Определение № 1123 от 20.10.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1123 гр. Перник, 20.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ АНГ. АЛЕКСОВ като разгледа докладваното от МИХАИЛ АНГ. АЛЕКСОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500732 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена

ОТ: Г. Ц. С., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция: гр. ******** чрез адв. Г. Б., в качеството на процесуален представител.

ПРОТИВ: Решение № 91/01.06.2026 г., постановено по гр. д. № 719/2025 г. по описа на Районен съд – Брезник, в частта относно сумата 4839,86 лв. (2474,58 евро), ведно със законната лихва от 08.08.2025 г. до окончателното изплащане, както и в обусловената от изхода на спора част относно разноските.

С ИСКАНЕ: да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде постановено решение съобразно заявената с въззивната жалба защита, както и да бъдат присъдени разноските съобразно изхода на спора.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от Г. Ц. иск в обжалваната част относно сумата 4839,86 лв. (2474,58 евро), ведно със законната лихва от 08.08.2025 г. до окончателното изплащане, и се е произнесъл по отговорността за разноските.

Във въззивната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се приложението на правилата за доказателствената тежест и изводът, че процесните плащания представляват съзнателно изпълнение на нравствен дълг по смисъла на чл. 55, ал. 2 ЗЗД. Твърди се, че районният съд неправилно е определил подлежащите на доказване факти и е приложил неблагоприятните последици от доказателствената тежест, както и че изводът за наличие на нравствен дълг не се подкрепя от събраните доказателства. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на решение съобразно заявената с въззивната жалба защита, както и присъждане на разноските съобразно изхода на спора.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна, с който 1 въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно, тъй като процесните суми са предоставяни доброволно за нуждите на децата и представляват съзнателно изпълнение на нравствен дълг. Иска се потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на разноските съобразно изхода на спора.

С въззивната жалба и писмения отговор не са направени искания за събиране на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК служебна проверка относно допустимостта на въззивната жалба съдът установи следното: въззивната жалба е подадена на 13.07.2026 г. от надлежна страна, имаща правен интерес от въззивното обжалване, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и в част, неблагоприятна за въззивника, като е спазен срокът по чл. 259, ал. 1 ГПК. Констатираната нередовност на въззивната жалба, изразяваща се в невнасяне на дължимата държавна такса, е отстранена в предоставения от първоинстанционния съд срок чрез представяне на доказателства за платена държавна такса, поради което към момента на извършване на проверката по чл. 267, ал. 1 ГПК жалбата е редовна. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При проверката по чл. 267 ГПК съдът намира, че с оглед заявените в исковата молба фактически твърдения правната квалификация на главния иск следва да бъде конкретизирана като иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

Ищецът основава претенцията си на твърдението, че е извършил процесните плащания към ответницата при начална липса на правно основание за получаването и задържането им.

Конкретизирането на приложимата хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД не изменя основанието или петитума на предявения иск и не въвежда нови правнорелевантни факти.

От проекто-доклада, обективиран в Определение № 69/18.02.2026 г. и обявен за окончателен в откритото съдебно заседание на 26.03.2026 г., се установява, че районният съд е дал указания относно подлежащите на доказване факти и е разпределил доказателствената тежест между страните. Действително, указанието ищецът да установи като самостоятелен елемент корелативна връзка между обедняването и обогатяването е неточно с оглед приложимата хипотеза на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Констатираната неточност обаче не е довела до оставяне извън предмета на доказване на конкретен правнорелевантен факт и не е ограничила възможността на страните да организират доказателствената си защита.

Ответницата още с отговора на исковата молба е въвела възражение по чл. 55, ал. 2 ЗЗД и е ангажирала доказателства относно фактите, на които го основава. Страните са разполагали с възможност да ангажират доказателства по очертания предмет на спора, като след обявяване на проекто-доклада за окончателен са събрани поисканите от тях доказателства и не са заявени други доказателствени искания.

При тези данни не се установява конкретен правнорелевантен факт да е останал извън предмета на доказване поради отсъствие, непълнота или неточност на първоинстанционния доклад, нито пропуск в доказването, намиращ се в причинна връзка с констатираната 2 неточност. Поради това конкретизирането на правната квалификация и установената неточност при формулирането на доказателствената тежест не обуславят необходимост от предоставяне на допълнителна доказателствена възможност по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК.

Предметът на въззивното производство се определя от обжалваната част на първоинстанционното решение и въведените с въззивната жалба оплаквания при съобразяване пределите на въззивната проверка по чл. 269 ГПК. В случая въззивното обжалване е ограничено до Решение № 91/01.06.2026 г. в частта относно сумата 4839,86 лв.

(2474,58 евро), ведно със законната лихва от 08.08.2025 г. до окончателното изплащане, както и до обусловеното от изхода на спора произнасяне по разноските. В останалата част първоинстанционното решение не е предмет на въззивна проверка.

Във въззивната жалба и писмения отговор не са направени искания за събиране на нови доказателства, поради което съдът не дължи произнасяне по доказателствени искания.

Доводите относно приложението на материалния закон, последиците от доказателствената тежест и преценката на събраните по делото доказателства са относими към правилността на обжалваното решение и следва да бъдат обсъдени при постановяване на крайния въззивен съдебен акт.

Съдът не констатира във въззивната жалба искане, което да налага предварително произнасяне на Районен съд – Брезник по реда на чл. 247, чл. 248 или чл. 250 ГПК. Искането за присъждане на разноските по първоинстанционното и заповедното производство е обусловено от търсения въззивен резултат и не представлява самостоятелна молба по чл. 248 ГПК.

При така извършената проверка съдът намира въззивната жалба за процесуално допустима.

Не са налице процесуални пречки за разглеждането , поради което делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните бъде предоставена възможност да изразят становище по доклада, по правната квалификация, по предмета на доказване и по разпределението на доказателствената тежест, както и да обсъдят възможността за доброволно уреждане на спора.

Водим от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА въззивно гражданско дело № 732/2026 г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.11.2026 г. от 11.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ДОКЛАДВА делото съобразно изложеното в мотивите на настоящото определение.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните най-късно в първото по делото открито съдебно заседание да изразят становище по доклада, по правната квалификация, по предмета на доказване и по разпределението на доказателствената тежест, както и да предприемат съответните процесуални действия, когато правото им да сторят това не е преклудирано.

УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са 3 съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните по реда на ГПК, ведно с призовките за насроченото съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

4