Решение № 456 от 12.11.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. Стара Загора, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Х. Ангелов при участието на секретаря В. Н. Станчева като разгледа докладваното от Х. Ангелов Административно наказателно дело № 20255530201252 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №**********/07.04.2025 година, издадено от и. д. началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, с което на Х. Д.

Д., от гр. Трявна, на осн. чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 2000 лева, за допуснато административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, твърди, че не е извършено соченото нарушение и моли за неговата отмяна. В съдебно заседание се явява процесуалният представител адв. М. Т..

Въззиваемата страна – и.д. началник на отдел „Оперативен контрол и контрол“ по РПМ“, към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, в качеството му на административнонаказващ орган, счита жалбата за неоснователна и моли наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание се представлява от гл. юрк. С. С..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и служебно провери правилността на издаденото наказателно постановление, приема:

1

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната административнонаказателна санкция.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

С Акт за установяване на административно нарушение №10519 от 11.03.2025г. е установено, че на 11.03.2025 г. в 13:47 часа на път 1-6, км 344 в посока гр. Стара Загора - гр. Сливен, Х. Д. Д. е управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с 5 оси - МПС с две оси марка **********, модел ********** ЛС Аксор с peг. № ********** и полуремарке с три оси с per. № **********, като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът извършва превоз на дърва.

В процеса на извършената проверка е направено измерване, при което е констатирано следното: При измерено разстояние между осите – 1.40 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 29.350 т, при максимално допустимо натоварване на оста 24 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), като превишаването е с 5.350 т. Измерването е извършено с техническо средство - електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел ********** и ролетка № ********** (5 м).

Наказващият орган е приел, че към момента на проверката водачът на МПС Х. Д. Д. е осъществявал движение на тежко ППС по смисъла на чл. 3, т.

2 на Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

В съставения на 01.06.2023 г. АУАН с № 10519 нарушението на водача Х.

Д. Д. е квалифицирано като такова по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „Б“ от Наредба № 11/2001 на МРРБ. АУАН е предявен и връчен по надлежния ред на жалбоподателя, който го е подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение срещу съставения акт.

Въз основа на АУАН с №10519 от 11.03.2025г. е издадено и обжалваното Наказателно постановление №**********/07.04.2025 година на В. Б. А. – и.д. началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, оправомощена със Заповед № РД-11-96/ 29.01.2025 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, в обстоятелствената част на което, административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка. Административнонаказващият орган е приел, че Х. Д.

Д., като водач на тежко ППС по смисъла на чл. 3, т 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е извършил нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „Б“ от Наредба № 11/2001 на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл.

2

3 от Закона за движението по пътищата му е определил и наложил административно наказание „глоба” в размер 2000 /две хиляди/ лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите, както и от приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност.

В хода на съдебното следствие като свидетели са разпитани актосъставителят Т. Н. М. на длъжност главен инспектор в при АПИ – София и С. Г. С.- негов колега. От показанията на св. М. се установява, че на дата 11.03.2025 г. около 14:00 ч., бил на път I-6, км. 344 посока Стара Загора Сливен и спрял за проверка процесното ППС с пет оси – въпросното МПС с две оси и полуремарке с три оси. В хода на проверката е извършено контролно измерване на натоварването с електронна везна. Констатирано било претоварване на полуремаркето, което било 29.350 тона, при максимално допустимо натоварване 24 тона. Надвишаването било с около 5 тона. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля като последователни, логични и кореспондиращи с приетите писмени доказателства.

От показанията на свидетеля С. се установява, че работи към Национално тол управление и на процесната дата работил съвместно с колегата си М.. Камионът бил натоварен с дърва и имало претоварване на тройната ос с около 5 тона. Свидетелят се подписал като такъв при съставянето на акта.

Към административнонаказателната преписка са приложени: протокол за измерване на превозно средство №0000051/2025; разписка за връчен АУАН; копие от свидетелство за регистрация част II на полуремарке марка :

**********, с рег. № **********, собственост на „**********“ ООД, гр.

Трявна и влекач марка: ********** Аксор, с рег. № **********, собственост на „**********“ ООД, гр. Трявна; допълнително споразумение към трудов договор № 47 от 01.01.2025г., сключен между „**********“ ООД, гр. Трявна И Х. Д. Д.; пътен лист № **********, серия А от 11.03.2025г.

Във връзка с техническата изправност на ел. везна модел: PW-10 № К02000011 е представено заявление за периодична проверка на средства за измерване № 000029-30191/10.06.2024 г. и протокол за проведено обучение за работа с мобилни везни за поосово измерване на ППС от 11.07.2019г., а във връзка с техническата изправност на ролетка № 1301/18 - 1313/18/ (5 м) е представен сертификат за съответствие DIN 50049-2.1 ведно с превод на български език.

Във връзка с компетентността на актосъставителя и на наказващия орган са представени: Заповед № РД-11-97/29.01.2025 г. и Заповед № РД-1196/29.01.2025 г., и двете на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът не констатира съществени (ограничаващи правото на защита) нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставяне на АУАН и/или издаване на НП, обуславящи отмяната на последното като незаконосъобразно. И АУАН, и НП са издадени от компетентните органи и съдържат необходимите 3 реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Наказателното постановление съдържа изчерпателно описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и от правна страна административното обвинение, с посочване на всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

Следва да се отбележи, че в протокола за измерване на превозно средство № 0000051/2025 е изписан рег. № на влекача **********, вместо правилния **********, като последния е изписан правилно и в акта за установяване на административно нарушение, и в обжалваното наказателно постановление. Поради това и тази техническа грешка не води до възникване на правни последици и единствено се отбелязва от съда с оглед прецизност.

Несъстоятелни са възраженията на жалбоподателя, че административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на материалният и процесуалня закон, и жалбоподателят не е извършил административното нарушение, посочено в обжалваното

НП

№**********/07.04.2025г.

Съгласно нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДП движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с размери, маса и натоварвания на ос, ненадвишаващи установените от Министъра на регионалното развитие норми, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Няма спор че тази норма е бланкетна като в случая бланкетния състав е запълнен с нормата на чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "Б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, която въвежда допустимо максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е над 1,3 - 24 тона. Като в настоящия случай е било измерено натоварване от 29, 35 тона и превишаване на максимално допустимото с 5, 350 тона.

В горната насока са както показанията на св. М. и св. С., така и приложения към АНП протокол за измерване на превозно средство от 11.03.2025 год., в който ясно е посочена общата маса на натоварване 29,350кг. и който въззивникът лично е подписал. И доколкото в случая общата маса на натоварване е установена въз основа на документ, който той лично е подписал без възражение досежно извършеното претегляне и резултата от него то именно в негова тежест е и да опровергае съдържанието на документа като в хода на съдебното следствие доказателства в тази насока не са ангажирани.

Съобразявайки изложеното по-горе, съдът счете, че съдържанието на протокола за измерване е достатъчно основание да се приеме, че въззивникът е осъществил от обективната и субективна страна административното нарушение.

От друга страна, следва да се посочи, че съдът се съобразява с Тълкувателно постановление № 2 от 8.10.2025 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 5/2023 г., с което се дава яснота относно лицата, които носят отговорност по процесната разпоредба. Водачът, който управлява извънгабаритно или 4 тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза. Видно от представения трудов договор, водачът на процесното ППС работи на длъжност шофьор на тежкотоварен автомобил в дружеството „**********“ ООД, което е собственик на претоварените влекач и ремарке, както се установява от двете свидетелства за регистрация част II.

Не се сочат, нито се установяват обстоятелства, изключващи вината на дееца и/или наказуемостта на деянието. Нарушението не е маловажно, за да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е типично за вида си и не се характеризира с по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от същия вид.

Що се отнася до наложената на жалбоподателя глоба в размер на 2000 лева съдът намира, че същата е необосновано завишена по размер. В мотивите на наказателното постановление административнонаказващият орган е посочил, че нарушението не е маловажно, предвид високата степен на обществена опасност на извършеното нарушение, която е обвързана с последиците от движението на тежки превозни средства по републиканската пътна мрежа, като се позовал на риск от сериозни технически неизправности, свързани с претоварването, в т.ч. прегряване на спирачките, загуба на контрол, както и деформация и разрушаване на пътната настилка, което налага спешни текущи ремонти. Административнонаказващият орган мотивира размера на наложената санкция с нарастваща тенденция за причиняване на катастрофи вследствие на сериозни технически неизправнности и увеличаване на смъртните пътнотранспортни произшествия. С оглед наложения размер санкцията следва да предупреди и превъзпита нарушителите с цел строго спазване на закона, а като резултат за обществото - свеждане до минимум на пътнотранспортни произшествия.