Решение № 143 от 30.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. София, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова при участието на секретаря Невена Б. Г.а в присъствието на прокурора Д. С. С. като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600161 по описа за 2024 година Производството е въззивно, по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е по жалба на адв.О., повереник на частната обвинителка И.

З. К., против присъда №23/29.11.2023г., постановена по нохд №498/2023г. по описа на ОС Перник. С присъдата подсъдимият Н. Р. П. е бил признат за виновен в това, че на 30.01.2022г., около 20.00 ч., в с.***, обл.Перник, по ул.“***“, при управление на МПС – „Фолксваген Туарег“ с ДК№ ********, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 от ЗДвП – Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случаи на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението – като водач на ППС е разполагал с възможност да спре, но не е спрял автомобила, за да предотврати настъпването на ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на Б. И. К., с ЕГН ********** от гр.***, като след настъпването на ПТП е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343, ал.3, б.“б“ във вр. с ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК е осъден да изтърпи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 4/четири/ 1 години. На основание чл.343г от НК е наложено наказание „Лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 4 /четири/ години, на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което П. е бил лишен от права по административен ред. Подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото, с присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства по делото, като е разпоредил връщане на вещи на наследниците на пострадалия.

В жалбата се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна и необоснована, тъй като с нея е наложено несправедливо занижено наказание, като е приложена неоснователно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, с която определеното наказание „Лишаване от свобода“ е отложено за срок от четири години, така то не би изпълнило целите, предвидени в чл.36 от НК.

Обвинението според повереника е доказано по безспорен и несъмнен начин, затова се иска изменение на присъдата и увеличаване на наложеното наказание, както и да се отмени приложението на чл.66, ал.1 от НК. От изготвената по делото КСМАТЕ е установено, че условията за движение към момента на настъпване на ПТП са изисквали повишено внимание и внимателно подбиране на скоростта спрямо състоянието на пътната настилка, далечината на видимост, частично неработещо улично осветление, мокра пътна настилка, частично заснежена. При тези условия подсъдимият не е възприел лежащия върху пътното платно К., разположен напречно спрямо оста на пътя. Пътничката Д. Г. от предна дясна седалка е възприела К., но подсъдимият не предприел действия за спиране или заобикаляне на препятствието. Според експертизата, би следвало да е налице осветеност на не по-малко от 80 метра пред автомобила, тялото е станало видимо за водача на разстояние, не по-малко от 70-75м., той е имал възможност да спре или да се насочи към съседната пътна лента, и да предотврати произшествието, но основната техническа причина за настъпването му е липсата на каквито и да било действия от страна на подсъдимия. На мястото е установено при извършения оглед, че няма изградена тротоарна площ, по която пострадалият би могъл да се движи, дори състоянието на банкета не е позволявало движение на пешеходци, в тази връзка, съобразно правилата на движение по пътищата, пострадалият се е движил по пътното платно, по неговия край, обратно спрямо посоката на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия. Не са ясни причините за падане на пострадалия от собствен ръст, въпреки алкохолното опиянение, но според жалбата, той не е допринесъл за настъпване на произшествието, неговото поведение не оправдава налагането на такова занижено наказание. От изготвената СМЕ не е доказано при падането от собствен ръст пострадалият да си е причинил телесни увреждания, които да са несъвместими с неговия живот, той е бил жив към момента на прегазването с автомобила, управляван от подсъдимия.

При определяне на наказанието първоинстанционният съд не е съобразил и че подсъдимият не е оказал първа помощ на пострадалия, а е напуснал произшествието, прибрал се е в дома си и не е уведомил органите на реда за извършеното престъпление. Обективната истина е била разкрита след 2 оперативно издирвателни дейности от МВР, той не е съдействал. Неговите действия след извършването на ПТП не обуславят условно осъждане, той е изразил съжаление едва в съдебната фаза, но то е декларативно и с оглед постигане на по-леко наказание, такова не е изразявано в досъдебната фаза, където П. не е давал обяснения. Според повереника това сочи, че престъплението е извършено при съзнавана непредпазливост или престъпна самонадеяност. Мотивирането на приложението на чл.66, ал.1 от НК с младата възраст и чистото съдебно минало на подсъдимия не обуславя приложението на тази разпоредба, защото общественият отзвук и обликът на подсъдимият не отговарят на необходимостта за предупредително и поправително-възпитателно въздействие на наказанието спрямо осъдения и останалите членове на обществото, съдът е подценил характеристиките на деянието, не е съобразил в достатъчна степен отегчаващите отговорността обстоятелства, а те не позволяват приложение на чл.66 от НК с оглед осъществяване на генералната и специална превенция. Според жалбата, наказание в среден размер на предвиденото би изпълнило тези цели.

Представителят на САП пледира, че въззивната жалба е неоснователна, тъй като липсват причини за отмяна или изменение на първоинстанционния съдебен акт, затова предлага да бъде потвърден.

Повереникът на частната обвинителка адв.О. поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея, като акцентира, че според него с първоинстанционната присъда е наложено несправедливо, занижено наказание, което не отговаря на извършеното престъпление и не би изпълнило целите по чл.36 НК. Условното наказание не кореспондира с действията, които подсъдимият е осъществил след настъпване на ПТП - върнал се на мястото, видял е тялото на К. на пътното платно, разбрал е, че преминал през него и след това е извършил действия, свързани единствено и само с укриване на престъплението, оттеглил се е с приятелката си, не са оказали помощ и няколко дни извършат действия във връзка с укриване на това престъпление.

Благодарение на ОИМ на органите на МВР се стига до автора на деянието, до разкриване на обективната истина и по никакъв начин подсъдимият не е съдействал на органите на ДП за това, изразеното в хода на съдебното следствие съжаление е декларативно, с цел да получи условна присъда.

Неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че К. е допринесъл за настъпване на ПТП, липсват разпоредби, които забраняват на глухите, слепите, инвалидите и на употребилите алкохол лица да с движат по пътищата, на всеки може да се случи да употреби и той няма забрана да се придвижва. Придвижването на пострадалия е било съобразно правилата за движение по пътищата, не е установена тротоарна площ, банкетът е бил заснежен, не е бил в състояние да се използва, движението на К. е било обратно по посоката на движение на подсъдимия. Не са ясни причините, поради които пострадалият е паднал на пътното платно и е получил черепномозъчна травма, дали се е подхлъзнал или е паднал вследствие на алкохолното опиянение, но той не е допринесъл по някакъв начин за ПТП, 3 така наказанието следва да бъде завишено, при положение, че е напуснал мястото на ПТП и не е оказал първа помощ. Подсъдимият е психологически и психиатрично здрав, няма логика да бяга от мястото на произшествието, няма логика да не оказва помощ, при положение, че скоро същият е придобил СУМПС и е минал нужните курсове по оказване на първа помощ на пострадал от произшествието. Поддържат се исканията в жалбата да се увеличи наказанието на подсъдимия, евентуално да не бъде прилагана разпоредбата на чл.66 от НК и то да бъде изтърпяно ефективно. Към настоящия момент е налице едно влошаване на здравословното състояние на частната обвинителка, тя боледува от тежък диабет, вследствие от загубата на нейния син.

Защитникът на подсъдимия адв.Г. счита, че първоинстанционната присъда е правилна, подсъдимият доброволно е създал предпоставки за разглеждане на делото по специален ред, отказвайки се от участие в състезателно производство и събиране и проверка на доказателствата.

Съкратеното съдебно следствие е било проведено законосъобразно, компромисът между обвинението и защитата е реализиран в интерес на обществото, подсъдимият доброволно и съзнателно сам се е лишил от процесуалната възможност да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение и да претендира обезпечаването им чрез доказателствени искания. Поради тези съображения моли присъдата на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.

Подсъдимият П. поддържа становището на защитника си и моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства. С оглед правомощията си по чл.313 от НПК, предвид наличието на жалба от повереника с искания за изменение на присъдата в санкционната й част, САС намира следното:

С обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия Н. Р. П. за виновен в това, че на 30.01.2022г., около 20.00 часа, в с.***, обл.Перник, по ул.“***“, при управление на МПС – „Фолксваген Туарег“ с ДК №********, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 от ЗДвП – Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението – като водач на ППС е разполагал с възможност да спре, но не е спрял автомобила, за да предотврати ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на Б. И. К. от гр.***, като след деянието е избягал от местопроизшествието.

4

Престъплението е квалифицирано като такова по чл.343, ал.3, б.“б“, във вр. с ал.1, б“в“, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3, на основание същите текстове и чл.343г от НК и чл.58а, ал.1 от НК П. е осъден да изтърпи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години, „Лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 4/четири/ години. На основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от 4 години. Приспаднато е времето, през което подсъдимият е бил лишен от правоуправление по административен ред, съдът се е разпоредил с веществените доказателства и на П. са били възложени разноските по делото.

За да постанови присъдата си, първата инстанция е провела съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и след като е съобразила направеното от подсъдимия П. признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, заключенията на съдебните експертизи, както и писмените доказателства, обосновано е приела от фактическа страна следното: