Решение № 3190 от 16.07.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 2308/2024
- Вид
- Решение № 3190
- Подписан
- 16.07.2024
- В сила
- 16.07.2024
- Състав
- Таня Аспарухова Георгиева - Точевска
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
РЕШЕНИЕ
№ 3190 гр. Пловдив, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330102308 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Н. Д. И., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „*************" № ***, ет. ***, ап.
***, чрез пълномощник адв. В. И., е предявил против „Иновативни финанси” ООД, ЕИК:
201257149, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Сливница ” № 201, МОЛ Варна, тяло Б, ет. 4, представлявано от управителя Ю. Б. Ц., за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла давност сумата в размер на 111, 94 лева (сто и единадесет лева и деветдесет и четири стотинки) по фактура № ********** г., издадена от „Теленор България“ ЕАД, вземането по която е прехвърлено на ответника с договор за цесия от 19.12.2017 г.
В исковата молба се твърди, че на 19.11.2016 г. ищецът подписал с „Теленор България“ ЕАД договор за мобилни услуги, като в последствие прехвърлил номера си към друг оператор, но била издадена фактура № ******** г. на стойност 111, 94 лева, със срок за плащане- 20.07.2018 г.
Получил и писмо от оператора за това задължение, като започнали и телефонни обаждания от оператора и различни колекторски фирми, дори получил уведомление за предстоящи съдебни действия и извънсъдебна покана за изпълнение. Поискал официално информация от мобилния оператор на кого е прехвърлено вземането и получил отговор, че това е ответника, придобил го с договор за цесия от 19.12.2017 г. От дружеството също получил телефонно обаждане да си плати дълга, иначе следвали съдебни процедури. В тази връзка предявявал отрицателен установителен иск за недължимост на сумата по фактурата, поради изтекла погасителна давност. Претендират се и разноските в производството.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, чрез залепване на уведомление по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК, като от ответника писмен отговор в срок не е постъпил. Ответникът е бил редовно призован на същия адрес, книжата са му редовно връчени по 1 реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК на адреса на управление. В изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване на представител в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. Последиците на чл. 238 и сл. от ГПК са били редовно разяснени на страните и с определението за насрочване на делото, препис от което е връчен на ответника по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК.
В първото съдебно заседание по делото, проведено на 24.06.2024 г., на което е даден ход на делото, и за което ответникът е бил редовно призован, същият не е изпратил представител, няма взето становище по делото и няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото ищецът, чрез пълномощника си, е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства – договор, разменена кореспонденция, договор за цесия, писмо-предупреждение за предприемане на съдебни действия, извънсъдебна покана и уведомление за цесия от страна на първоначалния кредитор, може да се направи изводът, че искът е и допустим, тъй като процесната сума ответникът като настоящ кредитор я претендира от ищеца, и вероятно основателен.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника процесните суми.
С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото производство.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, поради което дължимата такава в размер на 50 лева ще се възложи в тежест на ответника и ще се присъди в полза на ПРС.
Ищецът се представлява от адв. И. по реда на чл. 38 от ЗАдв, поради което на същия се следват разноски в р-р на 400 лева по реда на чл. 7, ал. 1, т. 1 от НМРАВ, като следва да се присъдят директно на адвоката, осъществил представителството.
Горепосочените разноски с оглед изхода на спора следва да се възложат на ответната страна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Н. Д. И., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „**************“ № ***, ет. ***, ап. ***, чрез пълномощник адв. В. И., от една страна, и 2
„Иновативни финанси” ООД, ЕИК: 201257149, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Сливница ” № 201, МОЛ Варна, тяло Б, ет. 4, представлявано от управителя Ю. Б. Ц. – от друга, че Н. Д. И., ЕГН: ********** НЕ ДЪЛЖИ на „Иновативни финанси” ООД, ЕИК: 201257149 сумата в размер на 111, 94 лева (сто и единадесет лева и деветдесет и четири стотинки) по фактура № ********** г., издадена от „Теленор България“ ЕАД, вземането по която е прехвърлено на „Иновативни финанси” ООД, ЕИК: 201257149 с договор за цесия от 19.12.2017 г., поради изтекла давност.
ОСЪЖДА „Иновативни финанси” ООД, ЕИК: 201257149, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Сливница ” № 201, МОЛ Варна, тяло Б, ет. 4, представлявано от управителя Ю. Б. Ц. да заплати на адвокат В. С. И., ЕГН ********** от АК – П., с адрес: гр. П., ул.
‚*********“ № *** сумата от 400 лева (четиристотин лева) – разноски за осъществено представителство на ищеца по делото по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „Иновативни финанси” ООД, ЕИК: 201257149, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Сливница ” № 201, МОЛ Варна, тяло Б, ет. 4, представлявано от управителя Ю. Б. Ц. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд П. сумата от 50 лева (петдесет лева) – държавна такса за производството.
Решението е постановено по реда на чл. 238 от ГПК и не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
3