Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 293 от 19.05.2022, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 205/2022
Вид
Определение № 293
Подписан
19.05.2022
Състав
Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 293 гр. Варна, 19.05.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20223000500205 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 205/2022 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена чрез прокурор при ОП –Варна, против решение № 206/19.02.2022 г., постановено по гр.д. № 1651/2021г. по описа на Варненския окръжен съд, в осъдителната му част, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати: - на ПЛ. ХР. К. сумата от 33000 лв.

– обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни страх от осъждане; траен стрес, персистирал в дистрес; душевни страдания; негативни отношения и отчуждение от близките и колегите; уронване на престиж и добро име; социално дистанциране, нарушени сън и апетит, главоболие, напрежение, тревожност, потиснатост, влошено качество на живот; отключени заболявания (хипертония III-та степен, кардиологични заболявания и захарен диабет тип 2), които налагат постоянно лечение с медикаменти, всички от които – в резултат на неоснователното привличане като обвиняем по ДП №196/2010г. на ВОП на 09.03.2011г. и повдигането на обвинение срещу ищеца по: НОХД №613/2011г. на ВОС и ВНОХД №431/2011г. на ВАпС , върнато и образувано в НОХД №1532 за 2013г. на ВОС, след това отново образувано в НОХД №421/2014г. на ВОС, ВНОХД №370/2015г. на ВАпС и КНД №1322/2016г. на ВКС , върнато на въззив и образувано във ВНОХД №137/2017г., за престъпление по 123, ал.1 от НК (че на 20.04.2010г. причинил смърт на дете, прието за лечение в МБАЛ „Света Марина“ Варна, поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при лечението на детето в болницата), за което обвинение окончателно е признат за невиновен с влязло в законна сила на 25.07.2018г. решение по последното ВНОХД, ведно със законната лихва върху главницата от 1

25.07.2018г. до пълното изплащане на сумата; - на ПЛ. ХР. К. сумата от 1257.50лв. – разноски по делото, съразмерно с уважената част от интереса по делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК; - в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС – Варна сумата от 250.00лв. – припадащата се част от сторените от БСВ разноски (за експертизи), според уважената част от интереса по делото, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.

Прокуратурата е навела оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваната му осъдителна част, като постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон и поради необоснованост. Молила е за отмяната му в тази част и за отхвърляне на иска изцяло. Изложила е, че решението не било мотивирано, не били обсъдени и наведените от прокуратурата възражения и при липсата на доказателства за твърдяните негативни преживявания (включително и срив в личния и в професионалния живот) и психични такива и за връзката им с обвинението, както и за влошаване на здравословното състояние на ищеца и за връзката на установените му заболявания (хипертонична болест, предсърдно мъждене и захарен диабет) с незаконното обвинение, окръжният съд неправилно осъдил прокуратурата за заплащане на обезщетение. Евентуално, обезщетението било определено в завишен размер, в разрез с принципа за справедливост съгл. чл. 52 от ЗЗД и при неотчитане от съда на разумния срок на разследването и продължителност на делото в досъдебната фаза (прокуратурата не можела да влияе пряко за срока в съдебната фаза), както и леката мярка за неотклонение „подписка“ и липсата на ограничения в този смисъл.

Въззиваемият П.К., чрез адв. Ю.Г., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и по съображения за правилността на решението в обжалваната осъдителна част е молил за потвърждаването му и за присъждане на разноските.

Решението на окръжния съд не е обжалвано в останалата му част (отхвърлителната).

Страните не са направили искания за нови доказателства, а и не са налице предпоставки за събиране на такива служебно от съда.

Въззивната жалба е подадена в срок от Прокуратурата на РБ срещу неизгодната за нея част от първоинстанционното решение и е допустима. В същата, обаче се съдържат и оплаквания за неправилно присъдени от окръжния съд разходи за адвокатски хонорари при липсата на документи, удостоверяващи плащането им. Това оплакване е срещу решението в частта на разноските, но липсва заявено искане до окръжния съд за изменение на решението в този смисъл по чл. 248 ГПК, т.е. в тази част въззивната жалба е нередовна и следва да бъде оставена без движение. На въззивника следва да бъдат дадени указания в едноседмичен срок, с писмена молба с препис за другата страна, да заяви ясно дали отправя искане по чл. 248 от ГПК до окръжния съд за изменение на решението в частта му за разноските, като 2 указва че при неостраняване на нередовността в срок, ще приеме че липсва такова искане във въззивната жалба.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по в.гр.д. №205 по описа на съда за 2022 г., като УКАЗВА на въззивника - Прокуратурата на Република България в едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба с препис за другата страна, да заяви ясно дали отправя искане по чл. 248 от ГПК до окръжния съд за изменение на решението в частта му за разноските, като при неостраняване на нередовността в срок, съдът ще приеме че липсва такова искане по чл. 248 от ГПК във въззивната жалба.

Определението не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3