Определение № 52 от 01.04.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52 гр. Бургас, 01.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Светлин Ив. Иванов като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно наказателно дело № 20262000600050 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба против определение, с което е оставено без уважение искане за изменение на мярка за неотклонение задържане под стража в съдебното производство.

В частната жалба, подадена от упълномощения защитник на подс. Р. Г. Я., са изложени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Защитникът счита, че взетата спрямо подсъдимата мярка за неотклонение задържане под стража е особено тежка и не е наложителна. Смята, че претендираната мярка за неотклонение домашен арест е съвсем близка до задържането под стража и е със същите гаранции за осигуряване присъствието на подсъдимата в процесуалните действия и изключва опасността да извърши друго престъпление. Оспорва извода на съда, че здравословните проблеми на подсъдимата не са от такъв характер, че да налагат изменението на мярката за неотклонение задържане под стража в по-лека. Твърди, че този извод противоречи на събраните по делото доказателства, тъй като изслушаното вещо лице заявило, че на подсъдимата не е извършван физически преглед от специалист с оглед нейните оплаквания.

Изразява несъгласие със заключението на съдебномедицинската експертиза, което установява единствено високо кръвно налягане на подсъдимата, но без да установява причината за него. Заявява, че подсъдимата има множество оплаквания - задух, гадене и високо кръвно налягане, които са от началото на годината и продължават без подобрение. Приема, че влошеното здравословно състояние на подсъдимата и липсата на адекватно лечение изискват изменение на сегашната мярка за неотклонение. Отрича съществуването на 1 опасност подсъдимата да се укрие и да извърши друго престъпление, като обосновава твърдението си с чистото съдебно минало на подсъдимата, с липсата на нейни противообществени прояви, с наличието на постоянен адрес в с. Зимница, където е била намерена и задържана без да оказва съпротива.

Твърди, че липсват доказателства подсъдимата да има намерения да напусне страната с мъжа, с когото съжителства, тъй като полага грижи за четири деца две малолетни и две непълнолетни, които са ученици. Отстоява позицията, че исканата мярка за неотклонение домашен арест с електронно наблюдение ведно с евентуално наложена забрана за напускане на страната ще гарантират в достатъчна степен участието на подсъдимата в съдебното производство и ще елиминират опасността същата да се укрие и да извърши друго престъпление.

Смята, че мярката за неотклонение домашен арест ще осигури възможност на подсъдимата да бъде заедно със семейството си и да се грижи за четирите си деца, както и да се лекува при лекари -специалисти за подобряване на здравословното й състояние. По тези съображения моли въззивният съд да отмени първоинстанционното определение и да измени взетата спрямо подс.

Р. Я. мярка за неотклонение от задържане под стража в по-лека, като посочва конкретно домашен арест.

Апелативна прокуратура – гр. Бургас чрез своя представител прокурор В.

М. е депозирала писмено становище по частната жалба, в което заявява, че счита жалбата за допустима, но неоснователна. Споделя извода на първоинстанционния съд, че продължава да е налице опасност от укриване, като новонастъпилото обстоятелство – изтеклият срок от първоначалното вземане на мярката за неотклонение задържане под стража не е прекомерен.

Счита, че в случая е спазена изискуемата пропорционалност между интересите на правосъдието и правото на свобода на подсъдимото лице.

Отбелязва, че наказателният процес е пренесен в неговата съдебна фаза, престъплението, за което подс. Я. е предадена на съд, се наказва с лишаване от свобода за срок не по-малък от 10 години, здравословното състояние на подсъдимата не препятства пребиваването й в ареста, а престъплението, предмет на съдебния процес е от т. нар. престъпления, „извършени от страст.“ Обръща внимание, че подс. Я. е емоционално лабилна, но същевременно с това е и инициативна. Позовава се на експертното становище, че Я. е емоционално-ситуативно напрегната при засягане на темата за извършеното от нея убийство. В тази връзка подчертава, че самото убийство е извършено след проявена спрямо сина на подсъдимата и спрямо нея самата физическа агресия. Изтъква, че дейците на подобен вид престъпления, извършени от 2 страст, обикновено не представляват постоянна заплаха за случайни минувачи или за обществото, но тези хора са критично опасни в рамките на конфликтни лични отношения, при които ескалацията на емоциите може да доведе до трагични лични отношения. Подкрепя това свое становище с конкретна фактология по делото – подс. Я. живее в малко населено място, където живеят и близките на пострадалия; от настъпването на смъртта са изминали едва шест месеца; причината за създадената ситуация, приключила с убийство, е опит за съвкупление между малолетния син на подсъдимата и малолетната дъщеря на убития; непосредствен повод за убийството е физическо нападение спрямо детето на подсъдимата от страна на пострадалия. Като заключава, че така посочените обстоятелства са рискови фактори, които правят опасността от извършване на престъпление още по-висока, предлага да се потвърди първоинстанционното определение.

Настоящата частна жалба е подадена от защитник на подсъдимата, който има право на такава против постановеното определение относно мярката за неотклонение, и в седмодневния преклузивен срок за обжалване, предвиден в чл.342, ал.1 вр. чл.270, ал.4 от НПК, поради което тя е допустима.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно дело, обсъди обстоятелствата, релевантни за мярката за неотклонение в съдебната фаза и провери атакуваното определение по оплакванията на жалбоподателя и служебно изцяло, направи извода, че частната жалба е неоснователна.

По повод искане на защитника на подс. Р. Я. за изменение на взетата спрямо същата мярка за неотклонение задържане под стража и в пълно съответствие с разпоредбата на чл.270, ал.1 от НПК, първоинстанционният съд обстойно е анализирал значимите за мярката доказателства и задълбочено е преценил всички факти, свързани със законността на посочената мярка за процесуална принуда.

Решавайки спора относно вида на мярката за неотклонение спрямо подс.

Я., съдът правилно е приел, че не са налице такива нововъзникнали факти, които да представляват промяна на обстоятелствата, касаещи мярката за неотклонение и които да обуславят изменение на настоящата такава задържане под стража в по-лека. Заявеното в искането за изменение на мярката за неотклонение и поддържано във въззивната частна жалба обстоятелство – недобро здравословно състояние на подсъдимата, подобаващо е отчетено от първата инстанция при произнасянето й относно мярката за неотклонение.

3

Видно от представените по делото медицински документи – здравен картон, данни от амбулаторни прегледи, амбулаторен лист, фиш за спешна медицинска помощ, ЕКГ, протокол с резултати от лабораторни изследвания, в Ареста към Затвора Сливен за подс. Я. са полагани необходимите грижи по повод съобщени от нея оплаквания за здравето й. Въпросните медицински документи установяват, че всеки път при заявени от подс. Я. здравословни проблеми затворническата администрация веднага се е отзовавала и й е осигурявала своевременна и квалифицирана медицинска помощ, включително прегледи, консултации и изследвания при лекари специалисти – кардиолог и ендокринолог, които са й назначавали съответно медикаментозно лечение и не намерили нужда от хоспитализация на пациентката, нито от други медицински интервенции.

Според заключението на назначената от първата инстанция нарочна съдебномедицинска експертиза, при извършените от лекар-кардиолог преглед и електрокардиографско изследване по повод оплакванията на пациентката Я. от задух, пристъпна болка в лявата гръдна половина с ирадиция към лява ръка, усилваща се при дишане, са установени стабилни жизнени показатели, липса на обективни данни за остра сърдечна патология, липса на исхемични промени и е поставена диагноза хипертонично сърдечно заболяване без сърдечна недостатъчност. Предписано е медикаментозно лечение.

Понастоящем липсват данни за влошаване здравето на подс. Я. в ареста до степен актуалното й състояние да е несъвместимо с понасянето на мярка за неотклонение задържане под стража в арестните помещения. Наред с това, следва да се напомни на подсъдимата и нейния защитник за приложимостта на разпоредбата на чл.255 от ЗИНЗС, която задължава администрацията в затвора и ареста да осигурява на задържаните лица ежеседмична лекарска помощ, а в неотложни случаи – да я осигурява незабавно, като при необходимост задържаното лице се настанява в специализирано лечебно заведение. Освен това, в арестите се съблюдават и нормите на Наредба №2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, гарантиращи реална възможност на задържаните лица да получат специализирана медицинска помощ, включително и лечение в болнично заведение извън системата на затворите и в друго населено място, различно от това, където се изпълнява мярката за неотклонение задържане под стража.

С оглед на изложеното, въззивната инстанция прецени, че влошеното здравословно състояние на подс. Я. понастоящем не е основание да се промени мярката й за неотклонение от задържане под стража в по-лека.

4

Здравословните проблеми на подсъдимата не изключват реалната опасност тя да се укрие или да извърши престъпление, поради което в случай на конкуренция между обществения и личния интерес на задържания, първият следва да получи приоритет.

При служебната проверка и внимателен анализ на всички факти, значими за мярката за неотклонение спрямо подс. Я., въззивният съд установи, че през изминалия период от шест месеца от реалното изпълнение на сегашната мярка задържане под стража не е настъпила съществена промяна в релевантните за нея обстоятелства, която да налага изменение на взетата мярка за процесуална принуда с по-лека, нито са събрани нови доказателства, които да са довели до елиминиране или разколебаване на обоснованото предположение за авторството на разследваното деяние. Подозрението за съпричастност на подс.

Я. към престъплението – предмет на обвинението продължава да съществува.

Внасянето на обвинителен акт в съда, ведно с предвиденото за вмененото престъпление по чл.115 от НК тежко наказание, засилват опасността от укриване на подсъдимата и осуетяване нормалното протичане и приключване на съдебното производство.

Важно е да се отбележи, че в случая при по-лека мярка за неотклонение, включително домашен арест и другите законоустановени ограничения, не препятстват възможността подсъдимата да осъществява комуникация с други лица, имащи отношение към разследваното престъпление, да контактува с тях непосредствено или чрез съответните технически средства, като им въздейства психически с цел да променят бъдещите си показания и по този начин да попречи на разкриването на обективната истина и на срочното приключване на наказателния процес.

Коментирайки всички обстоятелства, значими за мярката за неотклонение, въззивният съд се занима и с останалите посочени от защитата основания за изменение на сегашната мярка за неотклонение задържане под стража с по-лека мярка, но ги намери за неуважителни.

Наличието на постоянен адрес, където подсъдимата живее и може да бъде призована, както и нейната семейна ангажираност и родителски задължения към четири деца, не изключват реалната опасност тя да се укрие или да извърши престъпление, още повече, че тези обстоятелства са били налице и преди деянието и не са я възпрели. Опасността от укриване и противоправна дейност на подсъдимата не би могла да бъде преодоляна адекватно чрез претендираната по-лека форма на арест – домашен арест, или чрез следващата по-лека мярка за неотклонение, а обуславя необходимост от продължаващо 5 прилагане на най-тежката ограничителна мярка – задържане под стража.