Определение № 18526 от 03.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18526 гр. София, 03.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Преслав Огн. Дамянов като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно частно гражданско дело № 20261100507854 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т. 1 във връзка с чл. 278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, срещу разпореждане № 80243/01.07.2026 година, постановено по гражданско дело № 17672 от 2026 година по описа на СРС, ГО, 65 състав, с което е върната на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх.№ 198455/22.06.2026 г., подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК:

831609046, в частта, в която са предявени искове срещу А.Г. – роден на 07.02.1976 г. - гражданин на Алжир и е прекратено производството по гр. д. № 17672/2026 г. по описа на СРС, II ГО, 65 състав, в посочената част.

Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е неправилен и постановен в противоречие с процесуалния закон. Излагат се доводи, че между страните е налице валидно договорена международна компетентност по смисъла на член 25 от Регламент № 1215/2012, обективирана в Общите условия за продажба на топлинна енергия, които потребителят е приел при получаването на услугата.

Поддържа се, че фактът, че топлоснабденият имот се намира в град София, автоматично обосновава компетентността на сезирания български съд.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в частната жалба доводи, намира следното:

1

Частната жалба е подадена в срок и в определената от закона форма срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна като съображенията за това са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Х.В.Г. и срещу А.Г., роден на 7 февруари 1976 година, който е гражданин на Алжир. Предявени са осъдителни искове за суми, представляващи половината от общото задължение за топлоснабден имот в град София, като се претендират по 63,09 евро за главница от цена на топлинна енергия, по 8,49 евро за мораторна лихва, по 13,15 евро за цена на услуга дялово разпределение и по 3,49 евро за мораторна лихва върху нея.

В хода на служебната проверка на редовността и допустимостта на исковата молба, първоинстанционният съд е изискал информация от Министерство на вътрешните работи, дирекция „Миграция“. От получената официална справка се установява, че ответникът А.Г. няма регистриран постоянен или настоящ адрес в Република България. Лицето е притежавало статут на продължително пребиваващ чужденец в страната, но срокът на това разрешение е изтекъл окончателно на 7 май 2002 година.

Правният спор е с международен елемент, доколкото искът е насочен срещу чуждестранен гражданин, който не пребивава на територията на страната. Наличието на международен елемент в правоотношението изисква международната компетентност на българския съд да бъде преценена с оглед разпоредбите на Регламент № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Вземането на ищеца произтича от доставка на топлинна енергия за битови нужди, което придава на правоотношението изявен потребителски характер. Ответникът има качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Защитата на потребителите при определяне на международната подсъдност е уредена със строго императивни норми в Раздел 4 от Регламент № 1215/2012.

Съгласно разпоредбата на член 18, параграф 2 от същия Регламент, другата 2 страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят.

В съответствие със задължителните указания, дадени в Решение от 16 май 2024 година по дело C-222/23 на Съда на Европейския съюз, националният съд е длъжен служебно да изследва международната компетентност и няма право автоматично да я обвързва въз основа на предишни данни за пребиваване или Общи условия, дерогиращи потребителската защита. Наличието на международен елемент налага служебна проверка на обективните факти за установяване на местоживеенето.

Съгласно константната практика на Върховния касационен съд, международната компетентност на съда е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно във всяко положение на делото. Преценката за международната компетентност по отношение на ответник, имащ качеството на потребител, изисква изясняване на неговото действително местоживеене към датата, на която искът е предявен в съда.

В разглеждания случай, от получените по делото официални данни от Дирекция „Миграция“ на Министерството на вътрешните работи срещу ответника А.Г. се установява, че той няма регистриран постоянен или настоящ адрес на територията на Република България. Съобразно разпоредбата на член 94, алинея 1 от Закона за гражданската регистрация, настоящ адрес е адресът, на който лицето действително живее. След като от официалната справка на Министерството на вътрешните работи е доказано, че разрешението за продължително пребиваване на лицето в страната е изтекло окончателно на 7 май 2002 година, и оттогава липсват каквито и да е данни за негово действително пребиваване, фактическо установяване или адресна регистрация, се налага изводът, че ответникът потребител няма местоживеене на територията на Република България. Липсата на местоживеене в страната изключва международната компетентност на българския съд по отношение на този ответник съгласно член 18, параграф 2 от Регламент № 1215/2012, поради което първоинстанционният съд правилно е приложил нормата на член 130 от Гражданския процесуален кодекс, като е прекратил частично производството по делото.

Доводът на „Топлофикация София“ ЕАД за наличие на договорена 3 компетентност по смисъла на чл. 25 от Регламент № 1215/2012 чрез Общите условия на дружеството е несъстоятелен. Разпоредбата на чл. 19 от Регламента въвежда изрично ограничение за дерогиране на правилата за потребителска подсъдност – споразумение за избор на съд е валидно само ако е сключено след възникването на конкретния правен спор или предоставя допълнителни права на потребителя. Включването на обща клауза за местна подсъдност в Общи условия, приети едностранно от доставчика на комунални услуги без индивидуален подпис и изрично съгласие, не отговаря на изискванията за валидно писмено споразумение за избор на съд по смисъла на европейското право и не може да дерогира защитата на потребителя.

Местонахождението на имота и доставката на топлинна енергия за обекта също нямат правно значение при предявен личен облигационен иск за парично вземане срещу потребител, чието местоживеене е извън територията на страната.

Поради липсата на международна компетентност за българския съд, Софийският районен съд е достигнал до правилния извод, като е прекратил частично производството спрямо А.Г.. Ето защо обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено..

Воден от горното, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 80243/01.07.2026 година, постановено по гражданско дело № 17672 от 2026 година по описа на СРС, ГО, 65 състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4