Протокол № 1506 от 12.10.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1506 гр. Варна, 10.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Галина Г. Славова

Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100501354 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:40 часа се явиха:

След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1, пр. 2-ро от ГПК Въззивникът С. Д. Ч., редовно призован, се явява и се представлява от адв. Р. Е., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Въззиваемата страна И. С. П., редовно призована, се явява лично и се представлява от адв. М. Д., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Контролиращата страна

ДИРЕКЦИЯ

„СОЦИАЛНО

ПОДПОМАГАНЕ“ ВАРНА , редовно призована, не изпраща процесуален представител.

Детето Д. С.ова Ч.а се явява.

АДВ. Е.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбата:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на С. Д. Ч., ЕГН **********, срещу Решение №609/24.02.2023г. по гр. д. №944/2022г. на ВРС , 19-ти състав, което са изменени постановените с Решение №2902/15.06.2013г. по гр.д. №11574/2012г. на ВРС мерки относно упражняването на родителските права само относно детето Д. С.ова Ч.а, както следва:

- упражняването на родителските права по отношение детето Д. С.ова Ч.а, ЕГН**********, е предоставено на майката и ищец по делото И. С. П., ЕГН**********, при която е определено и местоживеенето на детето;

- определен е следният режим на лични контакти на бащата С. Д. Ч., ЕГН**********, с детето Д. С.ова Ч.а, ЕГН**********: всяка първа и трета седмица от месеца, от 10.00часа в събота до 17.00часа в неделя, с преспиване;

30 дни през лятото, когато майката, не е в платен годишен отпуск; всяка нечетна година по време на Великденските празници с преспиване, както и Коледните празници считано от 9,00ч. на 24-ти декември до 18,00ч. на 25-ти декември, отново с преспиване;

- осъден е бащата С. Д. Ч., ЕГН**********, да плаща издръжка на детето Д. С.ова Ч.а, ЕГН**********, чрез майката и законен представител И.

С. П., ЕГН********** в размер на 350.00лв. на месец, с падеж с падеж 1-во число на месеца, считано от исковата молба - 27.01.2022г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска;

- и като резултат е осъден ответникът за разноски в полза на ищцата и в полза на Бюджета на съдебната власт.

Във въззивната жалба, се твърди, че решението на ВРС е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните правила.

Приетото от ВРС, че ако момичето остане при баща си то би имало протестно 2 поведение, което щяло да влоши положението му,не е достатъчно да мотивира изменение на титулярството на родителските права. Освен това приетото е при игнориране на събраните множество доказателства за липса на изискуемите по закон предпоставки за такава промяна. Майката И. П. отсъства от България повече от пет месеца в годината, през които Д. на практика ще остане без никакъв родителски контрол. Майката освен това не поставя никакви ограничения на дъщеря си, не налага никакви правила и допуска момичето да употребява забранени субстанции, точно която безконтролна свобода мотивира желанието на Д. да е при майка си. П. освен това няма родителски капацитет, като през последните почти десет години двете деца са отглеждани основно от баща им. Другото дете – Д. – продължава да живее с баща си и да е силно привързано към него, но и към сестра си, поради което ВРС не се е съобразил с мнението на експертите, че раздялата на децата ще им навреди. Необоснован, с оглед минималните възможности на ответника, е и размерът на определената издръжка, което не е обсъдено от ВРС. По същество моли за цялостна отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване на размера на издръжката.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата не депозира отговор.

Подадена е от С. Ч. и частна жалба срещу Определение №5011/26.04.2023г., постановено по същото дело на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на въззивника-ответник за изменение на решението по делото в частта за разноските, чрез освобождаване от отговорност за разноски в полза на ищцата.

Частната жалба е обоснована с твърдения неправилност и нарушения на процесуалния закон при постановяване на определението, тъй като разноски по иска за издръжка ответникът би дължал само ако искът е самостоятелен, а не е част от производство за родителски права. Моли се за отмяна определението на ВРС и за освобождаване от отговорност за разноски в полза на ищцата.

В срока по чл.276, ал. 1 ГПК И. С. П. депозира отговор, с който счита жалбата за неоснователна, тъй като правилно са присъдени от ВРС разноски 3 по иска за издръжка в рамките на спора за родителски права. Моли се за потвърждаване на определението. Контролиращата страна – ДСП-Варна не депозира становище по делото.

АДВ. Е.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам депозираната въззивна жалба.

АДВ. Д.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба от 22.08.2023г. от въззивника и баща на детето, в която е обективирано становище, че след подаване на въззивната жалба страната е узнала настъпването на нови обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 2 от ГПК, които са относими и са необходими за правилното решаване на делото. Моли в тази връзка да бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с данни от ОД на МВР – Варна за влизане и излизане от страната на лицето И. П. за период от 25.03.2023г. до настоящия момент. Моли също така като доказателство по делото да бъде приета електронна разпечатка от електронен бележник на детето Д. Ч.а за учебната 2022/2023г. и отсъствията му от учебни занятия, доколкото въззивникът е обезпокоен от броя на извинените отсъствия, които се равняват на около 38 учебни дни, като по негови данни детето не е боледувало.

АДВ. Е.: Въз основа на издаденото ни удостоверение се снабдихме с Удостоверение УРИ № 365000-49842/05.09.2023г. от ОД на МВР- Варна, което моля да приемете като доказателство по делото.

АДВ. Д.: Запознат съм. Не възразявам да се приеме днес представеното доказателство. По относимостта му ще взема становище по съществото на спора.

СЪДЪТ намира, че така постъпилите по делото доказателства са допустими по смисъла на процесуалния закон и са относими към релевантни въпроси, включени в предмета на доказване по делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

4

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представената извадка от електронен бележник на детето Д. Ч.а за учебната 2022/2023г. обективираща оценките по учебните предмети и броя на общо уважените отсъствия на детето от учебните часове.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото Удостоверение № УРИ 365000-49842/05.09.2023г. от ОД на МВР- Варна въз основа на издадено съдебно удостоверение за влизания и излизания от страната за периода от 25.03.2023г. до 22.08.2023г. на И. С. П..

СЪДЪТ КОНСТАТИРА , че с определение от 03.08.2023г. е допуснал изслушване на детето Д. С.ова Ч.а (16г.) по реда на чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето, като е указал задължение за личното му явяване пред съда.

ВЪЗЗИВНИКЪТ С. Ч.: Не възразявам детето Д. да бъде изслушано в днешно съдебно заседание, независимо от липсата на представител на ДСПВарна.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА И. П.: Не възразявам детето Д. да бъде изслушано, независимо от липсата на представител на ДСП- Варна.

СЪДЪТ, като взе предвид изявленията на страните, съобразно които всеки от родителите изрично заявява, че не възразява с оглед възрастта на детето, което е на 16г. да се проведе процедурата по чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт и като съобрази, че с оглед възрастта му детето е достатъчно зряло в чисто психологически аспект, намира, че няма пречки за изслушването му в днешно съдебно заседание и следва да пристъпи към изслушването му.

Ето защо СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПВА на основание чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на 5 детето към изслушване на детето Д. С.ова Ч.а.

ОТСТРАНЯВА от съдебната зала присъстващите страни и техните процесуални представители.

ДЕТЕТО Д. Ч.А: С Вас сме се виждали, изслушвали сте ме. Добре съм.

Сега живея с майка ми от тогава, когато се видяхме с вас. Преди да отида при нея работеше извън страната, но от два месеца поради здравословни проблеми въобще не работи. Тя си е вкъщи, аз ходя на училище, нормално ежедневие. Ежедневието ми протича по следния начин: сутрин стават, отивам на училище, понеже съм първа смяна, после се прибирам, евентуално отивам на уроци по някой предмет в училище, пиша си домашно по някои предмети, после излизам с приятели, това е. Сега уча в хуманитарната гимназия, живея където е Конфуто. Пеша идвам до училище, понеже ми е близко. Вечер се прибирам, мама е вкъщи. Обсъждаме с нея всичко.

Баща ми не го посещавам. Аз не зная каква претенция има той към мен, при условие, че не ме е потърсил. Майка ми няколко пъти се опитваше да се свърже с него, но той не вдигаше. Сигурна съм в това, защото се случи пред мен, не просто някой да ми каже. Той не желае комуникация с мен, не зная какво иска. Аз желая да остана при майка ми. Не искам при баща ми, защото когато живеех при него, последната година бях в постоянен стрес, защото примерно съм решила, че искам да отида при мама за една седмица и той полудява от това нещо. Започва да буйства, аз не мога да търпя това нещо.

Просто в един момент реших, че искам окончателно да бъде при мама.

Преди да почине дядо ми по бащина линия, преди две години, баща ми беше най- добрия човек, но след това се промени много. С държанието си баща ми не показва, че иска да живея при него. Смятам, че начинът да съм при него е друг, определено не е това, да крещи и да ми блъска главата, а аз да умирам от страх. Предпочитам да живея при майка ми при всички обстоятелства. Той, човекът, като ме види на улицата, не ме поздравява или ако ще ми каже нещо, ще ми се развика да се срамувам от хората, които минават и ме гледат и слушат. Ако някой трябва да е обиден, това трябва да съм аз, не съм направила нищо лошо, просто исках комуникация с майка си, примерно не да отида за уикенда, а за една седмица или каквото и да е.

Смятам, че е нормално, той няма право да се държи по този начин заради такова нещо.

6

Зная, че трябва да имам определено от съда място, където да живея.