Определение № 692 от 18.05.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 692 гр. Стара Загора, 18.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20235500500344 по описа за 2023 година Производството е образувано по частна жалба на ,,Б.Д.“ АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законните си представители В.М.С. и Д.Н.Н., действащи чрез юрк. К. М., против разпореждане № 1118/23.03.2023 г., постановено по гр. д. № 631/2023 г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника М.М.А..

Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му и издаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, както и присъждането на разноски.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на ,,Б.Д.“ АД - гр.С. срещу длъжника М.М.А., **********, с адрес : гр. К., ***, с което е направено искане за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за сумата от 1683,56 лв., представляваща част от обезщетение за забава в размер на 1709,28 лв. за периода от 18.06.2019 г. до 06.01.2023 г.

Посочено е, че вземането произтича от договор за потребителски кредит от 17.06.2014 г., предоставен на наследодателката на длъжника, който е станал изискуем на 18.06.2019 г. с изтичането на срока на договора.

Към заявлението е приложено извлечение от счетоводните книги на „Б.Д.“ ЕАД, от което се установява, че обезщетението за забава след настъпването на изискуемостта на кредита е в размер на 1709,28 лв. за 1 периода 18.06.2019 г. до 06.01.2023 г.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението, т.к. е приел че искането е недопустимо.

Изводът за недопустимост е обоснован с доводите, че по ч.гр.д.№ 37/2023 г. срещу същия длъжник вече са били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за задълженията, произтичащи от същия договор за банков кредит, и заповедта за изпълнение е влязла в сила, а претендираното и присъдено обезщетение за забава за периода 18.06.2019 г. до 06.01.2023 г. е било в размер на 25,72 лв. и не е било заявено като частично.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Процесуалният закон не съдържа изрична забрана за кредитора да претендира различни части от свое вземане в самостоятелни производства.

Такава забрана може да се извлече от разпоредбата на чл.3 от ГПК, но процесуалното поведение на страната трябва несъмнено да сочи на недобросъвестно упражняване на права, за да може съдът да я санкционира за това й поведение.

В случая в две самостоятелни заповедни производства ,,Б.Д.“ АД е претендирала издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за две различни части / 25,72 лв. и 1683,56 лв./ от едно вземане - за обезщетение за забава след настъпването на изискуемост на банков кредит за периода 18.06.2019 г. до 06.01.2023 г. и в общ размер от 1709,28 лв.

И в двете производства към заявленията са приложени изцвлечения от счетоводните книги на банката с идентично съдържание, удостоверяващи дължимо и неплатено обезщетение за забава след настъпването на изискуемостта на кредита в размер от 1709,28 лв. за периода 18.06.2019 г. до 06.01.2023 г.

Макар и в първото заявление да не е изрично упоменато от заявителя, че се претендира само част от цялото вземане, това е очевидно от съдържанието на документа по чл.417 от ГПК.

Сборът от размерите на обезщетенията, претендирани в двете самостоятелни заповедни производства съответства на общия размер на това вземане, поради което може да се обоснове извод, че не е налице злоупотреба с право от страна на кредитора по смисъла на чл.3 от ГПК.

Не е налице недопустимост на второто искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение, т.к. първата заповед за изпълнение не се ползва със силата на пресъдено нещо, характерна за съдебните решения.

Целта на заповедното производство е създаването на съдебно 2 изпълнително основание, въз основа на което кредиторът да се снабди с изпълнителен лист и след това да се проведен изпълнително производство.

Именно затова в това производство съдът проверява единствено дали са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение.

В хипотезата, когато се претендира издаването на заповед за незабавно изпълнение съдът следва единствено да провери дали документът по чл.417 от ГПК е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, а когато е приложима защитата на потребителите – и дали искането не е основано на неравноправни клаузи или е налице обоснована вероятност за това.

В случая представеното със заявлението на ,,Б.Д.“ АД извлечение от счетоводните книги има изискуемото съдържание, удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, а самото вземане не е основано на неравноправна клауза.

Ето защо за претендираното вземане следва да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Като разноски в заповедното производство за които следва да се издаде заповед за изпълнение следва да бъде включена единствено платената от заявителя държавна такса, т.к. възнаграждение за юрисконсулт вече е било присъдено в производството по ч.гр.д.№ 37/2023 г. по описа на Районен съд Казанлък По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено, като бъде постановено издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Относно разноските:

В настоящото производство не се присъждат разноски, т.к. същото се развива едностранно, а отговорността за разноски почива на процесуалния деликт и цели да репарира вредите, понесени от страната в резултат на неоснователно предизвикан от другата страна правен спор.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.2 и чл.271, ал.1 пр.2-ро от ГПК Окръжен съд – Стара Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 1118/23.03.2023 г., постановено по гр. д. № 631/2023 г. по описа на Районен съд – Казанлък, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ на ,,Б.Д.“ АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законните си представители В.М.С. и Д.Н.Н., действащи чрез юрк. К. М., заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника М.М.А., **********, с адрес : гр. К., *** за сумата от 1683,56 лв., представляваща част 3 от обезщетение за забава в размер на 1709,28 лв. за периода от 18.06.2019 г. до 06.01.2023 г., което произтича от договор за потребителски кредит от 17.06.2014 г., предоставен на наследодателката на длъжника – М.А.М., починала на 26.05.2015 г., който е станал изискуем на 18.06.2019 г. с изтичането на срока на договора, както и за разноските в заповедното производство от 33,67 лв. за платена държавна такса.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Казанлък за фактическото издаване на заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителният лист.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4