Решение № 421 от 18.10.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. Плевен, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20224400500466 по описа за 2022 година Производство по чл.258 и сл.от ГПК .

С решение на Червенобрежки РС №104 от 30.03.2022г.,постановено по гр.д.№620/2021г. по описа на същия съд е постановено местоживеенето на детето Е. Н.а Д.а,родена на ***г.,ЕГН ********** да е при бащата Н. Д. Н., ЕГН ********** на адрес: гр. Ч., обл.Плевен, ул.„***“ №***.Със същото решение на ЧРС е постановено родителските права спрямо детето Е. Н.а Д.а,родена на *** г., ЕГН ********** да се упражняват от бащата Н. Д. Н., ЕГН ********** на адрес: гр. Ч., обл.Плевен, ул.„***“ №***.С решението на ЧРС е определен режим на лични контакти на детето Е. Д.а с майката С. И.

К.,ЕГН ********** ,адрес по местоживеене: гара Е., обл. С., ул. ”***” №*** всяка първа и трета седмица от месеца от 10:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя, с преспиване и 20 дни през лятото, когато това не съвпада с редовния платен годишен отпуск на бащата. На основание чл. 144 от СК С. И. К., ЕГН ********** е осъдена да заплаща на Н. Д. Н., ЕГН **********, като баща и законен представител на детето Е. Н.а Д.а,ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 21.05.2021 г.,с падеж пето число на месеца за който се дължи до настъпване на причини за нейното изменяване 1 или прекратяване, ведно с лихвата за забава върху всяка просрочена вноска.Със същото решение на ЧРС на основание чл. 149 от СК С. И. К., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Н. Д. Н., ЕГН ********** в качеството му на баща и законен представител на малолетната Е. Н.а Д.а, ЕГН **********,издръжка за минало време, за периода от 21.05.2020 г. до 21.05.2021 г. в размер на 1 950 лв., ведно със законна лихва върху тази сума от 21.05.2021г.С решението на ЧРС е заместено липсващото съгласие на майката С. И. К., ЕГН ********** за попълване и подаване на заявление за издаване и снабдяване със задграничен паспорт на малолетното дете Е. Н.а Д.а,родена на *** г., ЕГН **********, представлявано от своя баща и законен представител Н. Д. Н., ЕГН **********, както и за получаване на същия.С решението на ЧРС е разрешено на основание чл.123 от СК, във вр. чл.76 ал.1, т.9 от ЗБДС и във вр. с чл. 11, ал.8, т.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност, да се издаде паспорт за задгранично пътуване на детето Е. Н.а Д.а, родена на *** г., ЕГН **********, без да е необходимо за целта съгласието на майката С. К..С решението на ЧРС е разрешено на детето Е. Н.а Д.а,родена на *** г.,ЕГН ********** да пътува извън пределите на Република България многократно, до страните от Обединено Кралство Великобритания, Северна Ирландия и ЕС без съгласието на майката до навършване на 18 годишна възраст придружавана от баща си Н. Д. Н., ЕГН ********** или от изрично упълномощено от него лице. Със същото решение на ЧРС С. И. К. е осъдена да заплати държавна такса върху предявените неоценяеми искове по чл.123 и чл.127а от СК, определения размер на издръжката дължима за бъдеще и минало време в общ размер на 426 лв. На основание чл. 242, ал.1 от ГПК е допуснато предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдените издръжки.

Срещу така постановеното решение на ЧРС е постъпила въззивна жалба от С. И. К. чрез пълномощника й адвокат С. З. от САК в частта,в която въззивницата е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 200лв.,считано от 21.05.2021г.и в частта,в която е осъдена да заплаща издръжка за минало време в размер на 1 950лв.за периода от 21.05.2020г.до 21.05.2021г.Изложени са съображения,че в обжалваните части решението на ЧРС е неправилно ,че така определения размер на издръжката е завишен и за С. К. е непосилно изплащането й ,тъй като същата има низходящ,за който полага грижи и който издържа сама. Относно издръжката за минало време са 2 изложени доводи,че същата е безпредметна,тъй като нуждите на детето вече са задоволени,че получаването на издръжка за минал период би се превърнало в способ за задоволяване на други нужди и би се отклонило от същинските функции на института.В заключение въззивницата моли Окръжния съд да отмени решението на

ЧРС като незаконосъобразно.Претендират се и направените по делото разноски, вкл.за адвокатско възнаграждение.В съдебното заседание на 21.09.2022г. въззивницата и нейният пълномощник не се явиха.

Въззиваемият Н. Д. Н. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.В съдебното заседание на 21.09.2022г. същият изрази становище,че жалбата е неоснователна.

За Дирекция социално подпомагане-Отдел закрила на детето гр.Ч. не се е явил представител в съдебното заседание.Изготвен е социален доклад.

Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Червенобрежки РС като необжалвано е влязло в сила в частта,в която е постановено местоживеенето на детето Е. Д.а да е при бащата,в частта,в която родителските права върху детето са предоставени за упражняване на бащата Н. Н. и е определен режим на лични отношения на майката.Решението на ЧРС е влязло в сила и в частта, в която на осн.чл.127а ал.2 СК на бащата е дадено разрешение еднолично и без съгласието на майката да представлява детето Е. Д.а при издаване на лични документи и паспорт за пътуване в чужбина,както и в частта,в която е разрешено детето до навършване на пълнолетие да пътува извън пределите на Република България , придружено само от своя баща Н. Д. Н..

Предмет на въззивна проверка в настоящото производство е решението на ЧРС в частта за издръжката,определена за детето Е. в размер на 200лв.,считано от 21.05.2021г.и в частта,в която на основание чл.149 СК е присъдена издръжка за минало време ,за периода от 21.05.2020г.до 21.05.2021г. в размер на 1950лв.

3

От представеното с ИМ удостоверение за раждане се установява ,че страните С. И. К. и Н. Д. Н. са родители на малолетното дете Е. Н.а Д.а,род. на ***г., което към настоящия момент е навършило 11 години.От събраните по делото доказателства и от изготвените от ДСП гр.Ч. социални доклади, както в производството пред ЧРС,така и пред въззивната инстанция се установява,че страните имат и друго малолетно дете И.С. К.,което не е припознато от бащата,че от няколко години живеят разделени.След раздялата детето Е. се отглежда изцяло от бащата Н. Н. ,подпомаган от неговата майка в жилище в гр.Ч. , ул.“***“№*** ,което е било семейно жилище на страните и двете деца в периода ,когато са живеели заедно.След раздялата въззивницата С. К. се е установила в гр.Е.,където отглежда другото малолетно дете И.,на 9 години,с помощта на своите родители. От представените по делото доказателства и изготвените социални доклади е видно,че за настоящата учебна година 2022/2023г.детето Е. е ученичка в V-ти клас в СУ“***“ гр.Ч.,като момичето е завършило с отличен успех четвърти клас.На основание чл.15 ал.1 от ЗЗДетето малолетната Е. е изслушана от съда в присъствието на педагог,като детето е заявило,че не се притеснява,ученичка е в 4в клас,има си приятели в училище и й харесва да ходи на училище ,чувства се добре вкъщи и живее с баща си,който я отглежда с помощта на баба й.

Първоинстанционният съд е приел,че необходимата обща месечна издръжка за Е. е в размер на 350лв.,като съобразно нуждите на детето и възможностите на двамата родители е счел,че майката следва да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 200лв.,считано от датата на завеждане на ИМ-21.05.2021г.до настъпване на причини и условия за нейното изменяване или прекратяване.Тези изводи на ЧРС са правилни ,кореспондират с представените по делото доказателства и се възприемат изцяло от въззивната инстанция.

От обясненията на въззиваемия Н. Н. се установява,че същият работи в Лондон във фабрика за пакетиране на зеленчуци ,по трудов договор като получава заплата от 2000 паунда/ 4 505 български лв./ Въззивницата е заявила в производството пред ЧРС,че в момента не работи по трудов договор,което е установено и от съда при констатация на трудовата й книжка,като е посочила ,че за издръжката й се грижи нейният баща,че се води осигурена във фирмата му.От изисканата от ОД на МВР Плевен справка е видно,че въззивницата С.

4

К. е имала чести пътувания зад граница,но няма категорични данни дали същата работи в чужбина и дали получава там някакви доходи,съответно за техния размер.Съдът приема,че след като майката на детето Е. е в трудоспособна възраст може да реализира месечен доход поне от порядъка на минималната за страната работна заплата,която за настоящата година е в размер на 710лв..Съгласно чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и могат да се издържат от имуществото си.Детето Е. в момента е на 11 години,ученичка в пети клас.С оглед нуждите на детето от храна,облекло,учебни пособия , средства за извънкласни занимания и съобразно възможностите на двамата родители, съдът приема,че майката е в състояние да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 200лв.,считано от датата на завеждане на ИМ-21.05.2021г.При определяне размера на дължимата издръжка за детето Е.,съдът съобрази и факта,че майката полага непосредствените грижи по отглеждането на другото дете И.,което е на 9 години.

С разпоредбата на чл.142 ал.2 СК нормативно е определен минималният размер на издръжката за едно дете, който е 1/4 от мин.за страната работна заплата.Към момента на завеждане на ИМ -21.05.2021., мин.размер на издръжката е бил 162,50лв.,тъй като МРЗ за страната през 2021г.е била в размер на 650лв.Към днешна дата , МРЗ е 710лв.и съгласно чл.142 ал.2 СК, мин.размер на дължимата издръжка за едно дете е 177,50лв.Определеният от ЧРС размер на дължимата от майката ежемесечна издръжка от 200лв.за детето Е. е съобразен с нуждите на детето и с възможностите на двамата родители,като този размер не е завишен,а е малко над нормативно определения минимален размер.В тази част изложените в жалбата доводи са неоснователни.Изводите на ЧРС съвпадат с тези на въззивната инстанция, поради което и на основание чл.271 ал.1 ГПК решението на ЧРС в посочената обжалвана част следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Съгласно чл.149 СК издръжка за минало време може да се търси наймного за една година преди предявяването на иска. Безспорно по делото е установено,че в едногодишния период преди завеждане на ИМ,респ.от 21.05.2020г.до 21.05.2021г. майката не е полагала грижи по отглеждането на 5 детето Е. ,нито е заплащала средства за издръжката му,като детето е отглеждано изцяло от бащата с помощта на бабата по бащина линия. Съдът е присъдил издръжка за минало време в минималния размер,определен от законодателя -162,50лв.месечно ,респ.1/4 от МРЗ за страната към този момент или общо за целия период в размер на 1 950лв.,която не е завишена,а съобразена с нормативно определения минимален размер на издръжката за едно дете.Неоснователни са изложените в жалбата доводи,че издръжката за минало време е безпредметна ,тъй като нуждите на детето вече са били задоволени .След като за горепосочения период единствено бащата е полагал грижи по отглеждане и възпитание на детето и е осигурявал средствата за издръжката му,са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.149 СК и за присъждане на издръжка за минало време.В тази обжалвана част решението на ЧРС също е правилно и законосъобразно и на основание чл.271 ГПК следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на

Червенобрежки Районен съд №104 от 30.03.2022г.,постановено по гр.д.№ 620/2021г.по описа на същия съд В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.