ разноски по делото и 502,74 лв. /петстотин и два лева и седемдесет и четири стотинки/ платено адвокатско възнаграждение, намалено по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Р. в двуседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Районен съд – Р.: _______________________

3