Решение № 339 от 27.05.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. Благоевград, 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Катя Сукалинска

Моника Христова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно гражданско дело № 20211200500309 по описа за 2021 година

Производството по настоящото в.гр.д.№309/2021г. по описа на Окръжен съд-Благоевград е образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №46, срещу Решение №808/13.02.2020г. по гр.д.№823/2019г. на Районен съд-..., с което Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР е осъдено да заплати на ищеца Д. АНГ. М., ЕГН **********, гр...., ул.“...“ №2 сумата от 1 664.21 лв., представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 29.07.2016г. до 29.07.2019г., получен след преизчисляване на положения нощен труд с коефицент 1.143, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 29.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 244.65 лв., представляваща мораторна лихва върху всяка от главниците, считано от първо число на месеца следващ месеца на дължимото плащане до 29.07.2019г.; сумата от 380 лв., представляваща направени от ищеца разноски по делото. С решението въззивникът е осъден да заплати по сметка на Районен съд-... сумата от 368.57 лв., представляваща общ размер на дължимите по делото държавна такса и разноски, заплатени от бюджета на съда, както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Във въззивната жалба се навеждат доводи, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства, както и в нарушение на процесуалните норми. По подробно изложени в жалбата съображения се настоява за отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на предявените искови претенции.

В срока по чл.263 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна, в който същата се оспорва като неоснователна. Изтъкват 1 се правни доводи за оборване възраженията на въззивника. Настоява се за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт и присъждане на разноските пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание пред окръжния съд страните не изпращат представител.

Окръжен съд-Благоевград, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Районен съд-... е сезиран с искова молба, предявена от Д. АНГ. М., срещу ГД „ГП“ - МВР, в която се твърди, че за периода от 29.07.2016г. до 29.07.2019г. ищецът е работил на смени като старши полицай при ГПУ-... към РДГП-Смолян, като е положил общо 1640 часа нощен труд, който преизчислен с коефицент 1.143, изчислен по правилото на чл.9, ал.2 от НСОРЗ за превръщането му към дневен труд, води до извънреден труд от 205 часа, които следва да бъдат допълнително заплатени от ответника по силата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Твърди се, че всеки извънреден час следва да бъде компенсиран с 6.30 лв., изчислено на база основно месечно трудово възнаграждение увеличено с 50%, съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, т.е. за посочения период ответникът имал задължение към ищеца възлизащо на сумата от 1 480 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба, върху което възнаграждение дължимата мораторна лихва се равнявала на сумата от 200 лв.

В хода на първоинстанционното производство е направено искане за изменение чрез увеличаване на предявения главен иск от 1 480 лв. на 1664.21 лв. и на акцесорния иск за мораторна лихва от 200 лв. на 224.65 лв.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответната страна не е подала отговор на исковата молба.

От събраните по делото доказателства, се установява, че ищецът Д. АНГ.

М. е служител в МВР от 2001г., като през периода 29.07.2016г. до 29.07.2019г. е бил старши полицай в ГПУ-Петрич при РД „ГП“ – Смолян към ГД „ГП“-София.

Пред първата инстанция е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява на какви смени е работил ищецът, колко са действително отработените часове, в т.ч. за нощен труд и какви възнаграждения е получавал за тях. Вещото лице е установило, че за процесния период отработените часове нощен труд не са преизчислявани с коефицент 1.143, респ. извънреден труд не е начисляван и заплащан.

Прилагайки коефицента за преобразуване на часовете нощен труд, експертът е изчислил размера на неизплатеното възнаграждение за извънреден труд, както и следващите върху него се мораторни лихви.

Събраните по делото доказателствени средства за безпротиворечиви и установяват еднопосочно релевантните факти от предмета на доказване в производството.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по наличието на противоречия с императивните правни норми, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Въззивният съд 2 намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите в подадената жалба, съдът намира, че жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Предявеният осъдителен иск намира правното си основание в чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР във вр. с чл.86 от ЗЗД и има за предмет заплащане на извънреден труд, образуван след преизчисляване на нощния труд с коефицент 1.143.

По делото не се спори, че ищецът е държавен служител – полицейски орган, полагащ труд по служебно правоотношение в системата на МВР – чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, чийто статут се урежда от ЗМВР /чл.142, ал.2 от ЗМВР/. Предвид характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд през нощта между 22 ч. и 06 ч., съгласно графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. За положения нощен труд му е заплатено допълнително възнаграждение по 0.25 лв. на час.

Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

В разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ се съдържа легално определение за извънреден труд – това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. По силата на чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени сумирано за тримесечен период. Съгласно чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, а съгласно чл.6 извънредният труд по ал.5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Спорният въпрос по настоящото дело е дължи ли се на ищеца допълнително възнаграждение за извънреден труд по чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, получен вследствие на преизчисляването на нощния труд с коефицент 1.143, дължимо на основание разпоредбите на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ и в частност чл.9, ал.2 от същата наредба, след като за процесния период в специалния Закона за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове липсва изрична правна норма, която да предвижда такова преизчисляване. По посочения въпрос, поради наличие на противоречива съдебна практика, с Разпореждане от 26.02.2020г. на ВКС е образувано тълк.д.№1/2020г. на ОСГК на ВКС, по което дело все още не е постановено тълкувателно решение. По спорния въпрос настоящият съдебен състав приема следното:

В разпоредбата на чл.140, ал.2 от КТ е дадено легално определение на понятието „нощен труд“ – това е трудът, който се полага от 22ч. до 6 ч.

3

Същата дефиниция се съдържа и в специалния закон ЗМВР в разпоредбата на чл.187, ал.1, изр.3. По отношение на нормалната продължителност на нощния труд обаче е налице разминаване между общата /КТ/ и специалната правна уредба /ЗМВР/. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа, докато съгласно чл.187, ал.1, изр.2 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата на чл.187, ал.1, изр.2 от ЗМВР е в синхрон с минималните изисквания относно нормалната продължителност на нощния труд по чл.8, б.“а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04 ноември 2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време, който предвижда, че държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че нормалната продължителност на работното време на работниците, които полагат нощен труд, не надвишава средно осем часа за всеки 24-часов период. В чл.8, б.“б“ от Директивата се уточнява, че работниците, които полагат нощен труд и чиято работа е свързана с особени рискове или физическо или умствено натоварване, не трябва да работят повече от осем часа за всеки период от 24 часа, през който полагат нощен труд. По силата на чл.12, б.“а“ от Директивата държавите членки следва да гарантират, че работниците, които полагат нощен труд и работниците на смени се ползват с подходяща за естеството на работата им защита на безопасност и здраве. В Решение от 24.02.2022г. на СЕС по дело С262/20 е прието, че тълкуването на чл.8 и чл.12, б.“а“ от Директива 2003/88/ЕО не налагат приемането на национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня /която е 8 часа/. Директивата не съдържа изискване за разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на дневния труд, поради което продължителността на нощния труд може да се определя независимо от продължителността на дневния труд. В този смисъл националната правна уредба е в съответствие с директивата. В посоченото решение е прието, че законодателното разрешение, според което нормалната продължителност на нощния труд на служителите на МВР е по-дълга от нормалната продължителност на работниците/служителите по трудово правоотношение по КТ, не противоречи на чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на Европейския съюз, след като разликата в правната уредба следва от обективните характеристики на функциите, които изпълняват служителите на МВР, свързани със защита на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност на населението.

В чл.187, ал.9 от ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. На основание посочената законова делегация са приети Наредба №8121з407/11.08.2014г. /отм.ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и Наредба №8121з4 592/25.05.2015г. /отм.ДВ бр.59 от 29.07.2016г./. Впоследствие е приета Наредба №8121з-776/29.07.2016г., обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016г.

В Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з407/11.08.2014г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.31 от Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. е предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т.е. липсва специално правило, което да определи методология за преобразуване на нощни часове с прилагане на коефицент 1.143 при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.