Решение № 208 от 08.05.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Плевен, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20264400500396 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 138/05.02.2026г. по гр.д. № 783/2025г. на РС Плевен, съдът е оставил без уважение молбата по чл.247 от ГПК на „Макроадванс“АД гр.София, ЕИК *** за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1470/13.06.2025г., постановено по гр.д. №783/2025г. на ПлРС, като неоснователна.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от

„МАКРОАДВАНС“АД гр.София,

ЕИК *** с твърдения, че постановеното решение по молбата на „Макроадванс“ АД по чл.247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка е необосновано и неправилно.

Навеждат доводи, че с Решение № 955/27.06.2025 по същото дело и пред същият съд, „Макроадванс“АД на основание чл.55 от ЗЗД е осъдено да заплати на ищеца претендираните от него суми, но считат, че съдът е допуснал очевидна фактическа грешка в крайния съдебен акт по отношение на уважения иск по чл.55 от ЗЗД.

Грешката според Дружеството се изразява се във формулиране на 1 осъдителен диспозитив на основание чл.55 ЗЗД, като съдът не е взел предвид факта, че сумата е била платена в хода на производството, за което по делото е било представено платежно нареждане към отговора на искова молба, което платежно от своя страна не е било оспорено от ищеца и който факт на плащане в бил констатиран от съда в хода на процеса.

Твърдят също така, че в крайния съдебен акт съдът неправилно е посочил, че Дружеството не е дало повод за завеждане на иска, тъй като няма данни „Макроадванс“АД да е върнало получената без правно основание сума, но посоченото не отговаря на действителната фактическа обстановка.

Дружество са възстановили в пълен размер претендираните суми, ведно с дължимата законна лихва, за което към отговора на искова молба по делото са представили платежно нареждане.

Посочват, че фактът, че платежното нареждане е представено, е взет предвид от съда, след като това е отбелязано и в Определение№ 2271/02.05.2025г. на същият съд и по същото дело. От дружеството считат, че при постановяване на крайния съдебен акт съдебният състав е длъжен да съобрази всички факти, настъпили до момента на постановяване на решението, какъвто именно е и фактът, че „Макроадванс“АД е заплатило на ищеца претендираните по делото суми в пълен размер, ведно с дължимата законна лихва.

В жалбата твърдят също, че в мотивите на решението си ПлРС изрично е приел, че в хода на производството е извършено плащане на сумите от 402,72 лева - договорна лихва и 1286,85 лева - неустойка, като е посочено, че тези суми са заплатени извън главницата, поради което не е била назначавана съдебно-счетоводна експертиза, от което единственият извод следва да бъде, че задължението е било погасено чрез плащане в хода на процеса.

Предвид изложените в жалбата доводи молят настоящият съд на основание чл.247 ГПК да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решението на ПлРС като съдът да отхвърли осъдителния иск, поради плащане в хода на процеса, доколкото първоинстанционният съд сам е констатирал, че такова плащане е извършено, видно от цитираното по-горе Определение № 2271/02.05.2025г. по описа на ПлРС.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното решение на дата 18.02.2026г., видно от отбелязване на гърба на съобщение за връчване – л.86 2 от делото пред ПлРС.

Жалбата е подадена на 04.03.2026г., с което е спазен предвиденият двуседмичен срок, видно от съобщение за връчване – л. 86 от делото на Районен съд гр.Плевен.

Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема, че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

Ответникът по частната жалба И.В.В. с ЕГН ********** чрез мл. адв. И.

И. от САК е изразил становище, че жалбата е неоснователна, тъй като с нея се релевират аргументи, които не обосновават по същество основание за допусната очевидна фактическа грешка, приета с решението на първоинстанционният съд. Въззиваемата страна посочва, че от мотивите изложени от първоинстанционният съд се установява недвусмислената воля на съда да осъди Дружеството ответник пред ПлРС да плати претендираните с исковата молба суми.

На следващо място в отговора се посочва, че формираният от съда извод относно дължимостта на вземането е правилен и съответства на приетото, както в мотивите, така и в диспозитива на съдебния акт. Ето защо, ответникът по частната жалба споделя становището на съда, изразено в атакуваното решение, като считат същото за правилно, като считат също така, че решението чиято поправка се иска, за влязло в сила, тъй като реда за поправката е следвало да бъде по пътя на въззивното обжалване, а срока за това е изтекъл.

Предвид изложеното в отговора, ответника по частната жалба моли настоящият съд да постанови решение, с което да остави без уважение като неоснователна частната жалба, подадена от „Макроадванс“АД.

Въззивният съд като обсъди оплакванията на АД - жалбоподател, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е НЕОСНОВАТЕЛНА при два на един съдийски гласа.

За да постанови обжалваното решение РС гр.Плевен е приел, че молбата 3 от „Макроадванс“АД по чл.247 от ГПК е неоснователна, тъй като при запознаване с мотивите на решението на първоинстанционния съд, съдът е установил, че волята на същия е да се осъди ответника за посочените суми и не е посочено в съдебният акт, че е заплатена сумата и че следва да се отхвърли иска като погасен чрез плащане. След като стигнал до този извод, съдът констатирал, че при това положение, редът за отстраняване на посоченото несъответствие с представените доказателства, не е по реда на чл.247 от ГПК, а по реда на въззивно обжалване.

Видно от Решение № 955/27.06.2025 г. по гр.д. № 783/ 2025г. по описа на РС- Плевен, с което е прогласен за недействителен на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, и чл.19 ЗПК Договор за потребителски кредит № 207179/ 15. 05. 2023 г., сключен между И.В.В. с ЕГН********** и „МАКРОАДВАНС“ АД с ЕИК ***, на основание чл. 55 ЗЗД ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1689, 57лв., от които 402,72лв. договорна лихва и 1 286,85лв. неустойка за недадено обезпечение – от л.45 до л.49 от делото пред ПлРС.

За да постанови осъдителният диспозитив и да уважи предявеният иск по чл.55 от ЗЗД, в мотивите си ПлРС е посочил, че в представеният по делото отговор и писмено становище, ответника е посочил, че ищецът е заплатил сумата от 402,72 лева договорна лихва и 1 286,85 лева неустойка, които са суми, платени извън главницата и с оглед на направеното признание – ПлРС не е назначил счетоводна експертиза, ето защо след като е прогласен за недействителен Договора – ответникът следва да върне сумите като платени без правно основание.

Решение № 955/27.06.2025 г. по гр. д. № 783/ 2025 г. по описа на РСПлевен е влязло в законна сила на 29.07.2025г., след като същото не е обжалвано от страните, а видно от отбелязване на гърба на съобщението, с което е връчено решението на „МАКРОАДВАНС“ АД – л.51 от делото пред ПлРС, жалбоподателят в настоящото производство е получил на дата 10.07.2025г. решението и в двуседмичен срок е имал възможността да обжалва същото, след като е установил, че има разминаване в мотиви и диспозитив и не е приел същото за правилно и законосъобразно, както сочи в настоящото производство.

Настоящият съдебен състав счита, че очевидна фактическа грешка по 4 смисъла на чл. 247, ал. 1 от ГПК е налице при противоречие между формираната от съда воля и нейното обективиране. В случая такова не е налице. Мотивите на съдебния акт напълно кореспондират на неговия диспозитив. Съдът ясно е обосновал, че осъжда ответника да заплати сумите, с които се е обогатил без правно основание, тъй като са платени от ищеца извън главницата по Договора, а след като е прогласена неговата недействителност – на връщане подлежи чистата сума по него. Конкретните аргументи на жалбоподателя срещу отказа на съда да допусне поправка жалбоподателят, че по делото е представено платежно нареждане за плащане на сумите в хода на съдебното дирене не могат да променят извода, че АД е следвало да обжалва решението - истина е, че е платило, но поради така съставеното решение няма ОФГ, а пропуск на съда да отчете направеното плащане, който довежда до осъждане на АД да плати втори път вече платени суми.

Поради горните съображения, атакуването решение, с което съдът е оставил без уважение молбата по чл.247 от ГПК на „Макроадванс“АД за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №1470/13.06.2025г., постановено по гр.д. №783/2025г. на ПлРС, следва да се потвърди.

Поради това и на основание чл.271 ал.1 ГПК Окръжният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 138/05.02.2026г., постановено по гр.д. № 783/2025г. по описа на РС гр.Плевен като законосъобразно.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.247 ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5