Решение № 402 от 26.07.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 402 гр. К., 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20235510101209 по описа за 2023 година

Гражданско дело № 1209/2022 г. по описа на Районен съд-К. е образувано по предявен иск „************“ АД със седалище и адрес на управление гр. С., район „******”, бул. „**********, ЕИК *******, представлявана от пълномощника юрисконсулт П.С.Х. срещу: И. М. М. с настоящ адрес гр. К., ул. „******“ № *********, ЕГН ********** с правно основание: чл. 422, ал. 1 ГПК и цена на исковете: 1000 лв. - главница 291,38 лв. - възнаградителна лихва 189,99 лв. - наказателна лихва за забава 4,76 лв. законна лихва; 90 лв. - такса за поддържане на кредитна карта; 60 лв. разноски за обявяване на предсрочна изискуемост Ищцовото дружество чрез процесуалния си представител сочи, че на 14.02.2008 г. в гр. С.З. между кредитодателя „************“ АД („Банката“) и кредитополучателя И. М. М. бил сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ********* г., по силата на който Банката приела да издаде кредитна карта ****Classic и предоставила на кредитополучателя банков кредит - овърдрафт по картова разплащателна сметка с IBAN ********** в размер от 1000 лв.

Договорът за кредитна карта бил сключен при условията на чл. 298, ал. 1 ТЗ и неразделни негови части били и общите условия за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип ********* и **** Срокът за ползване на кредитния лимит бил до 14.02.2010 г. и се подновявал автоматично при условията и по реда на общите условия (т. 3 от договора за кредитна карта). Сочи, че срокът за ползване на овърдрафта се удължавал автоматично всеки път за нов едногодишен период. Последното автоматично удължаване на срока за ползване и погасяване на овърдрафта по разплащателна сметка било до 14.02.2023 г., тъй като никоя от страните не уведомила другата за прекратяване на договора за кредитна карта.

Кредитополучателят бил длъжен всеки месец на 5-то число да внася по сметката си в Банката минимална погасителна вноска в размер на 5% от 1 дебитното салдо по картовата разплащателна сметка. Кредитополучателят имал право да извършва разплащания с картата само до разрешения кредитен лимит, като при надхвърляне на кредитния лимит по сметката, независимо от причината за това, кредитополучателят бил длъжен незабавно да погаси сумата, надхвърляща лимитът. Кредитополучателят заплащал на Банката годишна възнаградителна лихва в следните размери: 16% - за дебитна салда.

При неплащане от кредитополучателя на месечна погасителна вноска или при надвишаване от кредитополучателя на разрешения кредитен лимит Банката начислявала наказателна лихва за забава в размер на годишната възнаградителна лихва плюс наказателна надбавка от 12%. За ползване кредитната карта и предоставения овърдрафт кредитополучателят заплащал на Банката годишна такса за поддържане на кредитна карта съгласно тарифата. Банката имала право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено предизвестие до кредитополучателя за срок, определен от Банката, в случай че кредитополучателят не е извършил което и да е плащане по договора за кредитна карта и общите условия повече от пет работни дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо.

Сочи, че на 14.02.2008 г. кредитополучателят И. М. М. получил кредитната карта и усвоил банковия кредит — овърдрафт по картова разплащателна сметка с IBAN ********** в размер от 1000 лв. От 05.07.2021 г. кредитополучателят И. М. М. бил в забава на плащанията по договора за кредитна карта и не е платил 18 минимални погасителни вноски със следните падежи: 05.07.2021 г., 05.08.2021 г., 05.09.2021 г., 05.10.2021 г., 05.11.2021 г., 05.12.2021 г., 05.01.2022 г., 05.02.2022 г., 05.03.2022 г., 05.04.2022 г., 05.05.2022 г„ 05.06.2022 г., 05.07.2022 г., 05.08.2022 г., 05.09.2022 г., 05.10.2022 г., 05.11.2022 г. и 05.12.2022 г. На 04.06.2021 г. кредитополучателят И. М. М. надхвърлил разрешения кредитен лимит от 1000 лв. и сумата, с която бил надхвърлен лимитът, не била незабавно погасена. По силата на т. 28, б. „а“ от общите условия Банката обявила на кредитополучателя И. М. М. предсрочната изискуемост на банковия кредит чрез писмено предизвестие с изх. № 231- 371/23.09.2022 г. и банковият кредит бил направен предсрочно изискуем на 03.01.2023 г. При настъпване на предсрочната изискуемост на банковия кредит на 03.01.2023 г. кредитополучателят И. М. М. не бил погасил всички свои задължения по договора за кредитна карта и към 18.01.2023 г. общият размер на просрочената и непогасена сума по договора за кредитна карта възлизала на 1636,13 лв., от които: 1000 лв. - главница, 291,38 лв. - възнаградителна лихва от 06.07.2021 г. до 02.01.2023 г., 189,99 лв. - наказателна лихва за забава от 06.07.2021 г. до 02.01.2023 г., 4,76 лв. - законна лихва от датата на предсрочна изискуемост 03.01.2023 г. до 17.01.2023 г., 90 лв. — начислена на 04.10.2021 г. и 03.10.2022 г. годишна такса за поддържане на кредитна карта и 60 лв. начислени на 24.11.2022 г. разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на банковия кредит. Ha 18.01.2023 г. Банката подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу кредитополучателя И. М. М. въз основа на извлечение от счетоводните си книги. Било образувано ч.гр.д. № ч.гр.д. № ***/2023 г. по описа на Районния съд - К., и на 14.02.2023 г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № ***/14.02.2023 г., е която е разпоредено длъжникът И. М. М. да заплати на кредитора „************“ АД следните суми: 1000 лв. - главница, ведно със законната лихва от 19.01.2023 г. до изплащане на вземането, 291,38 лв. - възнаградителна лихва от 06.07.2021 г.

2 до 02.01.2023 г., 189,99 лв. - наказателна лихва за забава от 06.07.2021 г. до 02.01.2023 г., 4,76 лв. - законна лихва от 03.01.2023 г. до 17.01.2023 г., 90 лв. начислена на 04.10.2021 г. и 03.10.2022 г. годишна такса, 60 лв. - начислени на 24.11.2022 г. разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на банковия кредит, както и разноските по делото: 32,72 лв. - държавна такса, и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение по която длъжникът възразил. Моли съда да постанови решение за установяване на вземанията на ищеца „************” АД като кредитодател от ответника И. М. М. като кредитополучател по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ********* г. за следните суми: 1000 лв. (хиляда лева) - главница, 291,38 лв. (двеста деветдесет и един лева и тридесет и осем стотинки) - възнаградителна лихва по т. 7 от договора за кредитна карта от 06.07.2021 г. до 02.01.2023 г., 189,99 лв. (сто осемдесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки) — наказателна лихва за забава по т. 8 от договора за кредитна карта от 06.07.2021 г. до 02.01.2023 г., 4,76 лв. (четири лева и седемдесет и шест стотинки) - законна лихва от датата на предсрочна изискуемост 03.01.2023 г. до 17.01.2023 г., 90 лв. (деветдесет лева) - начислена на 04.10.2021 г. и 03.10.2022 г. годишна такса за поддържане на кредитна карта по т. 10 от договора за кредитна карта, и 60 лв. (шестдесет лева) - начислени на 24.11.2022 г. разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на банковия кредит, ведно със законната лихва върху главницата от 19.01.2023 г. до погасяване на олихвяемото вземане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № ***/14.02.2023 г. по ч.гр.д. № ***/2023 г. по описа на Районния съд - К.. Моли съда в полза на ищеца „************” АД да бъдат присъдени: законната лихва върху главницата от 19.01.2023 г. до погасяване на олихвяемото вземане, разноските в заповедното производство по ч.гр.д. № ***/2023 г. по описа на Районния съд - К.: 32,72 лв. (тридесет и два лева и седемдесет и две стотинки) - държавна такса и 50 лв. (петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение и разноските в настоящото исково производство, за които ще се представи списък по чл. 80 ГПК.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адв. Г.С., АК[1]П.. Счита осемте искания в исковата молба били неоснователни и недопустими по основание и по размер - не дължал никакви суми на тази банка - били незаконни, неоснователни и недопустими – противоречали и на ЗЗП вкл. исканията били и нищожни, противоречали на добрите нрави, на която нищожност се позовава. Моли съда да не ги уважава. Твърди, че не бил длъжник на банката по нито едното и искане от изброените в ИМ, нямал отношения с банката, не е приемал ОУ на ПИБ по никакъв начин - не го задължавали, не били подписани от него, били невалидни, нямали нищо общо с този договор за кредит,видно от самата дата, затова ги оспорва. Главницата била възстановена от него отдавна - върнал съм тези 1000 лева на банката, и счита, че не дължи суми на банката. Оспорва всички представени документи не носили негов подпис - освен договора за карта - но той не го задължавал, защото платил и върнал сумата 1000лв, не е приемал ОУ, не е подписвал декларации в вр с ОУ и кредита, протоколът, бил бланкетен и не му бил предоставен. Сочи, че съгласно чл.10, ал.2 от Закона, кредиторът не можел да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане - както тук се опитвала да наприви „ПИБ”, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не били предвидени в 3 сключения договор за потребителски кредит. В случая данните по делото изключвали извод за надлежно възникнало правоотношение между страните по договор за потребителски кредит. Това било така, защото липсвал писмен документ, материализиращ съвпадащите насрещни волеизявления на страните относно конкретен размер на кредита, както и относно договорените лихви и обезщетения за забава. Постигнатото съгласие за предоставяне на кредит след едностранно определяне размера му, на лихвата и месечна погасителна вноска от кредитора респ. при неяснота у потребителя относно размера на средствата, които ще му бъдат предоставени в заем, размера на лихвата която ще плати, размера на месечната погасителна вноска не можело да се приеме, като валидно съгласие въз основа на което между страните възникнал договор за потребителски кредит. Доколкото сключеният договор не отговарял на изискването по чл.11 ал.1 т.7 и т.9 то съгласно чл.22 ЗПК същият бил недействителен. В тези случаи потребителят дължал само чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи, което обосновава извод за неоснователност на предявения иск в частта му за сумите представляващи лихви, обезщетения, разноски и прочие - 7 бр.искания / без главницата/.

Твърди, че в случая не се дължала и главницата по договора – била платена и върната. В общия случай при договори за заем с неопределен срок вземането ставало изискуемо след изтичане на 1 - месечен срок от поканата. В ЗПК съществувала специална регламентация, според която при прекратяване на договор за потребителски кредит с неопределен срок било необходимо отправяне на предизвестие до длъжника, като е посочен и минимален срок на предизвестието - двумесечен. В случая не се твърдяло и не се установявало ищецът да е отправил до него двумесечно предизвестие и това да е станало преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В приложената покана - предсрочна изискуемост не била предвидена възможност за плащане в 2 - месечен срок. Относно ОУ - Самата Банка признавала промени в ОУ - в сайта на същата имало над 20 изменения на ОУ видно и от представените от ищеца - /последната страница/ - / практиката, била, че едностранно това не можело да става Съгласно разпоредбата на чл.

16, ал.1 и ал.З от ЗЗД, когато предложението включва общи условия, приемането е действително само, ако съдържа писмено потвърждение на общите условия. Съгласно чл. 16, ал.З от ЗЗД, при договори с продължително изпълнение изменяването или заменяването на общите условия имало сила за насрещната страна по заварен договор, само ако му е било съобщено и ако той не е заявил в дадения му писмено достатъчен срок, че го отхвърля. За да се приеме, че е налице приемане на тези общи условия, е необходимо те да са били съобщени надлежно писмено на страната и ако тя не е заявила в дадения й от кредитора срок, че го отхвърля, следва да се приеме, че той е запознат и съгласен с тях. В този смисъл последните промени, извършени в Общите условия не пораждали своето действие спрямо ответника и банката - ищец не можела да се позовава на тях в отношенията си с него. В случая, препращайки към общите условия на банката за кредитирането, към което се отнасял и договорът с ответника, се уреждали въпроси, ненамерили място в самия договор. В случая, в конкретните отношения между ищеца и ответника била неприложима разпоредбата на т.2 на чл. 298, ал.1, т.к ответникът бил физическо лице, а не търговец. Разпоредбата на чл. 298, ал.2 от ТЗ, предвиждала, че когато за действителността на сделката е предвидена писмена форма, установените от търговеца общи условия обвързват другата страна само ако са й били предадени при сключването. Сочи, че при 4 съобразяване с трайната съдебна практика на ВКС, когато е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение или с иск по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД за дадено без основание, съдът бил длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези: при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о. при неравноправни клаузи във вреда на потребителя Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о. при нарушаване на императивни правни норми, които водели до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства – Следвало да се обсъдят наведените от ответника доводи за недействителност на договора, а също и да се извърши проверка налице ли е друго основание за нищожност на договора в кръга на описаните. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл.