Определение № 1288 от 16.05.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1234/2024
- Вид
- Определение № 1288
- Подписан
- 16.05.2024
- В сила
- 16.05.2024
- Състав
- Пламен Петров Чакалов, Бранимир Веселинов Василев, Румяна Иванова Андреева Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл.275 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411 ал.2 т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1288 гр. Пловдив, 15.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пламен П. Чакалов
Членове:
Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20245300501234 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес гр.София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника им юрисконсулт Е.К. против разпореждането обективирано в Заповед №2836/29.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 5661/2024г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес гр.София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В в частта над присъдената главница до пълния размер от 3286.20 лв., 990.06 лв. договорно възнаграждение, 894.19 лв. възнаграждение за услуга Фаст, 2086.42 лв. възнаграждение за услуга Флекси, 500 лв. такси, 481.15 лв. законна лихва, както и над присъдените до пълните претендирани размери.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото по делото липсват неравноправни клаузи и съдът няма право да разширява и дописва законите, като приема пределна максимална норма на лихвата при кредити, като такова изискване има само за ГПР по чл.19 ал.4 от ГПР. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК изцяло.
Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
РС Пловдив е приел, че видно от договора и представения погасителен план, договорено е заплащане на възнаграждение за закупени допълнителни услуги, като плащането е предвидено да става заедно с погасителните вноски по кредита на съответните 1 падежни дати. В случая при установен размер на отпусната главница от 3700 лв., е предвидена задължение за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ от 3700 лв. – в размер, равен на размера на сумата, предоставена за временно и възмездно ползване от кредитополучателя. ПРС приема, че размерът на възнаграждението не е включен в ГПР, поради което съдът намира, че са нарушени разпоредбите на чл.19 ал.4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.
Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Съобразно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор сключен с потребител. Точно такъв е извода на РС Пловдив, за да откаже частично издаването на исканата заповед. Правното основание на съда препраща към нормата на чл.19 ал.4 ЗПК. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона. По така изложените съображения, частната жалба се намери за неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Поради което и на основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането обективирано в Заповед №2836/29.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 5661/2024г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес гр.София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В в частта над присъдената главница до пълния размер от 3286.20 лв., 990.06 лв. договорно възнаграждение, 894.19 лв. възнаграждение за услуга Фаст, 2086.42 лв. възнаграждение за услуга Флекси, 500 лв. такси, 481.15 лв. законна лихва, както и над присъдените до пълните претендирани размери.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2
2. _______________________
3