Решение № 5409 от 24.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5409 гр. София, 24.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100506937 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 5758 от 11.04.2023 г., постановено по гр.д.№ 59 934/2022 г. по описа на СРС, ГО, 165 състав ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482 е осъдено да заплати на ЗАД „Армеец” АД, ЕИК 121076907 на основание чл.411 КЗ сумата 325,54 лева, представляваща регресно вземане по заплатено обезщетение по щета № 10317030112625 по имуществена застраховка „Каско“ по застрахователна полица № 000575189 за л.а.“Рено“, модел „Флуанс“ с рег.№ ********, за причинени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 08.12.2017 г. в гр.София, ул.“Янко Забунов“ със застрахования при ответника л.а.“Тойота“, модел „Ландкруизър“ с рег.№ ********, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 03.11.2022 г. до окончателното й заплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 344,90 лева – разноски по делото.

Със същия съдебен акт е отхвърлен като недоказан предявеният от ЗАД „Армеец” АД срещу ЗД „Бул Инс” АД иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главницата в размер на 99,20 за периода от 04.11.2019 г. до 04.11.2022 г. като неоснователен и ЗАД „Армеец” АД е осъдено да заплати на ЗД „Бул Инс” АД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 23,36 лева – разноски по делото.

Така постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлена заявената претенция за заплащане на търсеното обезщетение за забавено плащане за сумата 99,20 лева за периода до 02.11.2022 г., е депозирана въззивна жалба от ищеца от ЗАД „Армеец” АД. В жалбата се поддържа, че в обжалваната част решението е неправилно и незаконосъобразно, като се излагат съображения, че в случай че първоинстанционният съд не е разчел или е счел за нечетлива регресната покана същият е следвало да даде указания на ищеца да я представи в оригинал за сравнение или да представи по-четливо копие. Сочи се и че като не е сторил това и е отхвърлил иска за мораторна лихва този съд е нарушил процесуалните правила и материалния закон.

Претендира се въззивния съд да уважи жалбата и след като отмени атакуваното решение в обжалваната част, да постанови друго, с което да уважи акцесорната му претенция в размер на 99,20 лева и период: от 04.11.2019 г. до 02.11.2022 г. Заявено е искане за присъждането на разноски за въззивната инстанция.

1

Ответникът по жалбата – ЗД „Бул Инс” АД, гр.София в депозирания в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба е оспорил същата. Наведи са аргументи, че решението на СРС в обжалваната част е правилно, законосъобразно и постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Претендира присъждането на разноски.

Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно, и процесуално допустимо в обжалваната част, като по отношение на същото не намира приложение нито едно от изключенията, визирани в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което съдът дължи произнасяне по правилността на решението с оглед изложените в жалбата доводи.

Постановеното от първоинстанционния съд решение № 5758 от 11.04.2023 г., постановено по гр.д.№ 59 934/2022 г. по описа на СРС, ГО, 165 състав не е обжалвано и е влязло в законна сила в частта, с която ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482 е осъдено да заплати на ЗАД „Армеец” АД, ЕИК 121076907 на основание чл.411 КЗ сумата 325,54 лева, представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ – застрахователна полица № 000575189/2017 г. по щета № 10317030112625 относно л.а.“Рено“, модел „Флуанс“ с ДК № ******** за причинени имуществени вреди на същото вследствие на ПТП, настъпило на 08.12.2017 г. в гр.София на ул.“Янко Забунов“ по вина на водача на застрахования при ответника л.а.“Тойота“, модел „Ландкруизър“ с ДК № ******** по риск „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда на 03.11.2022 г. до окончателното й заплащане, с оглед на което със сила на пресъдено нещо по делото е установено вземането на ищеца относно главницата и нейния размер.

Обезщетението за несвоевременно изпълнение на парично задължение има акцесорен характер и възниква от момента на изпадане на длъжника в забава по отношение на главното му задължение.

Съгласно нормата на чл.412, ал.3 КЗ в срок от 30 дни от представянето на всички доказателства от страна на застрахователя по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, застрахователят по риск „Гражданска отговорност” трябва: 1. да определи и изплати размера на своето задължение по предявената претенция или 2. мотивирано да откаже плащането.

От приетото четливо копие от писмо – покана за доброволно изпълнение на регресни претенции с изх.№ Л-2086 от 07.03.2018 г. се констатира, че процесната регресна претенция на ЗАД „Армеец” АД е получена от ЗД „Бул Инс“ АД на 21.03.2018 г. – предвид поставения входящ номер върху писмото, неоспорено в процеса. Твърдения за наличието на обстоятелства по чл.412, ал.2 КЗ не са наведени в производството от страна на ответника, нито са представени доказателства във връзка с такива обстоятелства. С оглед изложеното нормативният срок за доброволно изпълнение на задължението на ответника по чл.411 КЗ е изтекъл на 20.04.2018 г. /петък/, като от 21.04.2018 г. същият е изпаднал в забава и дължи на жалбоподателя-ищец обезщетение за несвоевременното изпълнение на това главно задължение за очертания като предмет на спора период във въззивното производство от 04.11.2019 г. до 02.11.2022 г. вкл.

За да определи конкретния размер на търсеното вземане /в размер на законната лихва/ върху присъдената главница от 325,54 лева за посочения период по реда на чл.162 ГПК, съдът взе предвид данните относно основния лихвен процент на БНБ и изискванията на ПМС № 426/18.12.2014 г. за определяне на размера на законната лихва по просрочени парични задължения, съгласно които същият възлиза на стойност 99,03 лева, за която сума разглежданата претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД се явява доказана по своето основание и размер.

Предвид изложеното обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено 2 в частта, с която искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за сумата от 99,03 лева за периода от 04.11.2019 г. до 02.11.2022 г. вкл. и вместо това да бъде постановено друго, с което в тази част претенцията относно обезщетението за забава да бъде уважена.

Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в която ЗАД „Армеец” АД е осъдено да заплати на ЗД „Бул Инс” АД на основание чл.78, ал.3 ГПК разликата над сумата от 0,04 лева до сумата от 23,36 лева – деловодни разноски по делото.

В останалата обжалвана част – решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед приетия изход на спора на жалбоподателя се дължат на основание чл.78, ал.1 във връзка с ал.8 от ГПК разноски за въззивното производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съобразно уважената част от жалбата в общ размер от 49,92 лева /24,96 лева – държавна такса и 24,96 лева – юрисконсултско възнаграждение/.

На основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК на въззиваемата страна съобразно отхвърлената част от жалбата следва да се присъди сумата 0,02 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5758 от 11.04.2023 г., постановено по гр.д.№ 59 934/2022 г. по описа на СРС, ГО, 165 състав – в частта, с която е отхвърлен предявеният от ЗАД „Армеец” АД, ЕИК 121076907 срещу ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482 иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 99,03 лева и период от 04.11.2019 г. до 02.11.2022 г. вкл., както и в частта, в която ЗАД „Армеец” АД, ЕИК 121076907 е осъдено да заплати на ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482 на основание чл.78, ал.3 ГПК разликата над сумата от 0,04 лева до сумата от 23,36 лева – деловодни разноски по делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Джеймс Баучер“ № 87 да ЗАПЛАТИ на ЗАД „Армеец” АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Стефан Караджа” № 2, сумата 99,03 лева /деветдесет и девет лева и три стотинки/ – обезщетение за забавено плащане на главно вземане по чл.411 от КЗ на стойност 325,54 лева по щета № 10317030112625, начислено за периода от 04.11.2019 г. до 02.11.2022 г. вкл.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5758 от 11.04.2023 г., постановено по гр.д.№ 59 934/ 2022 г. по описа на СРС, ГО, 165 състав в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Джеймс Баучер“ № 87 да ЗАПЛАТИ на ЗАД „Армеец” АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Стефан Караджа” № 2, на основание чл.78, ал.1 във връзка с ал.8 от ГПК сумата 49,92 лева /четиридесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/ – разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА ЗАД „Армеец” АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Стефан Караджа” № 2 да ЗАПЛАТИ на ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Джеймс Баучер“ № 87 на основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК сумата 0,02 лева /нула лева и две стотинки/ – разноски за въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, пр.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4