Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3054 от 19.07.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1320/2024
Вид
Определение № 3054
Подписан
19.07.2024
В сила
19.07.2024
Състав
Златина Иванова Кавърджикова, мл.с. Елица Неделчева Желязкова, Николай Свиленов Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3054 гр. Варна, 19.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно гражданско дело № 20243100501320 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 44802/04.06.20234 г. при ВРС от М. В. А.–Х., германска гражданка, родена на 21.12....5 г. в с. Д., обл. Варна, чрез процесуалния й представител адв. А. Г. от ВАК, срещу решение № 1788 от 20.05.2024 г., постановено по гр. дело № 173/2024 г. на Варненския районен съд, 49 състав, с което е отхвърлен предявеният от А. Д. А., ЕГН **********, заместен в хода на производството на осн. чл. 227 ГПК от своята майка М. В.

А.–Х., срещу Община А., ЕИК ......., ул. „Г. П.“ 58б иск с правно основание чл.

124 ГПК за установяване, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор ........... по КК и КР на с. Д., общ А., обл. Варна с площ 987 кв.м., представляващ УПИ ....., кв.8 по плана на ********** с площ от 973 кв.м. при граници: УПИ X-..., УПИ XXІХ-..., ..., УПИ ХХХ-..., УПИ V-..., УПИ VІІІ-... и улица, въз основа на упражнявано давностно владение през периода от 10.07.1990 г. до датата на завеждане на иска - 29.06.2022г.

Въззивницата, правоприемник на ищеца А. А., намира обжалваното решение за неправилно, като моли същото да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен. Излага, че обжалваното решение недопустимо преповтаря мотивите на вече обезсиленото решение, постановено в предходно воденото между страните производство по гр. д. № 8298/2022 г. по описа на ВРС.

Твърди, че първоинстанционният съд следва да изгради свои собствени мотиви въз основа на установените по делото факти. Излага, че съдът не се е произнесъл по част от наведените с исковата молба твърдения, както и че разпределението на доказателствената тежест е неправилно. Приема за необоснован извода на съда за липсата на анимус у ищеца, че държи имота за себе си, както и че с трите молби до ответника е признал правото му на собственост по отношение на процесния имот. Твърди, че с исковата молба ищецът се позовава на свое оригинерно придобивно основание, а именно упражнявана от самия него фактическа власт върху имота в периода от 10.07.1990 г. до датата на исковата молба, като позоваването, че имотът е бил 1 винаги в патримониума на семейството му е с оглед твърдението за неговото своене. Излага оплакване за липса на обсъждане от страна на първоинстанционния съд на показанията на свидетел С., според която единствено ищецът А. А. е осъществявал фактическа власт върху имота за процесния период. Твърди, че ответникът не е успял да обори презумпцията на чл. 69 ЗС, установена в полза на владеещия несобственик. Сочи, че трите молби до Община А. са отправени от ищеца към Общината в качеството й на орган на власт, а не като равнопоставен субект, поради което същите не представляват действия по смисъла на чл. 116 ЗЗД, годни да прекъснат придобивната давност. В жалбата се сочи, че с молбата от 2008 г. ищецът А. е поискал от Общината уреждане границите на имотите му, граничещи с процесния, като е заявил, че по документи последният е собственост на Община А., но по силата на давностно владение е негов. Твърди се, че третата молба до ответника от 2018 г. не може да породи действие, доколкото към този момент давността вече е била изтекла считано от 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г., както и за периода 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. Излага, че доколкото мораториумът за придобиване по давност на имоти частна общинска собственост е отменен с решение на КС, то следва да се приеме, че давността е изтекла в полза на първоначалния ищец А. още на 01.06.2006 г., като се позовава на владение в периода 01.06.1996 г. – 01.06.2006 г. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Община А., в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като първоинстанционният съд в съответствие с всички доказателства по делото надлежно е установил липсата на анимус у ищеца за своене на имота.

Въззиваемата страна се позовава на подадените от ищеца до Община Аксакова молби, в които са отправени искания за закупуване на процесния имот, като счита, че тези именно изявления оборват презумпцията на чл. 69 ЗС. Сочи, че процесният имот е частна общинска собственост и като такъв не може да се придобива по давност. Моли за оставяне на жалбата без уважение и за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Няма искания за събиране на нови доказателства.

Съдът намира, че жалбата е редовна и допустима, депозирана е от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на ВРС, поради което следва да бъде приета за разглеждане.

Водим от горното и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА

ЗА

РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.

№

44802/04.06.20234 г. при ВРС от М. В. А.–Х., германска гражданка, родена на 21.12....5 г. в с. Д., обл. Варна, чрез процесуалния й представител адв. А. Г. от ВАК, срещу решение № 1788/20.05.2024 г., постановено по гр. дело № 173/2024 г. на Варненския районен съд, 49 състав, с което е отхвърлен предявеният от А. Д. А., ЕГН **********, заместен в хода на производството на осн. чл. 227 ГПК от своята майка М. В. А.–Х., срещу Община А., ЕИК ......., ул. „Г. П.“ 58б иск с правно основание чл. 124 ГПК за установяване, че ищецът 2 е собственик на ПИ с идентификатор ........... по КК и КР на с. Д., общ А., обл.

Варна с площ 987 кв.м., представляващ УПИ ....., кв.8 по плана на ********** с площ от 973 кв.м. при граници: УПИ X-..., УПИ XXІХ-..., ..., УПИ ХХХ-..., УПИ V-..., УПИ VІІІ-... и улица, въз основа на упражнявано давностно владение през периода от 10.07.1990 г. до датата на завеждане на иска 29.06.2022г.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.09.2024 г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящето определение.

На въззивника да се връчи препис от отговора на въззивната жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3