Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 24393 от 02.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 12617/2025
Вид
Определение № 24393
Подписан
02.12.2025
В сила
02.12.2025
Състав
Стою Христов Згуров, Румяна Спасова, Анелия Стефанова Янева

Цитирани разпоредби

  • чл. 103 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 120 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 142, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 105 · Семеен кодекс
  • чл. 49 · Семеен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24393 гр. София, 02.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Румяна Спасова Въззивно частно гражданско дело № 20251100512617 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по 2 бр. частни жалби, подадени от Р. К. А..

Първата жалба е подадена срещу определение от 21.07.2025 г. по гр.д. № 71566/2024 г. на СРС, 117 състав, с което е отхвърлено възражението на Р. А. за местна подсъдност. Ответницата счита същото за неправилно, немотивирано и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Твърди, че съдът не е съобразил факта, че е получила материалите по делото на работното си място, като същата е променила своят постоянен и настоящи адрес преди получаването им. Посочва, че в срока за отговор на исковата молба е направила възражение за местна подсъдност, което следва да се съобрази. Сочи, че подсъдността на главния иск обуславя и тази на акцесорните искове. Предвид изложеното иска да се отмени определението, с което е отхвърлено възражението й за местна подсъдност, като производството по делото да бъде изпратено по компетентност на Варненския районен съд. Претендира разноски.

С писмен отговор ищецът Р.П. оспорва изцяло жалбата. Посочва, че изложените в частната жалба доводи и твърдения са неистински и съответно неоснователни. Сочи, че е невярно обстоятелството, че ответницата е разбрала за образуваното дело едва при връчване на съобщенията на адреса по месторабота, а е уведомена още през месец декември 2024 г. Твърди, че и към момента местоработата на Р. П. е в гр. София, а децата и към настоящия момент са с адрес в гр. София, където са редовни ученици в съответните училища. Ето защо ответницата и непълнолетните деца продължават да живеят постоянно и по настоящем в семейното жилище в гр. София, ул. ******** което е определящо за местната подсъдност по настоящото дело. Предвид изложеното иска да се остави без уважение частната жалба като неоснователна и да се потвърди атакуваното определение като допустимо и правилно със законните последици.

Втората жалба е подадена срещу протоколно определение от 28.08.2025 г. по 1 гр.д. № 71566/2024 г. на СРС, 117 състав, с което съдът е дал ход на делото. Счита същото за неправилно, немотивирано и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Посочва, че към датата на съдебното заседание въззивният съд не се е произнесъл по частната жалба във връзка с определението за местната подсъдност на делото, поради което не е следвало да дава ход на делото и да разглежда същото в открито съдебно заседание. Твърди също така, че не е докладвана молбата й да не се дава ход на делото и същото да бъде отложено за друга дата и час не само поради наличието на частната жалба за определяне на местна подсъдност и поради основанията, предвидени в хипотезата на чл. 142, ал. 2 ГПК. Счита, че към дата 28.08.2025 г. са налице редица процесуални пречки по даване ход на делото, с които съдът не се е съобразил. Предвид изложеното иска да се отмени протоколното определение от 28.08.2025 г., с което съдът е дал ход на делото.

С писмен отговор Р.П. иска да се остави жалбата като недопустима или неоснователна със законните последици. Счита, че подадената частна жалба е пореден опит на съпругата му – ответницата Р.П. да шиканира и непозволява да бъде разгледано и решено образуваното от него преди почти една година дело за развод.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

По първата частна жалба:

Частната жалба срещу определението, с което е прието за неоснователно възражението на ответницата за местна подсъдност е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба, подадена на 03.12.2024 г. от Р.Х.П. срещу Р. К. А. с правно основание чл. 49 СК.

С отговора на исковата молба, подаден на 17.07.2025 г. ответницата Р. А. прави възражение за неподсъдност поради нарушени правила за местна подсъдност по чл.

105 СК, тъй като постоянният и настоящият й адрес е в гр. Варна.

С обжалваното определение, постановено на 21.07.2025 г. съдът е приел възражението за местна подсъдност на ответницата за неоснователно. Приел е, че ответницата е променила адреса си след завеждане на делото.

Настоящият въззивен състав намира определението за правилно и законосъобразно, предвид следното:

Искът за развод е родово подсъден на районния съд съобразно общото правило на чл. 103 ГПК. Предявява се пред съда, в района на който е постоянният адрес на ответника чл. 105 ГПК. Доколкото в бракоразводния процес задължително се разглеждат искове за предоставяне на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, при постановяване на решението за развод съдът е длъжен да се произнесе и по тези искове. Това налага изводът, че съобразно общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК съединените с брачния иск небрачни искове са подсъдни на районния съд, в района на който е постоянният адрес на ответника.

Видно е от данни по делото и приложената към исковата молба справка НБД /лист 15/, че към 21.02.2025 г. постоянният и настоящият адрес на ответницата Р. К. А. е в гр. София, ул. „********. Промяна на адресите е заявена от лицето на 25.04.2025 г.

/лист 94/, съгласно изготвената на 21.07.2025 г. и приложена към отговора на исковата 2 молба справка НБД.

От значение за определяне на подсъдността са актуалните към датата на подаване на исковата молба обстоятелства, а не последващите, съгласно чл. 120 ГПК, който гласи, че настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото.

Предвид изложеното и с оглед на обстоятелството, че към датата на подаване на исковата молба постоянният адрес на ответницата е в гр. София, то правилно районният съд не е уважил възражението за местна подсъдност и за изплащане делото на Варненски районен съд, тъй като промяната е настъпила след подаване на исковата молба.

По втората частна жалба:

Частната жалба срещу определението, с което е даден ход на делото е подадена в законоустановения срок, но е срещу акт, който не подлежи на обжалване.

Недопустимостта на инстанционния контрол на горепосоченото определение на районния съд за даване ход на делото може да се изведе по аргумент от разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 7, макар и същото да има предвид посочените определения. В мотивите към решението е прието, че разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК визира две групи определения, които подлежат на обжалване с частна жалба. Първата група съдебни актове са определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /т.

1/, а втората група - определенията, чието обжалване е изрично предвидено в закона /т.

2/. Преграждащи са тези определения, които временно или окончателно препятстват развитието на производството. Обжалваният акт, срещу който е подаден втората частна жалба, по която е образувано настоящото производство не попада в нито една от двете групи.

Предвид изложените мотиви първата подадена жалба следва да се остави без уважение, а втората жалба – без разглеждане.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от Р. К. А. срещу определение от 21.07.2025 г. по гр.д. № 71566/2024 г. на СРС, 117 състав, с което е отхвърлено възражението на Р. А. за местна подсъдност и изпращане на делото на Райнон съд Варна.

Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му, при условията на чл. 280 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, подадена от Р. К. А. срещу определение от 28.08.2025 г. по гр.д. № 71566/2024 г. на СРС, 117 състав, с което е даден ход на делото в открито съдебно заседание.

Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред 3

Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на ответницата.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4