Решение № 226 от 26.08.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Бургас, 26.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Марков

Членове:

Г. Д. Пепеляшев

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Павел Х. Манукян като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно частно наказателно дело № 20242100600869 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.

С определение № 108 от 10.04.2024г., постановено по НЧД№139/24г.

Несебърският районен съд, в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 о т НПК, наложил на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК на осъдения Г. А. М., ЕГН **********, общо наказание измежду определените му такива по отделните осъждания по НОХД № 1002/2023г. по описа на Районен съд Ямбол и по НОХД № 825/2023 г. по описа на Pайонен съд Несебър, в размер на найтежкото от тях, а именно „ лишаване от свобода “ за срок от осем месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.2, буква „б“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим.

С определението съдът е приспаднал от така наложеното общо наказание, изтърпяното от осъдения наказание „лишаване от свобода“ , определено му по НОХД № 1002/2023г. по описа на Районен съд Ямбол, считано от 21.11.2023г., както и времето, през което осъденият Г. М. е бил задържан във връзка с престъплението по НОХД № 825/2023г. по описа 1

Несебърски районен съд със Заповед за задържане рег. № 304зз431/04.08.2023г. на основание чл. 72 от ЗМВР от 04.08.2023г., с постановление на прокурор на основание чл. 64, ал. 2 от НПК - от 04.08.2023г., с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 07.08.2023г. с влязло в сила на 14.08.2023г и Определение № 187/07.08.2023г., постановено по ЧНД 454/2023г. по описа на Несебърски районен съд до 21.11.2023г.

Съдът е оставил без уважение искането на прокурора при БРП за увеличаване на основание чл. 24 от НК с три месеца размера на определеното общо наказание от осем месеца „лишаване от свобода“ .

Недоволен е останал прокурорът, който е подал частен протест срещу определението, в частта му, с която НРС е отказал да приложи чл.24 от НК.

Според протеста, в тази част определението противоречи на закона, защото неправилно първият съд е приел, че искането за приложение на чл.24 от НК следва да бъде направено преди съдебно заседание. Иска се въззивният съд да увеличи така определеното от НРС общо наказание от осем на единадесет месеца лишаване от свобода с оглед обществената опасност на деянието и на дееца.

В съдебно заседание пред въззивния съд, представителят на Бургаската окръжна прокуратура поддържа направеното искане в протеста и изложените в него съображения.

Защитникът на осъдения моли протеста да бъде оставен без уважение, а първоинстанционното определение, да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Осъденият изразява съжаление за постъпките си и моли протестираното определение да остане в сила.

Бургаският окръжен съд, след като изслуша становището на страните и извърши цялостна проверка на правилността на атакуваното определение, прие следното:

С определението си първоинстанционният съд е определил общо наказание от осем месеца лишаване от свобода за съвкупността от деяния, предмет на последните две осъждания по НОХД № 1002/2023г. по описа на Районен съд Ямбол и по НОХД № 825/2023 г. по описа на Pайонен съд Несебър. Деянията, осъществяващи състав на престъпление по чл.196, ал.1, т.1 от НК, са извършени на 19.07.2023г. и на 29.07.2023г., преди да е имало 2 влязла в сила присъда за което и да е от тях и след като на 14.12.2022г. осъденият е изтърпял при първоначален строг режим наложеното му последно общо наказание от 10 месеца лишаване от свобода по ЧНД№257/2022г. на ЯРС.

Принципът на законоустановеност на наказанието изисква съдът да използва възможността по чл.24 от НК, само когато констатира наличието на двете едновременно съществуващи предпоставки - че общо определеното наказание е несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния и второ, че със същото това наказание не мога да се постигнат целите на наказателната репресия.

Действително извършените две престъпления от един и същи вид за един сравнително кратък период от време (10 дни) , както и наличието на предходни осъждания, разкриват завишена степен на обществена опасност на дееца. Това обаче не може да бъде единственото основание за прилагане разпоредбата на чл. 24 НК. От доказателствата по делото е установява, че наказанията по НОХД № 1002/2023г. по описа на ЯРС и по НОХД № 825/2023г. по описа на НРС са били определени при условията на чл.55 от НК което сочи, че по всяко едно от делата съответният първоинстанционен съд е приел, че наказателна принуда в значително редуциран размер ще осъществи своето поправително и превъзпитателно въздействие по отношение на осъдения М.. При това положение, като се вземе предвид вида на деянията и относително невисоката стойност на вредите и тяхното възстановяване , настоящият състав намира, че увеличаването на общото най-тежко наказание, би се явило явно несъответно на престъпната дейност от съвкупността и несправедливо. Първата инстанция правилно не е приложила разпоредбата на чл. 24 НК, доколкото ефекта от едно такова увеличение, което да последва прекъсванията на изпълнението на наказанието след 04.04.2024г., когато осъденият е изтърпял 8 месеца лишаване от свобода, би изгубило санкционното си значение. Според настоящата инстанция, желанието на осъденото лице да се включи в обществото посредством упражнявания понастоящем обществено полезен труд и осъществяването на социални контакти ще способства по-успешно превъзпитанието на осъденото лице. Така определеният от НРС по реда на чл.25 от НК общ обем на наказателната принуда е напълно достатъчен за да бъдат осъществени посочените в чл. 36, ал. 1 от НК цели на наказанието, без да се налага 3 допълнително продължаване осъдения. на пенитенциарното въздействие върху

Неправилно НРС е приел за недопустимо изразеното от прокурора в съдебните прения становище за увеличаване в рамките на ограниченията по чл.24 от НК на общото наказание. За приложението на чл.24 от НК не е необходимо да е направено изрично искане от прокурора, нито съдът е обвързан от неговата процесуална позиция, защото във всички случаи когато групира наказанията при множество престъпления, съдът има задължение да прецени дали са налице основания за увеличаване на общо определеното наказание –п.6 от ППВС№ 1 /1978 г., Решение № 429 от 2.VIII.1993 г. по н. д.

№ 301/93 г., I н. о. Щом констатира, че са налице предпоставките за приложение на чл. 24 НК, съдът е длъжен да го приложи, включително и когато искането за определяне на общо наказание е направено от осъдения.

Правилно от така определеното общо наказание първостепенният съд, е приспаднал по реда на чл.25, ал.2 от НК изтърпяното от осъдения наказание „лишаване от свобода“ , наложено му по НОХД № 1002/2023г. по описа на ЯРС Районен съд Ямбол. За процесуална пълнота в обжалваното определение по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК е било отразено и приспадане на времето, през което осъденият е бил задържан по смисъла на чл.59, ал.2 от НК, което приспадане е било сторено още със съдебния акт по НОХД№825/2023г., въз основа на който М. е бил признат за виновен.

Така мотивиран и на основани чл. 341, ал. 1, вр. чл. 338, вр. чл. 334‚ т. 6 от НПК Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 108 от 10.04.2024г., постановено по НЧД№139/24г. по описа на Районен съд, гр.Несебър.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5