Определение № 1418 от 31.05.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1418 гр. София, 30.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20238002901727 по описа за 2023 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Eлена А. М. - чрез пълномощник адв. М. Д. от САК, срещу решение № 226 от 13.06.2023 г., постановено по в. т. д. № 554/2022 г. на Апелативен съд - Пловдив. С посоченото решение, след отмяна на решение № 260027 от 09.06.2022 г. по т. д. № 37/2021 г. на Окръжен съд - Хасково, са отхвърлени предявените от Е. А. М. против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ искове за заплащане на сумите 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата при ПТП на 28.07.2019 г., и 6 090.53 лв. обезщетение за забава, и на основание чл.78, ал.3 ГПК са присъдени разноски на сдружението - ответник.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за уважаване на предявените искове с присъждане на разноски. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд неправилно е кредитирал заключението на повторната съдебна автотехническа експертиза в неговия втори вариант, според който произшествието е настъпило по вина на водача Г. Г. - син на пострадалата Е. М., вместо да възприеме първия вариант от заключението, сочещ като причина за произшествието поведението на другия участвал в инцидента водач на МПС. Излагат се доводи, че кредитираният от съда 1 вариант на експертното заключение е базиран само на показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители, присъствали на мястото на произшествието, но без да са били очевидци на самото му настъпване, за разлика от първия вариант, основан както на показанията на участвалия в инцидента водач Г. Г., така и на обективните данни, съдържащи се в протокола за оглед и в скицата на местопроизшествието.

Поддържа се и оплакване, че въззивният съд е извършил неправилна преценка на доказателствената стойност на констативния протокол за ПТП, в резултат на което е достигнал до необосновани и незаконосъобразни изводи по съществото на спора.

В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК са посочени следните въпроси :

„1 . При постановяване на въззивното решение следва ли въззивният съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани от двете съдебни инстанции доказателства и заключения по назначени по делото експертизи; 2.

Родство между свидетел и ищеца автоматично ли води до „заинтересованост“ на свидетеля, съответно изключване на събраните чрез разпита му данни от доказателствения материал по делото; 3. При постановяване на решението си по делото длъжен ли е съдът да се съобрази със заключенията по изслушаните и приети по делото експертизи; В случай, че становищата на съда и вещите лица се различават, длъжен ли е в мотивите на решението съдът подробно да аргументира защо не кредитира изцяло или частично заключението/заключенията; 4. Какви са пределите на материалната доказателствена сила на констативния протокол за ПТП с пострадали лица;

Констатациите на съставителя на протокола в графа „обстоятелства и причини за ПТП“ обвързват ли решаващия съдебен състав по дело, касаещо репариране на вреди от съответното ПТП“. Допускането на касационно обжалване по първите три въпроса се поддържа бланкетно на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по четвъртия въпрос - на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на І т. о.

Ответникът по касация Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ - чрез пълномощник адв. Т. Я. от САК, изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен 2 контрол и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор, депозиран в срока по чл.287, ал.1 ГПК. С отговора е поискано присъждане на разноски, отразени в представен списък по чл.80 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното :

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените от Е. А. М. против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ (за краткост „НББАЗ“) искове с правна квалификация чл.511 ал.1 вр. чл.513, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, Апелативен съд - Пловдив е приел, че не са налице предпоставките на закона, при които ответното сдружение, в качеството му на представително национално бюро член на Съвета на бюрата от системата „ЗЕ. карта“, следва да изплати обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищцата Е. М. при настъпило на 28.07.2019 г. на територията на Република България ПТП с участие на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е предмет на застраховане по международната система за автомобилна застраховка „Гражданска отговорност - ЗЕ. карта“.

Предвид оплакванията и доводите на страните, въззивният съд е преценил като спорни във въззивното производство фактите относно механизма на настъпване на произшествието и поведението на участниците в него. След като е констатирал, че първоинстанционният съд е основал изводите си за механизма на произшествието и за поведението на участвалите в него водачи на заключение на съдебна автотехническа експертиза, при изготвянето на което са ползвани свидетелски показания от досъдебното производство и което е оспорено от ответника, въззивният съд е направил извод, че това заключение е негодно доказателствено средство и не следва да бъде кредитирано. В съответствие с така направения извод въззивният съд е приел, че следва да основе преценката си за фактите, при които е настъпило произшествието, респ. за виновното поведение на всеки от водачите, на заключението на повторната автотехническа експертиза, допусната във 3 въззивното производство на основание чл.266, ал.3 ГПК (поради релевирано във въззивната жалба на ответника процесуално нарушение, изразяващо се в необоснован отказ на първоинстанционния съд да допусне повторна експертиза, въпреки оспорването на заключението на първоначалната експертиза от ответника). Възприемането на заключението на повторната експертиза е мотивирано със съображения, че заключението е обективно и обосновано, изготвено е въз основа на събраните по делото доказателства писмени и гласни, онагледено е със снимков материал, със схеми и скици, и е подкрепено с аргументирани цифрови изследвания и компютърни симулации.

Според констатациите в заключението на повторната експертиза произшествието, при което е пострадала ищцата Е. М., е настъпило на 28.07.2019 г., около 8.00 - 9.10 ч.; Ищцата е пътувала на предната дясна седалка в лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № Х 5746 КМ, управляван от нейния син Г. Г. по платното за движение на АМ „Марица“ в посока от гр. Димитровград към гр. Свиленград - зона на км. 67 + 800; По същото време и в същата посока се е движил лек автомобил „Шкода Фабия“ рег. № 22ВН221 с турска регистрация, управляван от водача Севгюл Имамоглу; Произшествието е реализирано на равен участък от пътя в зона на ляв завой, при добра видимост и суха асфалтова настилка, като в зоната на инцидента преди това е било настъпило друго ПТП, което се е обработвало от полицейски служители; Водачът на лекия автомобил „Рено Меган“ е въздействал върху спирачната система на автомобила, след което автомобилът се е отклонил наляво, напуснал е платното за движение отляво, ударил се е в предпазна мантинела, преминал е през платното за движение, след което го е напуснал и се е ударил в бетонна част на страничната канавка;

Лекият автомобил „Шкода Фабия“ е продължил движението си, след което е спрял на около 150 м. след мястото на произшествието; Скоростта на лекия автомобил „Рено Меган“ непосредствено преди задействане на спирачната система е била около 95 км./ч., а за скоростта на лекия автомобил „Шкода Фабия“ няма обективни данни; Двамата водачи са имали техническа възможност за взаимна видимост много преди достигане на опасната зона за спиране.

Вещото лице, изготвило повторната експертиза, е посочило, че от материалите по делото не може да определи къде се е намирал всеки един от двата автомобила на платното преди инцидента, поради което е предложило 4 две възможни хипотези за настъпване на произшествието. Първата хипотеза е изградена върху показанията на водача Г. Г., дадени по време на разпита му като свидетел в първоинстанционното производство, а именно : Управляваният от свидетеля лек автомобил „Рено Меган“ е преминал в лявата пътна лента и водачът е въздействал върху спирачната система, след като е възприел движещия се към същата пътна лента лек автомобил „Шкода Фабия“, който е навлязъл в лявата пътна лента и е попаднал в опасната зона за спиране на първия автомобил, вместо да го пропусне и да продължи движението си по най-дясната свободна лента; Причина за настъпване на произшествието е избраната скорост и траектория на движение на лекия автомобил „Шкода Фабия“, чийто водач е навлязъл в коридора на лекия автомобил „Рено Меган“ по начин, на място и в момент, когато не е било безопасно, като по този начин е провокирана загубата на управление от страна на водача на лекия автомобил „Рено Меган“. Във втората хипотеза, базирана на показанията на разпитаните от първоинстанционния съд свидетели М. Д. и Николай Кирев - полицейски служители, които са се намирали в близост до мястото на инцидента по повод обработването на по-рано настъпило ПТП, водачът на лекия автомобил „Рено Меган“ е въздействал върху спирачната система на автомобила по субективни причини и в резултат на въздействието автомобилът е преминал от дясна в лява пътна лента и е продължил движението си по нея до настъпване на удара в лявата мантинела, а лекият автомобил „Шкода Фабия“ се е движил по дясната пътна лента - при липса на конфликтна точка, създадена от траекториите на двата автомобила, като независимо от дистанцията между автомобилите, удар не би настъпил; В тази хипотеза не са съществували технически условия, налагащи отклоняване на лекия автомобил „Рено Меган“ наляво така, че да настъпи удар в лявата мантинела, и отклоняването се дължи само на субективните действия на водача на автомобила.

След преценка на експертното заключение във връзка с всички събрани по делото доказателства въззивният съд е направил извод, че следва да бъде възприет като достоверен и убедителен вторият предложен от вещото лице вариант (хипотеза) относно причините за настъпване на произшествието, неговия механизъм и поведението на участниците в него. Въззивният съд е мотивирал избора на втория вариант със съображения, че той е разработен на база еднопосочните и убедителни показания на свидетелите Д. и 5

Кирев, които са трети незаинтересовани от изхода на делото лица и в качеството на полицейски служители са служебно ангажирани с проблемите на движението по пътищата, а свидетелят Г. е заинтересован от изхода на делото не само като участник в инцидента, но и като син на пострадалата ищца. Съдът е акцентирал върху показанията на двамата свидетели, че докато са обработвали по-рано настъпилото ПТП в същия пътен участник на АМ „Марица“ са забелязали включващия се в автомагистралата, от изхода на гр. Харманли в посока гр. Свиленград, лек автомобил „Шкода Фабия“ (с турска регистрация); Преминавайки покрай тях, водачът на автомобила - жена, намалила скоростта и попитала дали може да продължи движението си; Свидетелят Кирев се уверил, че платното е чисто, тъй като движещият се в същата посока друг автомобил е достатъчно далеч, казал на жената да се изнесе бързо, след което тя се включила нормално в движението и продължила напред; Едва след това свидетелите чули зад себе си свистене на гуми и спирачки и видели лекият автомобил „Рено Меган“ да се завърта, да излиза пред спрелия товарен автомобил (участвал в предходното ПТП) и да се удря в канавката отстрани на пътя. Свидетелите, независимо един от друг, са заявили, че е минало доста време между включването на лекия автомобил „Шкода Фабия“ в движението и случилото се с лекия автомобил „Рено Меган“.