Решение № 178 от 24.10.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Варна, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20253000500337 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалба на Е. В. Д., чрез процесуален представител адв. В. от АК – Варна, против решение № 20/12.02.2025г., постановено по гр. д. № 211/2024г. на ОС – Шумен, в частта, в която е отхвърлен предявеният от нея срещу С. В. К. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключен с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 18, том ІІ, рег. № 3178, д. № 181/2020г. договор, с който М.Д.Д. прехвърля на С. В. К. собствените си идеални части от подробно описан недвижим имот срещу поето от приобретателката задължение за издръжка и гледане, до размер на 2/6 ид.ч. от описания имот.

В жалбата са изложени подробни оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че съдът не е изследвал дали ответницата е изпълнявала в пълен обем поетото от нея задължение с оглед конкретното здравословно състояние на прехвърлителката и конкретните й нужди, както и в противоречие с установеното от доказателствения материал е направил неправилен извод за пълно и точно изпълнение, в резултат на което и неправилно е отхвърлил предявения от нея иск. Излагат се правни аргументи по съществото на спора.

Иска се от настоящата инстанция да отмени така обжалвания съдебен акт и 1 постанови друг, с който да уважи иска й.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна – С. К., която оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, съответно на доказателствения материал и установеното с него пълно изпълнение на поетото от нея задължение спрямо прехвърлителката.

В частта, в която първостепенният съд е постановил прекратяване на производството по иска за останалите 2/6 ид. ч. от прехвърлените общо 4/6 ид.ч., решението има характер на определение, което не е обжалвано и не е предмет на контрол пред настоящата инстанция.

В с.з., чрез процесуалните си представители, страните поддържат подадените въззивна жалба, съответно отговор.

Постановеното от ОС – Шумен решение в обжалваната му част е валидно и допустимо.

Първостепенният съд се е произнесъл по предявен от въззивницата Е. В.

Д. против С. В. К. иск за разваляне на обективирания в нотариален акт № 18, том II, рег. № 3178, д. № 181/2020 г. на нотариус с рег. № 717, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с който М.Д.Д. е прехвърлила на С. В. К. собствените си 4/6 ид.ч. от следния недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Шумен, с площ от 68.28 кв. м. и административен адрес: гр. Шумен, ул. „Васил Априлов“ № **, вх. *, ет. *, ведно с прилежащото избено помещение и припадащите се 1.2660% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, до размер на 2/6 ид. ч. от имота.

В исковата си молба въззивницата е изложила твърдения, че процесният апартамент e бил придобит от нейните родители в режим на съпружеска имуществена общност. След смъртта на баща й през 2004г. по силата на наследственото правоприемство тя и сестра й /въззиваемата/ придобили по 1/6 ид. ч. от имота, а тяхната майка М.Д. – 4/6 ид.ч. по наследяване и прекратяване на съпружеската имуществена общност. На 17.12.2020г. майка им прехвърлила на С. К. собствените си 4/6 ид. ч. срещу задълженията на приобретателката да я гледа, храни, облича, лекува, подпомага при немощ и полага всестранни грижи по отношение на прехвърлителя докато е жива, както и за описаните в нотариалния акт грижи, ремонт и обзавеждане на същото жилище за минало време – от 2005 г. до момента на сключване на сделката и които ще продължи да полага в бъдеще време. Твърди се, че нито за периода от 2005г. до датата на сключване на сделката, нито след това до смъртта на наследодателката, починала на 12.05.2023г., въззиваемата е полагала сочените в договора грижи и издръжка. Наведени са подробни фактически твърдения за това, че приобретателката е имала финансови затруднения, поради което е била подпомагана от прехвърлителката, последната сама е покривала разходите си, в т.ч. и чрез теглени кредити, а от 2

2017г. задълженията й към ВиК, съответно за ползвана ел.енергия за периода от 21.06.2023г. до 29.02.2024г., са заплащани от ищцата. Изложени са твърдения и за здравословното състояние на наследодателката им, за конкретни прояви от страна на въззивницата и въззиваемата по обгрижването й. В заключение се поддържа довод, че ответната страна по иска не е предоставила дължимите съобразно нуждата на прехвърлителката издръжка и грижа, с оглед на което и се иска за разваляне на процесния договор поради неизпълнението му.

С подадения писмен отговор в срока по чл.131 ГПК искът е оспорен като недопустим досежно частта от прехвърления имот, надхвърлящ наследствената квота на ищцата като наследник на прехвърлителката, а в останалата му част като неоснователен. Сочи се, че въззивницата не може да иска разваляне поради неизпълнение за предоставените до сключването на договора грижи, а за периода след това до смъртта на наследодателката им се твърди, че не е налице неизпълнение. Навеждат се конкретни фактически твърдения за полагани от въззиваемата грижи и предоставяни средства за издръжка на прехвърлителката М.Д., които счита че са задоволявали в пълна степен нуждите й.

По съществото на спора, съобразно предметните предели на инстанционния контрол и наведените в жалбата оплаквания, въз основа на съвкупния анализ на доказателствата по делото и приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно, а това се установява и от ангажираните по делото писмени доказателства, че страните са сестри и дъщери на М.Д.Д., която с договор от 17.12.2020г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт № 18, том II, рег. № 3178, дело № 181 от 2020г. по описа на нотариус с рег. № 717, се е разпоредила в полза на въззиваемата С. К. със собствените си 4/6 идеални части от недвижим имот, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** срещу поето от приобретателката задължение да я гледа, храни, облича, лекува, подпомага при немощ и да полага всестранни грижи докато е жива, както и за грижи, ремонт и закупено обзавеждане на жилището, които К. е полагала за прехвърлителката за минало време – от 2005 г. до датата на сключване на договора и които ще продължи да полага за в бъдеще.

Прехвърлителката си е запазила правото на ползване на имота до края на живота си, като липсва спор, че към датата на сключване на договора същата е живяла сама в прехвърления имот и това е продължило до нейната смърт.

М.Д. е починала на 12.05.2023г. и е оставила за свои наследници по закон дъщерите си – въззивницата и въззиваемата, поради което и първата е легитимирана да иска разваляне на така сключения договор до размера на наследствените си права, в каквато насока е и постановеното произнасяне от първоинстанционния съд.

Основният спор по делото е по въпроса налице ли е точно и пълно 3 изпълнение на поетите от приобратателката задължения, което да е основание за развалянето на процесния договор.

Договорът за издръжка и гледане не е изрично регламентиран в закона.

По своята правна същност това е един двустранен, алеаторен договор, при който срещу престацията на прехвърлителя за прехвърляне на правото на собственост приобретателят поема задължението да полага за в бъдеще грижи и издръжка за прехвърлителя или посочено от него трето лице. Договорната свобода допуска прехвърлянето на собствеността не само за бъдещи грижи и издръжка, но и за такива, които вече са предоставени. Независимо от това договорът е един като за вече престираното до сключването му същият няма алеаторен характер, а такъв има само за периода след сключването му. Със сключването му прехвърлителят е направил изричното си волеизявление, че до този момент е налице изпълнение на задължението за издръжка и гледане в желания от него обем, поради което и неговите наследници не могат да основат иска си за разваляне на договора на твърдения за неизпълнение на задължението за минал период. Подобни твърдения могат да бъдат основание на иск по чл.26 вр. чл.17 ЗЗД, какъвто в случая не е предявен. Неизпълнението на алеаторната престация /задължението за издръжка и гледане за в бъдеще/ обаче е основание за разваляне на целия договор, независимо от изпълнението на задължението до сключването му, освен ако не е налице хипотезата на чл.87, ал.4 ГПК. В този смисъл е и константната съдебна практика /напр. решение № 26/2009 г. по гр. д. № 5524/2007 г. на ВКС, ІІ г. о.; решение № 70/2011г. по гр. д. № 612/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 82/05.04.2011г. по гр. д. № 1313/2009 г.; решение № 20/22.07.2015 г. по гр. д. № 1853/2014 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 238/26.10.2015 г. по гр. д. № 1368/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 327/25.02.2015 г. по гр. д. № 1205/2014 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 376/04.05.2020 г. по гр. д. № 924/2020 г., III г. о. на ВКС и др./.

Съдебната практика е константна и по въпроса, че с ъдържанието и обема на поетото задължение за издръжка и гледане се определя от съкотрахентите. Т.е. страните са тези, които могат да определят какви точно грижи, респ. издръжка се дължат, дали същите следва да се изпълняват лично или чрез трето лице. Приема се, че когато в сключения договор липсват подобни конкретни уговорки, а дължимата престация от приобретателя е уговорена общо – да поеме грижата и издръжката, в съдържанието на дължимото се включва осигуряването на храна, поемането на режийните разноски, разноски за дрехи, лекарства и други, според нуждата на прехвърлителя, грижи за здравето и хигиената му, също според неговите потребности. Точното изпълнение предпоставя даване на грижа и издръжка ежедневно и непрекъснато, в уговорения обем, задоволяващ нуждата на кредитора. Съвместното съжителство, ако не е изрично уговорено, не е задължително, освен ако не бъде изведено от обстоятелствата в конкретния случай. Ако не е уговорено друго, по правило грижата следва да бъде предоставяна лично от приобретателя, но предоставянето й чрез трето лице няма да бъде проява на неизпълнение ако прехвърлителят е приел същата и 4 кредиторовият интерес е удовлетворен.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест при предявен иск за разваляне на договор като процесния, ищецът в условията на пълно и главно доказване следва да установи наличието на валидно сключен договор, съответно, че е наследник на прехвърлителя. Той не е длъжен изрично да изброява какво точно не е изпълнено от приобретателя по договора, респ. в какво се състои неизпълнението. В тежест на ответника по иска е да докаже, че е предоставено пълно изпълнение, покриващо изцяло задълженията му по договора за издръжка и гледане, съответно наличието на основания за освобождаването му от отговорност за неизпълнението.

Изхождайки от тези принципни положения, съдът приема, че сключеният между наследодателката на въззивницата и въззиваемата договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, безспорно включва като насрещна престация както вече предоставени грижи за посочения период до сключването му, така и алеаторното задължение за полагане на грижи за в бъдеще, описани в договора като задължения да гледа, храни, облича, лекува, подпомага при немощ и полага всестранни грижи докато прехвърлителката е жива. Изрична уговорка за предоставяне на финансова издръжка не е посочена. Поето задължение за даване на парични средства може да бъде изведено само в обема, необходим за осигуряване на храна, дрехи, лекарства и медицинска помощ, съответно друга грижа, необходима с оглед здравословното й състояние и нужда.