Определение № 2397 от 26.09.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2397 гр. Бургас, 26.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501414 по описа за 2024 година съобрази следното:

Производството по делото е образувано по частна въззивна жалба вх.№ 3086/29.07.2024г. на ПРС от Н. С. К., ЕГН: ********** от гр. А., общ. П., ул.

„И.“ № *, чрез адв. Недялка Божилова-Арабова, съд.адрес: гр.Бургас, ул. „Цар Симеон І“ № 58-60, против определение № 327/01.07.24г. по гр.д.№ 345/2024г. по описа на ПРС, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на заведения иск. Твърди, че за него, като собственик на терен, съществува право на предпочтително изкупуване на сградата, застроена в този терен на основание отстъпено право на строеж, но в нарушение на чл.33 ЗС не му е предложено да изкупи при условията на цитирания законов текст. Позовава се на приложимост на чл.33 ЗС и при производства по публична продажба, обявена от съдебен изпълнител. Излага подробни аргументи в подкрепа на становището си и моли за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за разглеждането му по съществото на спора. Не ангажира писмени доказателства.

Жалбата е депозирана в срока по чл.275 ГПК от легитимирано лице, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция, против акт, подлежащ на съдебен контрол и е допустима.

Съдът, след като се запозна с частната жалба и преписката по делото, приема жалбата за основателна. В подкрепа на горния извод съобрази 1 следното:

Производството по гр.д.№ 345/2024г. по описа на ПРС е образувано по искова молба от Н. С. К., чрез адв. НедялкаБожилова-Арабова, против Х. А.

Б., ЕГН: ********** от гр. К., общ. П., ул. „Л. К.“ № *, П. А. Ц., ЕГН:

********** и С. А. Ц., ЕГН: **********, двамата от гр. П., ул. „Б.“ № *, с предявен иск за признаване на правото на частния жалбоподател да изкупи подробно описаната в исковата молба сграда, с административен адрес: гр.Каблешково, общ. Поморие, ул. „Любен Каравелов“ № 5.

Твърди, че е собственик на терена, в който е построена сградата, а Х. Б. е била собственик на постройката - суперфициар. След обявена и проведена публична продан, сградата е възложена на П. и С. Ц.и – купувачи на публичната продан. Поддържа, че притежанието на право на собственост върху терена го прави съсобственик с Х. Б. и на това основание съдебният изпълнител е следвало да го покани да изкупи вещта при условията на чл.33, ал.1 ЗС на цената, за която е възложена на втория и третата ответници. Излага аргументи в подкрепа на твърденията си. Моли за уважаване на иска и претендира разноски. Ангажира доказателства.

При запознаване с исковата молба, Поморийският районен съд е приел, че ищецът следва да уточни правния си интерес от търсената защита.

Със заявление вх.№ 2673/28.06.2024г. на ПРС ищецът се е позовал на съществуваща съдебна практика в смисъла на изложеното в исковата молба и така е обосновал допустимостта на исковата си претенция.

С обжалваното определение ПРС е приел неприложимост на нормата на чл.33 ЗС към конкретния случай и е постановил обжалваното определение, като е обосновал недопустимост на иска.

Основните оплаквания по частната въззивна жалба се свеждат до основателността на заведения иск – коментира се наличието на съсобственост, наличието на предпоставки за изкупуване на имота, твърди се приложение на разпоредбата на чл.33 ЗС към сделки, които по своята същност се доближават до покупко-продажбата.

Както настоящият състав посочи по-горе, определението е преценено като неправилно по причина, че всички по-горе описани съждения, както в обжалваното определение, така и в частната въззивна жалба, са насочени към 2 разрешаване на спора налице ли са основания, за да се признае право на К. на изкупуване на процесната сграда.

По този повод настоящият състав, след като взе предвид разпоредбите на чл.124 ГПК, приема следното:

Съдът е сезиран с искова молба, с която частният жалбоподател твърди право на изкупуване по реда на чл.33 ЗС на недвижим имот.

Съгласно трайно и безпротиворечиво поддържаната от Върховната инстанция практика, „Предмет на делото е спорното материално субективно право - претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения“ Решение № 359 от 16.01.2014г. на ВКС по гр.д. № 1209/2013г., IV г.о., ГК.

Последователно и в множество други съдебни актове: Решение № 45 от 20.04.2010г. на ВКС по т.д. № 516/2009г., II т. о., ТК, Решение № 71 от 2.02.2010г. на ВКС по гр.д. № 138/2009г., III г.о., Решение № 494 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 673/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 165 от 15.01.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 1580/2023г., ІV г.о., Върховният касационен съд приема, при зачитане на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, че съдът извършва квалификация на иска на базата на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения и търсената с иска съдебна защита.

От процесуална гледна точка предявяването на иск е обусловено от процесуални предпоставки: процесуална дееспособност, предявяване на редовен иск, предявяване на иска пред родово и местно компетентния съд и при липса на процесуални пречки: наличие на идентично висящо дело между същите страни, по същия спор, наличие на договорна подсъдност, наличие на преюдициален спор между същите страни и др.

Висящият иск е конститутивен и по отношение на конститутивните искове е налице още едно условие за процесуална допустимост, а именно: да са предвидени от закона - чл.124, ал.3 ГПК.

В конкретния случай законът предвижда иск за изкупуване на имот по реда на чл.33 ЗС, следователно изискването на чл.124, ал.3 ГПК е налице.

Искът е предявен от право- и дееспособно лице, против право- и дееспособни 3 ответници и се твърди наличие на материалното право на ищеца да изкупи имота.

При така описаното се налага извод, че е предявен допустим иск, по който съдът следва да прецени наличието на материалните предпоставки за уважаване или отхвърляне.

По изложените мотиви, обжалваното определение се явява неправилно и с оглед всичко описано, следва съдебен акт в горния смисъл.

Водим от това БОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 327/01.07.24г. по гр.д.№ 345/2024г. по описа на ПРС.

ВРЪЩА делото на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4