Определение № 267 от 05.04.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 267 гр. Сливен, 05.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно гражданско дело № 20242200500153 по описа за 2024 година

Производството е образувано по частна жалба против заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в частта, с която е отхвърлено частично искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, с правно основание чл. 413 от ГПК и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 248 от ГПК.

Частният жалбоподател заявява, че в атакуваната си част заповедта е незаконосъобразна, тъй като съдът неправилно е отхвърлил заявлението в частта му касателно присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 150 лв. до претендирания такъв от 400 лв. Приетият от съда размер е значително под предвидения минимален такъв в Наредба №1/2004г., съгласно чл. 7 ал. 2 т. 1 от която при материален интерес до 1000 лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400 лв., като в случая претенцията на доверителя му попада в рамките на тази хипотеза. Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК, при прекомерност на заплатеното възнаграждение, съдът може да присъди по[1]малък размер, но той не може да е по-малък от минималния размер по Наредбата. В случая съдът е нарушил тази норма и актът му е незаконосъобразен, поради което моли заповедта да бъде отменена в отхвърлителната част над 150 лв. до 400 лв. касателно разноските за адвокатско възнаграждение, заплатени от заявителя. Претендира разноски за настоящото производство, представя пълномощно, ДПЗС и списък по чл. 80 от ГПК.

Настоящият въззивен състав намира частната жалба за своевременна, редовна и допустима, подадена от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт заповеден съд. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

Въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК съдът е разпоредил издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и такава е издадена на заявителя „ЕВРО ФИНАНС 1

КОЛЕКТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. Провадия по ч.гр.д. № 214/2024г. на 05.03.2024г. Със заповедта е разпоредено длъжникът „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, гр. С. и длъжникът З. И. М. да му заплатят солидарно сумата 107,20 лв. главница, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 01.03.24г., 44,33 лв. лихва за минал период и разноски по делото в размер на 25 лв. платена д.т. и адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. Разноските за адвокатското възнаграждение над тази сума до размер на 400 лв. не са присъдени, като съдът се е позовал на решение от 25.01.2024г. на СЕС. Видно от представения договор за правна защита и съдействие уговореното адвокатско възнаграждение е било в размер на 400 лв. и заплатено в брой.

Настоящият въззивен състав намира атакуваната част от заповедта по чл. 410 от ГПК за законосъобразна, като споделя доводите на заповедния съд относно намаляване на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение, който следва да бъде присъден като разноски на заявителя, до 150 лв., при заявения материален интерес. В т.2 на решение от 25.01.2024г. на втори състав по дело № C‑438/22 12 на СЕС, което има пряко действие в РБ, е прието, че „член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.“ Така, след като в случая е налице нарушение на забраната на чл. 101 пар. 1 на ДФЕС, както е посочено в т. 3 на цитираното по-горе Решение на СЕС, „националният съд е длъжен да откаже да приложи тази /Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ национална правна уредба“, поради което определя размера на адвокатските възнаграждения, дължими от страната, в чиято тежест са възложени, под определения с наредбата минимален размер. Така настоящата инстанция намира, че определеният от заповедния съд размер на адвокатското възнаграждение, дължим от страната, в чиято тежест са възложени разноските, е обоснован.

Ето защо частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а атакуваната заповед по чл. 410 от ГПК следва да се потвърди в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.

На частния жалбоподател не се дължат разноски за настоящото производство, с оглед неговия изход.

Ръководен от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. Провадия против заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение №127 от 05.03.2024г., издадена по ч.гр.д. № 214/2024г. на НзРС в частта относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв.

ПОТВЪРЖДАВА заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение №127 от 05.03.2024г., издадена по ч.гр.д. № 214/2024г. на НзРС в частта относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3