Решение № 1715 от 11.12.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1715 гр. Варна , 11.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Ирена Н. Петкова

Светла В. Пенева

Наталия П. Неделчева

Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20203100503186 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс Г, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова и Георги Коршия срещу решение №260242/8.9.2020г., постановено по гр.дело №18870/2019г., с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника срещу Д.М.А., ЕГН ********** иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 782.80 лв., представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактура № 0275115858/ 02.01.2019 г., за периода от 29.09.2018 г. до 27.12.2018 г. за обект с абонатен № 0104303084 и клиентски № 1100111219, с адрес на потребление: гр. Варна, ул. „Крайезерна“ 32, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.05.2019г. до окончателното изплащане и 20.44 лв., представляваща мораторната лихва върху главницата, за периода от 14.01.2019 г. до 18.04.2019 г., за което вземане е издадена Заповед № 3744/ 14.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение ч. гр. дело № 7167 по описа на Варненски районен съд за 2019 год., на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Според изложеното в жалбата, решението на Районен съд -Варна е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в разрез с процесуалните и съдопроизводствените правила и събраните в хода на процеса доказателства. Жалбоподателят твърди, че са налице всички предпоставки за извършване на корекция на сметката на ищеца чрез предвидената корекционна процедура. Счита, че е 1 налице правно основание за възникване на вземането му, тъй като процесната сума представлява цена за потребеното в обекта на въззиваемия количество ел. енергия и се дължи на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал.1 ЗЗД. Излага, че са налице всички предпоставки като е осъществен правопораждащия състав. Твърди, че при извършване на проверката е изготвен констативен протокол, отговарящ на всички изисквания, който 1 отразява действителното фактическо положение и е съставен в съответствие с разпоредбата на чл. 47, ал.2 ПИКЕЕ. Твърди, че електрическата енергия е родово определена движима вещ като собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията - чрез измерване от средството за търговско измерване и преминаването през точката на присъединяване на абоната към електропреносната мрежа. В този смисъл, ако доставената и преминала към консумативните уреди на обекта на ищцата електрическа енергия не може да бъде измерена, то потребителят е усвоил чужда вещ без правно основание, уврежда имуществения интерес на ответното дружество и дължи заплащането на цената на вещта. Засегнато е правото на ответното дружество, установено в чл.200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, предл. първо от ЗЗД купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на електрическа енергия.

Съобразно ОУ на ДПЕЕ, от които страните са обвързани, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия. По изложените съображения моли решението да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, а на негово място постановено друго, с което предявеният иск от него положителен установителен иск бъде уважен изцяло като бъде осъдена ответната страна да му заплати разноски за двете инстанции. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.

Въззиваемата страна, чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез особения си представител излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдените от въззивника пороци. Твърди, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение, както и да и бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

Във връзка с нейната основателност, съдът съобрази следното:

Отношенията между „Енерго-Про Продажби” АД и потребителите не се основават на власт и подчинение, а са такива между равнопоставени субекти, произтичащи от сключен договор за доставка на ел.енергия, поради което не следва да се квалифицират като административно-правни отношения, от където следва и извода, че спорът е подведомствен 2 на гражданските съдилища.

Предвид което и в изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо.

То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.

Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено следното:

Производството е образувано по иск на „Енерго-про продажби” АД, ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул.“Вл.Варненчик“ №258, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу Д.М.А., ЕГН ********** за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 782,80 лева, представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактура № 0275115858/ 02.01.2019 г., за периода от 29.09.2018 г. до 27.12.2018 г. за обект с абонатен № 0104303084 и клиентски № 1100111219, с адрес на потребление: гр. Варна, ул. „Крайезерна“ 32, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.05.2019 г. до окончателното изплащане и 20,44 лева, представляваща мораторната лихва върху главницата, за периодa от 14.01.2019 г. до 18.04.2019 г., за което вземане е издадена Заповед № 3744/ 14.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение ч. гр. дело № 7167/2019 по описа на ВРС. Ищецът излага, че с ответника се намират в облигационни отношения, регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Енергопро продажби” АД за обект с абонатен аб. № 0104303084 и кл. № 1100111219, с адрес на потребление: гр. Варна, ул. „Крайезерна“ №32. Излага, че в изпълнение на свое законово право и договорно задължение дружеството оператор на електроразпределителната мрежа„Електроразпределение Север“ АД извършило контролна проверка на измервателната система обслужваща процесния обект на потребление, при която е съставен Констативен протокол № 1105290/ 27.12.2018г., при която е установено неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа. Неправомерно присъединения проводник е демонтиран. Въз основа на горните констатации е изготвено Справка №508103435/ 28.12.2018г. като за периода от 29.09.2018 г. до 27.12.2018г. е начислено допълнително количество ел. енергия в размер на 3960 кВТч въз основа на осъществен прочит на паметта на СТИ, след което издадена фактура №0275115858/ 02.01.2019 г., с издател „Енерго - Про Продажби” АД на стойност 782.80лв. с ДДС, представляващи стойността на служ. начислено количество ел. енергия за обект № 0104303084, и кл. № 1100111219. Доколкото потребителят не заплатил процесната сума на падежа, ищецът претендира и начислената върху нея мораторна лихва.

Счита, че извършената корекция е законосъобразна и отразява количество ел. енергия, която е реално потребено от абоната. Излага, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за заплащане на сумата 782,80 лева, представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактура № 0275115858/ 02.01.2019 г., за периода от 29.09.2018 г. до 27.12.2018 г. и за сумата от 20,44 лева, представляваща мораторната лихва върху главницата, за периодa от 14.01.2019 г. до 18.04.2019 г. Тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът подал писмено възражение против заповедта за изпълнение, то ищецът в законо-установения едномесечен срок депозира настоящата искова молба. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор, чрез който ответникът оспорва изцяло предявения срещу него установителен иск. Не оспорва, че е клиент на ищцовото дружество и собственик на електроснабдения процесен обект на потребление. Оспорва обаче изцяло 3 дължимостта на сумата по корекцията. Оспорва наличието на основание за извършването .

Оспорва наличието на техническа възможност коригираното количество ел. енергия да се достави за процесния период. Оспорва констативния протокол както и методиката и начина, по който е изчислена сумата по корекцията и сочи, че не се е съгласявал на едностранно преизчисляване на сметката му за минал период. По изложените в отговора съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

По заявление на „Енерго-про продажби” АД, ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул.“Вл.Варненчик“ №258 срещу Д.М.А. е образувано ч. гр. дело №18870/2019г. по описа на ВРС за сумата 782,80 лева, представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактура № 0275115858/ 02.01.2019 г., за периода от 29.09.2018 г. до 27.12.2018 г. за обект с абонатен № 0104303084 и клиентски № 1100111219, с адрес на потребление: гр. Варна, ул. „Крайезерна“ №32, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.05.2019 г. до окончателното изплащане и 20,44 лева, представляваща мораторната лихва върху главницата, за периодa от 14.01.2019 г. до 18.04.2019 г.

Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед №3744/ 14.05.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът

Д.А. да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691 претендираните суми.

В срока по чл. 414, ал.2 ГПК, длъжникът е възразил срещу заповедта, като е навел твърдения, че не дължи посочените суми.

В срока по чл. 415 ГПК, заявителят е депозирал исковата си молба в съда.

Предвид изложеното, същата се явява подадена в срок и допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Въз основа събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото Констативен протокол № 1105290/ 27.12.2018 г. се установява, че на същата дата служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка в обект с клиентски № 1100111219 и абонатен № 0104303084, с адрес на потребление: гр. Варна, ул. „Крайезерна“ №32, с титуляр на партидата Д.М.А., при която е установено неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа. Неправомерно присъединения проводник е демонтиран.

Протоколът е подписан от служителите на оператора, извършили проверката и от двама свидетели

Видно от приетото по делото становище за начисление на електрическа енергия, „Енерго-Про Продажби” АД, за периода от 29.09.2018 г. до 27.12.2018г., е начислило допълнително количество електроенергия в размер на 3960 кВТч., въз основа на осъществен прочит на паметта на СТИ, при който е установено неотчетено количество ел. енергия.