Решение № 4 от 27.01.2025, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Айтос, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Дж. Богданова при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно наказателно дело № 20242110200515 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба на Г. Д. Г., ЕГН ***, с постоянен адрес:

***, действаща чрез адв.А. Д. - ВАК против Наказателно постановление (НП) № 24-0335000346/15.10.2024 год. на Началник група към ОД МВР – Бургас, РУ-Руен, с което за нарушение на чл.6, т.1 Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.179, ал.1, пр.5, предл.5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева, като на осн. Наредба № Iз-2539 на водача са отнети 13 контролни точки.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното НП и наложеното с него наказание са неправилни и незаконосъобразни. Счита, че АНО е допуснал сериозни нарушение на процесуалния закон, неизяснявайки в цялост фактическата обстановка по случая, поради което и моли за отмяна на обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят Г.Г. не се явява. Не се явява и упълномощеният му представител адв.Д. от ВАК, който в писмена молба поддържа оплакванията, изложени в жалбата. Моли за отмяна на НП, както и за присъждане на съдебно-деловодните разноски. Не ангажира доказателства.

Въззиваемата страна - Началник група към ОД МВР – Бургас, РУ-Руен излага становище за неоснователност на жалбата, поради което и моли за оставянето и без уважение, с потвърждаване на обжалваното НП. Представя доказателствата, събрани в хода на административно наказателното производство по повод издаване на обжалваното постановление.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол, намира за 1 установено от фактическа и правна страна следното:

Актът, сложил начало на административнонаказателтоно производство е съставен във връзка с преписка, образувана по подадена жалба в ОД на МВР – Бургас, препратена по компетентност в РУ – Руен. Към същата бил приложен снимков материал, според който жалбоподателят Г. Д. Г., при движение с МПС извършвал маневра изпреварване, при наличие на пътна маркировка М-1. Призован в полицейското управление, Г.Г. дал писмено сведение (на л.20), с което заявил, че си спомня много добре за случая, при който е предприел маневрата в нарушение на ЗДвП, признал вината си и изразил съжаление за случилото се, обяснявайки, че според него насрещно движещото се МПС било далеч и нямало реална опасност от ПТП.

При така изяснената обстановка, при снемане на сведенията на Г.Г. на 16.09.2024г., на жалбоподателя бил съставен АУАН № 346/16.04.2024г., за това, че на 20.08.2024г. около 16:00часа на третоклА. път № 208, между ***, с посока на движение към гр.Айтос, управлявал собствения се лек автомобил м.Фолксваген Пасат, с рег.№ Н9144АР, като предприел маневра изпреварване при наличие на маркировка М-1, като я пресича и така създал реална опасност за насрещно движещото се МПС. На 15.10.2024г. въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП №24-0335- 000346/15.10.2024г, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло възприел описаната от контролните органи фактическа обстановка с уточнение, че при изпреварването водачът не съобразява поведението си с пътната маркировка и го санкционирал за нарушение чл.6, т.1 от ЗДвП с глоба в размер на 150,00 лева.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени доказателства - акт за установяване на административно нарушение, сведения, справки, снимков материал, както и при пълно кареспондиране на ангажираните гласни доказателства – показанията на актосъставителя Х. А. М. и полицейските служители - св.Ф. Р. М. и св.К. Д.

Д., присъствали по време на предодставяне на обяснениета на жалбоподателя Г., съставяне и връчване на АУАН. Настоящият състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдържат сведения, почиващи на формирани непосредствено възприятия, при липса на противоречия по между им. Същите са пряко относими към фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена е в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект (срещу който е издадено атакуваното НП) и при наличие на правен интерес от обжалване, и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално допустима.

2

За да се произнесе по съществото на правния спор - по основателността на жалбата, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно- наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. В тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно“ и „незаконосъобразно“ наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган, не са издадени в установените законови срокове, не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Следва да се посочи, че критерият за определяне на нарушенията на процесуалните правила за съществени е доколко в зависимост от вида на същото и от степента му, ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго, различно решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните, в която и да е фаза на процеса. Когато обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да извърши проверка на правилността му, т.е. да обсъди налице ли е административно нарушение, извършено ли е виновно и то от посоченото за нарушител лице. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението (само когато размерът на административното наказание може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в съответната санкционна норма).

Във връзка с изложеното, при съпоставка и анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по адм.санкциниране на жалбоподателя Г.Г..

АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 ЗАНН.

В заключение АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи и в съответствие с процесуалните правила.

3

Предвид събраните по делото доказателство, съдът намира изложените от жалбоподателя оплаквания за неоснователни по следните съображения: от направеното в АУАН отбелязване – при презумпцията по чл. 189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а също и от показанията на разпитаните пред съда свидетели – актосъставител Х.М. и св.по акта Х.М. и К.Д., се установява по категоричен начин описаната фактическа обстановка в АУАН и НП, а именно, че жалбоподателят Г. Д. Г., при движение със собственото си МПС извършил маневра изпреварване, при наличие на пътна маркировка М-1.В тежест на жалбоподателя е да обори констатираното в акта, което въпреки предоставената възможност, не бе сторено. Безспорно неизпълнението на задълженията на правилата за движение по пътищата е скрепено с административни санкции, при изяснено авторство на деянието и вина на водача.

Относно приложението на материалния закон съдът е на становище, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че Г.Г. в качеството на водач на л.а. е осъществил вмененото му нарушение, което изцяло кореспондира с показанията на всички разпитани свидетели.

Предвид изложеното, съдът приема за установено, че поведението на водача е било в нарушение на правилата за движение по пътищата и в частност на чл.6, т.1 от ЗДвП, съгласно която норма „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“.

Съдът счита, че неизпълнение на задължението въведено с нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП, е правилно съотнесено от АНО към санкционната норма на чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП, съгласно която: „Наказва се с глоба в размер 150 лв.: т.5 (доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.“.

Изложеното в пълна степен се отнася до поведението на жалбоподателя, доколкото самият той е признал извършеното нарушение, обяснявайки нарушението със собственото си възприятие, а именно, че според него движещото се насрещно МПС (мотор) било далеч. В случая обаче се касае за личната му, субективна оценка на пътната обстановка, която доколкото не е подкрепена от останалия доказателствен материал, следва да се възприема единствено като недоказана защитна теза. Мотивиран от изложеното съдът счита, че от АНО е правилно е установено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, извършено от жалбоподателя Г.Г..

Наложеното наказание съответства изцяло на санкционната разпоредба на чл.

4

179, ал.1, т.5 от ЗДвП, с конкретно фиксиран размер на наказанието „глоба от 150 лв.“, в които смисъл на АНО не е предоставена възможност да съобрази наказанията в някакви граници въз основа смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства. В този смисъл и направеното с жалбата възражение за несъобразяване от АНО с разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН – тежест на наказанието и обстоятелства при извършване на нарушението, се явява неоснователно.

Изложеното обосновава заключението на съда, че наложеното с НП наказание спрямо жалбоподателя е правилно определено, съобразно конкретно фиксирания в закона вид и размер, и в пълно кореспондиране със съответстващата на нарушението санкционна норма от ЗДвП, поради което и следва да бъде изцяло потвърдено. Наказанието е адекватно на тежестта на извършеното, съответства на степента на обществена опасност на деянието и адекватно за постигане на целите на административните наказания по чл. 12 от ЗАНН, а именно би имало възпитателно - възпиращо и коригиращо въздействие върху нарушителя.