Решение № 834 от 17.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 834 гр. София, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Тони Гетов

Цветина Костадинова при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева в присъствието на прокурора Н. П. К. като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100604186 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда от 18.06.2020 г. по НОХД № 7860 /2019 г. Софийски районен съд – Наказателно отделение, 133-ти състав е признал подсъдимият И. С. М. за ВИНОВЕН в това, че около 01.00 часа на 08.03.2019 г. в гр. София, на тротоара на бул. „Ломско шосе“, в района на кръстовището с ул. „Сава Филаретов“ , направил опит да отнеме чужди движими вещи – дамска чанта на стойност 16 лева, ведно с намиращите се в нея – мобилен телефон марка „HTC“, модел „Desire 10“ на стойност 140 лева, мобилен телефон марка „Lenovo“, модел „А536“ на стойност 46 лева, две кутии с цигари марка „Карелия“ – една неотворена кутия на стойност 5,20 лева и една отворена наполовина кутия на стойност 2,60 лева, електронна запалка марка „Аudi“ на стойност 1,10 лева, електронна запалка марка „Davidof“ на стойност 1,10 лева, парична сума в размер на 80 лева, собственост на Д.А.Г. ) , както и намиращите се в същата чанта мобилен телефон марка „Samsung“, модел „GT-E1200I“ на стойност в размер на 342 лева, от владението на Д.А.Г., с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – издърпал дамската чанта, съдържаща гореизброените вещи, от ръцете на Г., но деянието останало недовършено по независещи от дееца причини – намиращите се в близост В.С.С. и Б.Д.Г. чули виковете за помощ на Д. Г. и успели да догонят и задържат И. М. до пристигането на полицейските служители – престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 18 от НК, за което деяние съдът му е ОПРЕДЕЛИЛ и НАЛОЖИЛ наказание в размер на три години „Лишаване от свобода“.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наложеното наказание с изпитателен срок от пет години.

С присъдата съдът е ОСЪДИЛ подсъдимото лице И. М. да заплати направените по делото разноски в размер на 369,90 лева по сметка на СДВР.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от страна на 1 защитника на подсъдимия, в която се излагат общи твърдения за незаконосъобразност, неправилност, необоснованост, явна несправедливост на наложеното наказание, както и допуснати съществени нарушения на материални и процесуалния закон. Посочва се, че обвинението не е доказано. Защитата твърди без да навлиза в конкретика, че съдът е кредитирал доказателства, които обслужват обвинителната теза, а е пренебрегнал доказателствените източници, подкрепящи защитната версия. Оспорва се и размера на наложеното от съда наказание. В заключителната част се прави искане за отмяна на постановената присъда или връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

В проведеното закрито съдебно заседание на 30.07.2024 година въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че жалбата е подадена срок, както и че не се налага ангажирането на нови доказателства.

В открито съдебно заседание защитникът на подсъдимата поддържа въззивната жалба с доводи за недоказаност на повдигнатото обвинение. Оспорва се пострадалата да е разпознала подсъдимия, като се излагат аргументи, че Д. Г. е видяла нападателя й в тъмната част на денонощието. Процесуалният представител изтъква, че е налице хипотезата на доброволен отказ от реализиране на престъплението. Представят се аргументи, че проверяваната инстанция е осъществила предположение относно заключението й че липсва доброволен отказ от извършване на инкриминираното деяние. Отправя се искане за намаляване на наказанието и приложение на чл. 55 от НК, тъй като е налице опит към осъществяване на престъплението и други смекчаващи отговорността обстоятелства. В заключение иска от съда да оправдае подсъдимото лице, алтернативно да се приложи чл. 18, ал. 3 от НК или да се приложи чл. 55 от НК.

Представителят на СГП намира присъдата за правилна и законосъобразна. Не намира, че са налице противоречиви доказателства, като излага аргументи, че не може да се приеме, че е налице доброволен отказ от изпълнение. Иска от съда да потвърди оспорвания съдебен акт.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционнота присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите на съдебния акт. Предвид това настоящата инстанция се солидаризира с приетата от първостепенния съд фактическа обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново.

При постановяване на присъдата първостепенният съд е обсъдил събраните относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – свидетелски показания на Д.А.Г. /л. 60 – 62 от СП пред СРС/, Ю.Й.В. /л. 62 от СП пред СРС/, В.С.С. /л. 62 – 63 от СП пред СРС, показанията на свидетеля от ДП л. 37 са прочетени частично на осн. чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т. 1 от НПК/, Б.Д.Г. /л. 63 от т СП пред СРС/, В.И.К. /л. 81 от СП пред СРС, показанията на свидетелката от ДП, л. 39, са прочетени на осн. чл. 281, ал.4, вр. чл. 1, т. 2 от НПК/, Т.С.Т. /л. 82 от СП пред СРС, показанията на свидетеля от ДП, л. 40, са прочетени на осн. чл. 281, ал.4, вр. чл. 1, т. 2 от НПК/, писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с албум към него /л. 10 – 15 от ДП/, съдебномедицинско удостоверение № 74.03.2019 г. /л. 25 от ДП/, копия на документи от мобилен оператор /л. 26 – 36 от ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с албум към него /л. 44 – 51 от ДП/, АИС „български документи за самоличност“ /л. 63 – 66 от 2

ДП/, справка за съдимост /л. 67 от ДП/,способи за доказване – оценителна експертиза /л. 53 54 от ДП/, комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л. 87 – 92 от ДП/.

Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства.

Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за достатъчно по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.

Производството пред проверяваната инстанция е протекло по реда и правилата на чл. 371, т. 1 от НПК.

К. източник на информация по отношение на повдигнатото обвинение се явяват показанията на пострадалото лице – Д. Г..

Свидетелката пред районния съд излага подробни твърдения за вечерта, в която се е случило инкриминираното деяние, за маршрута, по който се е движела, за механизма, по който й е отнета дамската чанта и е упражнена принуда от страна на извършителя. Пострадалата споделя, че е имала време да огледа внимателно лицето на подсъдимия при съприкосновението й с него, докато е опитвал със сила да отнеме дамската й чанта. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на защитата, касаещо липсата на достоверно разпознаване, тъй като Д. Г. е възприела подсъдимия в тъмната част на денонощието. Съгласно показанията на свидетелката е видно, че същата е успяла да огледа лицето на извършителя, както и че е сигурна в твърдението си и е забелязала чантата си в непосредствена близост на мястото, на което са заловили дееца. В подкрепа на изложеното от пострадалата са и свидетелските показания на В.С. и Б.Г., които са успели да догонят И.

М. и са възприели как изхвърля дамската чанта на пострадалата. Двамата свидетели потвърждават, че лицето, което са заловили е привлеченото под наказателна отговорност в настоящото производство.

Съдът констатира и сходство в показанията на свидетелите и по отношение на облеклото на подсъдимото лице по време на осъществяване на инкриминираното деяние.

Въззивната инстанция се довери на показанията на пострадалата, относно какви вещи е държала в дамската чанта, респективно на които е направен опит да и бъдат отнети. Изброените вещи от страна на Д. Г. съответстват на съдържанието на съставените протоколи за оглед на местопроизшествието и този за оглед на веществените доказателства. За една от процесните вещи се съдържат сведения и в показанията на свидетелката Ю.В., която излага информация за служебния телефон на пострадалата. Информация относно отнетите мобилни апарати се съдържа и в приложените документи от мобилните оператори, които установяват свидетелката Г. като ползвател на устройствата.

Съдът почерпи информация от показанията на пострадалата и относно употребената сила спрямо нея, изразяваща се в събарянето й на земята, впоследствие на което е получила лека травма на десния глезен. Показанията на свидетелката се подкрепят и от приобщеното съдебномедицинско удостоверение № 74.03.2019 г.

Въззивната инстанция кредитира показанията на полицейските служители К. и Т. от съдебното производство и тези от досъдебното производство, които са пристигнали на местопроизшествието. Показанията им са в синхрон с изложените от пострадалата обстоятелства, касаещи авторството на деянието и местоположението на отнетите вещи.

По отношение на съдебното минало на И. М., съдът даде вяра на приложените по делото справки за съдимост, от която се изведе данни за наличието на необременено съдебно минало към момента на осъществяване на деянието.

Съдът взе предвид резултатите от изготвената съдебно – оценителна експертиза, въз основа на която е установена паричната равностойност на инкриминираните вещи в дамската чанта на пострадалата.

В хода на досъдебното производство е изследван и подсъдимият М.. Съгласно изготвената СППЕ се установи, че същият към датата на инкриминираното деяние е бил психично здрав и въпреки алкохолното 3 опиване е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба, както и на тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи следното:

Съдът е сезиран с въззивна жалба,в която се оспорва постановената от районния съд присъда с доводи за незаконосъобразност, неправилност, необоснованост, явна несправедливост на наложеното наказание, както и допуснати съществени нарушения на материални и процесуалния закон, които са по-конкретно развити в открито съдебно заседание.

Въззивният съд намира за неоснователно възражението на защитата, критикуващо осъщественото извънпроцесуално разпознаване на подсъдимия от страна на Д. Г.. От една страна, пострадалата е разполагала с достатъчно време, за да възприеме как изглежда нападналото я лице, когато последният се е опитвал да отскубне дамската й чанта. От друга страна, тъй като И. М. е заловен непосредствено по време на осъществяване на инкриминираното деяние, когато се е опитвал да установи свое владение към отнетите вещи, с оглед на което е било възможно да се установи авторството на престъплението в конкретния момент. Извършителят е бил възпрепятстван от това да избяга от догонилите го двама свидетели С. и Г., които са успели да възприемат как И. М. изхвърля отнетата вещ, която впоследствие е разпозната от страна на пострадалата като нейна.

Съдебният състав остави без уважение и наведените доводи от жалбоподателя, че е налице доброволен отказ от осъществяване на престъплението по смисъла на чл. 18, ал. 3 от НК. Съгласно установената фактическа обстановка съдът констатира, че не е налице доброволен, а принудителен отказ от реализиране на започнатото инкриминирано деяние. Подсъдимият М. е бил догонен от страна на двама свидетели и следствие на обстоятелството, че същият е бил забелязан е изхвърлил дамската чанта на пострадалата. Действието по хвърляне на отнетата вещ е инициирано с цел да убеди догонващите го лица, че не е осъществил деянието и да избегне наказателна отговорност. Предвид което в настоящия случай не е налице доброволен отказ от престъпление, тъй като извършителят не по собствена инициатива без да е подтикнат от външно влияние е решил да не довърши престъплението.