Решение № 960 от 22.02.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 9566/2022
- Вид
- Решение № 960
- Подписан
- 22.02.2024
- В сила
- 03.07.2024
- Състав
- СИЛВИЯ ПЕТКОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.80, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.103 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 960 гр. София, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: С. П. Г. при участието на секретаря Н. Н. В. като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело № 20221110209566 по описа за 2022 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А. Й. Й. от гр. София срещу наказателно постановление № 22-4332-009572/30.05.2022 г. на началник сектор при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), отдел „Пътна полиция“ (О „ПП”) при СДВР, с което на жалбоподателя е наложено следното административно наказание: на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 200 (двеста лева) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение по чл.103 от ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, като се твърди, че жалбоподателят не е възприел подаден му сигнал със стоп-палка, по образец „МВР“ от контролен орган, тъй като се движел в най-лявата лента, а впоследствие разбрал, че контролният орган се намирал от дясната страна на пътното платно, което било четирилентово в едната посока.
Жалбоподателят редовно призован се явява. За него се явява процесуален представител, който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на НП, както и се претендират разноски.
1
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се явява представител и не е представено становище по жалбата.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
На 17.05.2022 г. жалбоподателят се движел с управляван от него лек автомобил марка „Пежо“, модел „406“, с ДК №***** в гр. София по бул.
„Цариградско шосе“ с посока на движение от ул. „Павел Красов“ към ул.
„Патриарх Герман“, изход на гр. София около 11:00 часа. По същото време на бул. „Цариградско шосе“ пред входа на фирма „Волф“ на уширението, което стеснява пътния участък в тази му част и лентите, поради същото става три, бил спрял патрулен автомобил в екипа, на който били полицейските служители при О „ПП“-СДВР свидетелите П. Т. К. и И. Д. Й.. Направило им впечатление, че водачът на лек автомобил марка „Пежо“, модел „406“, с ДК №***** сменял неколкократно лентите си за движение. Докато жалбоподателят бил в средна пътна лента свидетелят К., който се намирал в дясна пътналента пред уширението и подал сигнал със стоп – палка по образец „МВР“. Подаденият сигнал бил отчетлив. След подаването на същия жалбоподателят не се подчинил и не отбил вдясно, за да спре, а продължил движението си в права посока, като увеличил скоростта. Същият се отправил към кръстовището с ул. „Патриарх Герман“, сменяйки пътната лента и поел най-лявата, минавайки между МПС-тата, поради което се получило нещо като гонка.
Полицейските служители уведомили оперативната дежурна част на О „ПП“, че се извършва неподчинение от водач и посочили автомобила.
След което го последвали и автомобилът бил спрян от тях, непосредствено преди кръстовището с ул. „Патриарх Герман“.
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от свидетеля П. К. – мл. автоконтрольор при О „ПП“СДВР за това, че на 17.05.2022 г. около 11:06 часа при управление на лек автомобил марка „Пежо“, модел „406“, с ДК №***** в гр. София по бул.
„Цариградско шосе“ с посока на движение от ул. „Павел Красов“ към ул.
„Патриарх Герман“ при подаден от разстояние и разбираем сигнал за спиране със стоп-палка по образец тип „МВР“ водачът не се подчинява и продължава движението си в права посока, като е спрян за проверка на кръстовището с ул.
„Патриарх Герман“ и е сам в автомобила. Посочена е като правна 2 квалификация на описаното чл.103 от ЗДвП.
Разпитан в качеството на свидетел актосъставителят К. подробно и пълно, логически и непротиворечиво излага показания изцяло в подкрепа на констатациите в акта, относно начина, по който се е опитал да спре водача и как са го догонили с колегата си. Вписаният в АУАН като очевидец свидетел И. И. твърди, че не си спомня.
Съставения АУАН на жалбоподателя е от оправомощеното въз основа на Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи длъжностно лице П. Т. К. – мл. автоконтрольор в отдел „ПП” – СДВР. В АУАН е посочена като нарушена разпоредбата на чл.103 от ЗДвП.
Жалбоподателят не е изложил възражения срещу АУАН. Изготвена е докладна записка от П. К., приложена по административно-наказателната преписка. В същата се излага, че след подаден сигнал със стоп-палка по образец тип „МВР“ на жалбоподателя, същият преминава от средна в найлява пътна лента, рязко увеличава скоростта и продължава в права посока, като е спрян в задръстване на кръстовището с ул. „Патриарх Герман“.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление от съответното оправомощено въз основа на Заповед №8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи длъжностно лице началник сектор към СДВР, О„ПП” при СДВР. Приложена е заповед №8121К-13318/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, с която Д.
Д. Д. е преназначена на длъжност началник на 03 сектор „Административно обслужване“ към О „ПП“ при СДВР.
Съдът кредитира писмените доказателства: заповеди на министъра на вътрешните работи, докладна записка, както и гласните: показанията на свидетелят К. като пълни, обстоятелствени, логични и непротиворечиви.
Съдът намира, че от показанията на свидетеля И. не се установиха факти, които да са относими към предмета на доказване, тъй като същият твърди, че не си спомня за случая.
Съдът не кредитира, приложената по делото компютърна разпечатка, тъй като същата не съдържа данни за органа, от който произлиза, името и длъжността на лицето, което я е издало.
Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен 3 срок /видно от разписката за получен препис от наказателното постановление, същото е връчено на 11.07.2022 г., а жалбата е входирана на 14.07.2022 г. при наказващия орган/ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като разгледана по същество същата се явява частично основателна, поради следното:
Съдът, при изпълнение на функцията си за преценка на законосъобразността на административно-наказателната процедура и във връзка с изложените от жалбоподателя и неговия процесуален представител съображения, като разгледа АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, с изискванията на ЗАНН, указващите задължителните реквизити на тези актове и редът за съставянето им, счита, че същите са законосъобразно съставени и не са допуснати съществени процесуални нарушения от административно-наказващия орган.
АУАН, съответно НП са съставени, респективно издадени от съответните компетентни органи, оправомощени по силата на Заповед на министъра на вътрешните работи и в сроковете, предвидени в ЗАНН.
Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на свидетел, който се установи, че е присъствал при констатиране на административното нарушение, предвид, което не е налице нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, т.е. задължение да бъде съставен в присъствието на двама свидетели е предвидено само в хипотезата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, а именно когато липсват свидетели, които да са присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие.
АУАН е предявен лично на нарушителя, който при връчването му не е имал възражения по него.
Както в АУАН, така в издаденото въз основа на него НП се сочат факти, които реализират хипотезата на нарушение по сочената като нарушена правна норма: чл.103 от ЗДвП. Това е така, доколкото състава на чл.103 от ЗДвП, редакцията към датата на нарушението, предвижда следното: „При подаден 4 сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания“. Налице е обстоятелствено и пълно описание на административното нарушение, като същото съдържа задължителните по ЗАНН реквизити. Словесното му описание съответства на правната квалификация.
По същество по безспорен начин въз основа на събраните доказателства по делото се установява извършването на нарушението по чл.103 от ЗДвП, самоличността на нарушителя и неговата вина.
От обективна страна същият като водач на моторно превозно средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) при подаден сигнал със стоп-палка за спиране от контролните органи по образец МВР не е изпълнил техните указания, като е продължил да се движи без да спре. От субективна страна деянието е извършено непредпазливо, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач е бил длъжен да съобрази поведението си с подадения от контролните органи сигнал за спиране и да спре управляваното от него МПС на посоченото от тях място. Негово задължение е да съобрази подаденият му сигнал и спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Във всички случаи, докато участва във движението, водачът дължи и необходимото внимание към всички обстоятелства при движението си с управлявания от него автомобил.
Обстоятелството, че не е забелязал полицейския служител и подадения от него сигнал със стоп-палка по образец не е факт, който да го оневинява. Всеки един вода на МПС следва да следи пътното платно и твърдения за липсата на поглед върху пътя в момента на управление на автомобила води до извод, че същият не спазва задълженията по ЗДвП да управлява безопасно като следва да следи същия, пътната обстановка и отразява подадени му сигнали от полицейските служители. Нарушението е установено по безспорен и несъмнен начин от логичните и непротиворечиви показания на свидетеля К. и изготвената от него докладна записка по случая. За това нарушение правилно квалифицирано по чл.103 от ЗДвП е наложено на жалбоподателя съответстващото му наказание по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за отказ да 5 изпълни нареждане на орган за контрол и регулиране на движението.
Санкционната разпоредба предвижда кумулативно наказания глоба от 50 лв. до 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца.
Размерът на наказанията обаче не са определени правилно, доколкото размерът на глобата е максималния предвиден в закона размер, а лишаването от право да управлява МПС е към средния предвиден в санкционната разпоредба. Ето защо съдът намира, че размерът на глобата следва да бъде съобразен също с обществената опасност на административното нарушение, което не намира, че е с по-ниска степен, предвид факта, че жалбоподателят е бил настигнат от полицейските служители едва при задръстване на кръстовище и то на значително разстояние от мястото на неговото неподчинение на подадения му сигнал за спиране със стоп – палка по образец „МВР“, както и като отчете като смекчаващ отговорността му факт, че същият е освидетелстван със 100 % т.н.р. с чужда помощ пожизнено. Като намира, че размерът на глобата следва да бъде определен около средния размер, какъвто е определен и за лишаването от правоуправление, а именно 100 лв. Ето защо размерът на наложената с атакуваното НП глоба следва да бъде намален от 200 лв. на 100 лв.
Като съдът счита, че с така определеното по вид и размер административно наказание, а именно глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца ще бъдат постигнати целите на административното наказване визирани в чл.12 от ЗАНН. Като в горния смисъл относно административното наказание глоба НП следва да бъде изменено като размерът на глобата следва да бъде намален към средния размер, а относно лишаването от право да управлява МПС за срок от три месеца, което е средния размер предвиден в санкционната разпоредба следва да бъде потвърдено.