Определение № 905 от 06.07.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 905 гр. Плевен, 06.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20264400500630 по описа за 2026 година С определение № 1840/ 20.04.2026г.Плевенски районен съд ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника чрез адв.Х. М. от САК, с вх.

№6234/27,02,2026 г., за изменение на Решение №127/04,02,2026 г., постановено по гражданско дело №4226/2025 г. на ПлРС в частта за разноските - относно присъденото адвокатско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

Това определение е било съобщено на ответника „Стик кредит „ АД ,чрез неговия пълномощник на 07.05.2026г. с оглед на което срокът за неговото въззивно обжалване за тази страна по делото изтича на 14.05.2026г.

Още на 07.05.2026г. ,т.е. в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК е постъпила частна жалба от„Стик кредит „ АД ,чрез неговия пълномощник адв.Х. М. срещу определение № 1840/ 20.04.2026г. на Плевенски районен съд.Прави се искане , ПлОС да отмени обжалваното определение на ПлРС,като вместо него постанови друго по същество с което да откаже присъждане на претендираните от ищеца разноски, а при условията на евентуалност -да ги намали значително.

Постъпил е и писмен отговор от противната страна – М. В. И. ,чрез пълномощника му адв. М. М. според който частната жалба е неоснователна.

И двете страни по делото представят съдебна практика в подкрепа на своите тези .

На първо място следва да се посочи ,че нито едно от представените от страните по делото определения на различни окръжни съдилища- в.т.ч. и на СГС и на ПлОС не са задължителни за настоящия съдебен състав,доколкото правото в Република България не принадлежи към правните системи с прецедентно право , а принадлежи към правните системи с кодифицирано 1 континентално право при което съдът следва да се съобразява единствено с нормите на закона ,така както разпорежда и Чл. 117 ,ал. (2) от Конституцията на Република България ,според която „Съдебната власт е независима и неин основен носител е съдът. Прокуратурата и следствените органи са в системата на съдебната власт. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.

Специално ,ще се касае за сочената от жалбоподателя съдебна практика на Софийски градски съд според която „ въз основа на общия материален интерес по всички еднакви дела, следвало да се калкулира едно общо адвокатско възнаграждение ,което да се присъди само веднъж , а претенциите за разноски по всички останали дела да бъдат оставени без уважение „ , настоящият съдебен състав намира , че тази практика , освен ,че е твърде екзотична и практически много трудно приложима , е и в пряко противоречие със закона , а именно с чл. 81 от ГПК във вр. с чл. 78 от ГПК , които изискват от съда със всеки акт с който приключва делото в съответната инстанция ,съдът да се произнесе и по искането за разноски ,като това произнасяне ,разбира се следва да държи сметка за изхода на делото в съответната инстанция .

Все в т.вр. следва да се отбележи ,че няма никакво законово основание да бъде задължаван ищецът като потребител по различни облигационни правоотношения, произтичащи от различни договори за кредит /пък били те и със сходни или дори идентични клаузи/да бъде задължаван да предявява всички свои претенции , произтичащи от различните договори за потребителски кредит в рамките на едно и също исково производство,тъй като следва да се има предвид, че тези различни облигационни правоотношения могат да са на различен етап от своето развитие , поради което не може да иска от потребителя да консолидира всички свои възможни претенции,произтичащи от различните потребителски договори в едно и също производство само за да се улесни защитата на кредитора и да се намалят евентуално деловодните разноски по този производства.

В тази насока ,ПлОС намира ,че достатъчна гаранция срещу възможността да се развиват неоснователно множество различни искови производства ,които имат връзка помежду си и които по тази причина биха могли да се решат безпротиворечиво в рамките на едно и също исково производство, дава нормата на чл. 213 от ГПК ,която предвижда служебно съединяване на искове.

След като , обаче , ПлРС не е счел за възможно в конкретния случай да съедини няколко дела по които ищецът и ответникът са били едни и същи,макар и по различни договори за кредит / вероятно поради това, че те са се намирали в различна фаза на своето развитие /, то няма основание първоинстанционният съд да игнорира задължението си по чл. 81 от ГПК във вр. с чл. 78 от ГПК , които изискват от съда със всеки акт с който приключва делото в съответната инстанция,съдът да се произнесе и по искането за разноски.Поради това Плевенски окръжен съд намира за напълно неоснователно искането на жалбоподателя да не бъдат изобщо присъждани деловодни разноски в полза на ищеца ,който е получил благоприятен за него 2 изход на делото по съществото на правния спор.

Разбира се ,според ПлОС , няма пречка ,когато определя размера на дължимото адвокатско възнаграждение / било то на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА, било когато същото е договорено в определен размер с договор за правна помощ ,както е в случая / и като извършва преценката за фактическата и правна сложност на конкретния правен спор с който съдът е сезиран , съдът да съобрази и обстоятелството ,че същият ищец е завел и множество други подобни правни спорове срещу същия ответник и че по тази причина както вложената при конкретното дело правна мисъл ,така и унифицираните вече процесуални усилия и доказателствени средства по доказване на всяка следваща сходна по характера си претенция ще са по-малки в сравнение с тези при осъществяване на правната защита по един отделен уникален правен спор и поради това да се определи по –нисък размер на адвокатското възнаграждение.

Въззивната инстанция обаче ,намира ,че в конкретния случай ПлРС е сторил именно такава адекватна преценка ,като е присъдил деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ищеца М. В. И. в размер на 480 лв. / с ДДС/ за осъществената правна помощ на ищеца от адв. М. М. , като в този случай очевидно е слязъл под ориентировъчните размери на адвокатските възнаграждения,определени в

НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

В случая се касае за уважени предявени два обективно съединени иска,първия от които установителен с цена 330,39лв. , а вторият осъдителен с първоначална цена 30 лв. / впоследствие намалена до 20,20 лв./ 10 ,12 евро / с оглед на което и на осн. чл.7,ал.2 т. 1 от Наредбата при интерес до 1000 по първия иск би се следвало възнаграждение в размер на 400 лв. без ДДС , а по втория иск с цена 20,20 лв. на осн. чл. 7, ал. 2 т. 1 от Наредбата също така би се следвало формално възнаграждение в размер на 400 лв. без ДДС , което ДДС в случая,обаче , е дължимо ,доколкото е безспорно ,че адвокатът е регистриран по ЗДДС.

В т.вр. следва да се има предвид и нормата на чл.2, ал. (5) от същата Наредба според която „ За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

Както се вижда ,в конкретния случай Плевенски районен съд е слязъл под посочените по –горе ориентировъчни размери на адвокатските възнаграждения ,като правилно е отчел по –ниската фактическа и правна сложност на конкретния правен спор и е определил едно общо адвокатско възнаграждение и за двата иска , в размер на 480 лв./с ДДС / за оказаната на ищеца правна помощ по двата обективно съединени иска,като очевидно е съобразил ,че основните процесуално правни усилия на адвоката са били насочени и осъществени по главния иск –този за недействителност на договора за потребителски кредит,докато вторият,акцесорния по своя характер иск зависи изцяло от изхода на делото по главния иск и че по него 3 фактически не се е наложило извършването на никакви допълнителни усилия от защитника на ищеца.

Поради това правилно ПлРС е счел ,че не е нужно допълнително да се слиза под договореното и заплатено от ищеца на адвоката му възнаграждение , което фактически е в минималния ориентировъчен размер ,предвиден в чл.7,ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и то само за единият от двата обективно съединени иска.

Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното определение на ПлРС следва да бъде потвърдено.Водим от горното , Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното определение № 1840/ 20.04.2026г. на Плевенски районен съд с което е ОСТАВЕНО БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника

„СТИК КРЕДИТ „ АД

,чрез адв.Х. М. от САК, с вх.

№6234/27,02,2026 г., за изменение на Решение №127/04,02,2026 г., постановено по гражданско дело №4226/2025 г. на ПлРС в частта за разноските - относно присъденото адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4