Определение № 134 от 20.06.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 134 гр. Велико Търново, 20.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно търговско дело № 20244001000101 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано по частна жалба на „Свободна зона – Русе“ ЕАД чрез пълномощника му адв. Р. Барашка против Определение № 100/08.04.2024 г. на Окръжен съд – Русе по т. д. № 209/2023 г., с което е оставено без уважение искането му за изменение на Определение № 56/21.02.2024 г. на РОС по т. д. № 209/2023 г. в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на ответника „Кам и Джей“ ЕООД разноски в размер на 4 688.88 лв. Преценката на съда относно доказването на направените разходи за адвокатско възнаграждение е неправилна. Постановеното от съда е в противоречие с Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. и с Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22. В оспорения акт липсва анализ на реалните пазарни цени на адвокатската дейност в предмета на спора, което е в противоречие с мотивите на решението на СЕС. Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови, че дружеството не дължи разноски за адвокатско възнаграждение, респективно – да намали същите.

В писмения си отговор насрещната страна „Кам и Джей“ ЕООД чрез пълномощника адв. Н. С. заема становище за неоснователност на частната жалба. Не са налице сочените от жалбоподателя нарушения при постановяване на определението.

Неоснователно е твърдението за противоречие с решението на СЕС по дело С-438/22, тъй като в него не се съдържа задължение за съдилищата да извършват анализ на реалните пазарни цени на адвокатската дейност или да не прилага действащата наредба. С поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради което има право на разноски. Моли съда да остави без уважение частната жалба.

1

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

С Определение № 56/21.02.2024 г. на РОС по т. д. № 209/2023 г. производството по делото е прекратено на осн. чл. 299, ал. 2 от ГПК поради недопустимост на предявения от „Свободна зона – Русе“ ЕАД против „Кам и Джей“ ЕООД осъдителен иск за сумата 50 469.45 лв. неплатени наеми за периода март – май 2020 г. по договор от 03.09.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като в полза на ответника „Кам и Джей“ ЕООД са присъдени разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 4 688 лв.

Ищецът „Свободна зона – Русе“ ЕАД е направил искане по чл. 248 от ГПК за изменение на определението в частта за разноските. Оспорил извършването на разходите, доколкото в договора за правна помощ не е посочен начин на плащане на възнагаждението. С отговора на исковата молба и с допълнителния отговор не е представен и списък по чл. 80 от ГПК. Алтернативно направил възражение за прекомерност на присъденото възнаграждение.

С отговора по чл. 248, ал. 2 от ГПК ответникът „Кам и Джей“ ЕООД е посочил, че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено по банков път, като е представил платежния документ. Липсата на списък не е пречка за присъждане на разноски. Размерът на възнаграждението е съобразен с минимума по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради което има право на разноски.

С обжалваното в настоящото производство определение съдът е счел искането на ищеца по чл. 248 от ГПК за неоснователно и го е оставил без уважение.

Частната жалба е подадена в срок, допустима е за разглеждане, но по същество е неоснователна. Въззивната инстанция споделя изцяло становището на първостепенния съд за неоснователност на направеното от ищеца искане по чл. 248 от ГПК.

Производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска, в който случай ответникът има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК.

Видно от делото, ответникът е подал отговор на исковата молба и отговор на допълнителната искова молба чрез свой пълномощник съгласно приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 21.12.2023 г. В отговора е направил възражение за недопустимост на предявения иск и искане за присъждане на разноски. В договора за правна защита и съдействие е договорено възнаграждение в размер на 4 688 лв. и е посочено, че е платено. С отговора на молбата по чл. 248 от ГПК е представен препис от банково бордеро за преведена на пълномощника по банков път сума в размер на 4 688 лв. адвокатски хонорар по делото. С оглед на това, че разноските са направени от ответника, същите следва да бъдат присъдени в негова 2 полза, в размера, в който са направени, както е приел и първостепенният съд.

Не са налице основания за намаляване на възнаграждението на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК. Действително, като съобразява Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, съдът приема, че при определяне на отговорността на страните за разноски съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да извърши конкретна преценка за размера на възнаграждението съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника действия. В случая, обаче, размерът на възнаграждението не е несъответен на извършените от пълномощника действия в защита на интереса на ответника. Още с отговора на исковата молба ответникът чрез своя пълномощник е оспорил допустимостта на предявения иск, но е изложил доводи и относно неговата основателност. Направил е съответните оспорвания, възражения (вкл. за давност), както и доказателствени искания. В отговора на допълнителната искова молба е заел становище по допълнително изложените от ищеца доводи.

Предвид това, че още с отговорите на исковата молба и на допълнителната искова молба ответникът е организирал изцяло своята защита, без значение при преценката за извършените от пълномощника действия е обстоятелството, че по делото не са провеждани открити съдебни заседания, а производството е прекратено след двойната размяна на книжа. Адвокатското възнаграждение е заплатено още към датата на подаване на отговорите и процесуалното представителство по делото е част от договорените действия, които пълномощникът следва да извърши.

С оглед на тези мотиви, искането по чл. 248 от ГПК за изменение на определението за прекратяване на делото в частта за разноските е неоснователно, до какъвто правилен извод е достигнал и първостепенният съд.

Водим от горното и на осн. чл. 278, ал. 2 от ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 100/08.04.2024 г. на Окръжен съд – Русе по т. д. № 209/2023 г. по описа на същия съд.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба по реда на чл.

274, ал. 3 ГПК пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4