Определение № 797 от 11.01.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 797 гр. Пазарджик, 23.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20245200500695 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.423 от ГПК.

Същото е образувано по повод на постъпило Възражение за оспорване на вземане, с вх.№260959/01.08.2024г. от адв.Л. К., в качеството му на пълномощник на Н. В. Р. против Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.

№70/2017г. по описа на РС- Пазарджик, с правно основание чл.423, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.

Твърди се в същото, че от извършена на 15.01.2024г. официална справка за кредитна задлъжнялост към банките и финансовите институции в информационната система, организирана и поддържана от БНБ се е установило, че поради редовно подавана от „Еос Матрикс“ ЕООД информация, Н. В. Р. е включен в Централния кредитен регистър като кредитополучател, който не е обслужвал кредитите си над 360 дни по два броя кредити.

Сочи се, че въз основа на това обстоятелство е предявен установителен иск, че не съществуват вземания в полза на това дружество с твърдението за изтекла погасителна давност, като е подадена искова молба пред РСПазарджик на 07.02.2024г. и по която е образувано гр.д.№531/2023г.

Твърди се, че в хода на производството по гр.д.№531/2023г., а именно на 1 проведеното на 25.06.2024г. съдебно заседание, РС е изискал по делото да бъде приложено изп.дело №967/2017г. по описа на ЧСИ Д.Даскалов и за послужване на ч.гр.д.№70/2017г., като същите са постъпили по делото.

Визира се, че на 29.07.2024г., РС е постановил Определение №2085/12.07.2024г., което е било връчено на 29.07.2024г. След запознаване със същото е узнато, за съществуването на Заповед №47 от 13.01.2017г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№70/2017г. по описа на РС- Пазарджик. Въз основа на тази заповед за изпълнение на парично задължение е издаден Изпълнителен лист №852/23.03.2017г., въз основа на което е било образувано изп.д.№967/2017г. по описа на ЧСИ Даскалов.

Твърди се, че именно защото съдът е констатирал съществуването на издадената заповед за изпълнение на парично задължение е приел, че производството по гр.д.№531/2024г. е недопустимо и е прекратил производството по делото.

Твърди се, че издадената по ч.гр.д.№70/2017г., Заповед №47/13.01.2017г. за изпълнение на парично задължение не е връчвана редовно на Н. В. Р., като това се установява от материалите в кориците на заповедното производство.

Сочи се, че издадената заповед за изпълнение на парично задължение не е връчвана лично на Н. В. Р.. Това е видно от оформената разписка към уведомлението до последния от 03.02.2017г. за явяване в съда да си получи книжата по ч.гр.д.№70/2017г. Отбелязано било, че лицето не се открива на адреса.

Твърди се, че това е така, тъй като от средата на 2010г., Р. трайно пребивава на територията на Кралство Великобритания, където живее и работи.

Визира се, че на 31.10.2014г., същият е получил официален статут на едноличен търговец в строителната индустрия на Кралството, със собствен данъчен и осигурителен номер, което му дава право да работи законно. В тази връзка се твърди, че същият трайно пребивава на територията на обединеното кралство, което фактическо състояние продължава и към настоящия момент.

Сочи се, че за установяване на втората кумулативна предпоставка по чл.423, ал.1, т.2 от ГПК се представят официални документи, издадени от компетентните власти на Великобритания за постоянната резиденция на Н. Р..

2

Твърди се, че Н. Р. все още пребивава трайно зад граница, което фактическо състояние е било налично, както към 03.01.2017г., така и към настоящия момент, поради което същия не е имал възможност да оспори вземането по заповедното производство. Тези факти обосновават хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 или 2 от ГПК, поради което се прави настоящото оспорване на вземането на кредитора „Еос Матрикс“ по ч.гр.д.№70/2017г. по описа на РС- Пазарджик.

Навеждат се доводи в насока, че възражението е подадено в преклузивния 1- месечен срок по чл.423, ал.1 от ГПК, като узнаването е станало на 29.07.2024г. с оформянето на разписката по съобщението за изготвеното определение на РС- Пазарджик по гр.д.№531/2024г.

Искането е да се установи, че са налице предпоставките на чл.423, ал.1, т.1 или т.2 от ГПК, като се приеме настоящото възражение, да се обезсили издадената заповед за изпълнение на парично задължение №47/13.01.2017г. и издадената въз основа на същата Изпълнителен лист №852/23.03.2017г. по ч.гр.д.№70/2017г., след което се изпрати делото на РС- Пазарджик, с указанията по чл.415, ал.1 от ГПК.

В срок е постъпил писмен отговор от „Еос Матрикс“ ЕООД, чрез пълномощника му адв.Н. К. от АК- Стара Загора.

В него се твърди, че подаденото възражение е недопустимо, алтернативно неоснователно. В тази насока се излагат подробни съображения.

Искането е да се отхвърли, като недопустимо или алтернативно, да се остави без уважение, като неоснователно подаденото възражение. В тази насока се излагат доводи.

В съдебно заседание, молителят Н. В. Р., редовно призован не се явява.

Последният се представлява от пълномощникът му- адв.Л. К., който моли да се приеме от въззивната инстанция, че подаденото възражение е в срок, като бъде уважено по изложените от него съображения.

Ответникът по възражението- „ЕОС Матрикс“ ЕООД, редовно призован, законен представител не се явява. От страна на процесуалния му такъвадв.Папазова е изразено становище в насока, че се поддържа подадения от адв.К. писмен отговор на подаденото възражение, на основание чл.423, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, като се възразява срещу твърденията на Р. в същото.

3

Искането е да се остави без уважение подаденото възражение.

Съдът след като прецени данните по делото и обсъди доводите във възражението и подадения отговор, намира за установено следното:

Видно от материалите по ч.гр.д.№70/2017г. по описа на РС- Пазарджик се установява, че въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК подадено от „ЕОС Матрикс“ ЕООД с вх.

№407/2017г. е образувано ч.гр.д.№70/2017г. по описа на РС- Пазарджик, като е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 13.01.2017г. под №47. По силата на същата е разпоредено длъжникът Н. В.

Р., да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, представлявано от управителя Р.И.М.- Тодорова, сумата от 1105,19лв. и законна лихва върху главницата, считано от 06.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото в размер на 25лв.

В т.4 от Заповедта е визирано, че ако до изтичане на двуседмичния срок, не се изпълни задължението или не се подаде писмено възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение.

Видно от Уведомление от 03.12.20217г. изпратено до Н. В. Р. се установява, че на тази дата е отразено, че е залепено това уведомление на входната врата, като са посочени обстоятелствата, при които е залепено същото, а именно: „По нареждане на съдията, тъй като лицето не се открива на адреса.“.

От Изпълнителен лист №852/23.03.2017г., издаден въз основа на Разпореждане №369/13.01.2017г. по ч.гр.д.№70/2017г. по описа на РСПазарджик е видно, че е осъден длъжника Н. В. Р., да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, сумата от 1105,19лв. и законната лихва върху главницата, считано от 06.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото в размер на 25лв.

Видно от Молба от вх.№08108/05.05.2017г. подадена от адвД. в качеството му на процесуален представител на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ведно с приложен към нея цитиран по- горе изпълнителен лист е образувано изп.дело №967/2017г. по описа на ЧСИ Добромир Даскалов с район на действиеОкръжен съд- Пазарджик.

От материалите по гр.д.№531/2024г. по описа на РС- Пазарджик се установява, че от страна на Н. В. Р., чрез пълномощника му адв.Л. К. от АК4 Пазарджик е подадена искова молба с вх.№3399/2024г. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е предявен иск, с правно основание по чл.124, ал.1, предл.2 от ГПК. Искането което е обективирано на база изложените в нея обстоятелства е да се постанови съдебен акт, с който се приеме за установено, че не съществува вземане на ответното дружество спрямо Н. В. Р. по кредити с идентификатори EOSDP000000001242538, с номинална стойност на балансовата експозиция 2348лв. и EOSDP000000001238858, с номинална стойност на балансовата експозиция 2200лв. Исковата молба е оставена два пъти без движение, а именно: с Разпореждане №1263/12.02.2024г. и с Разпореждане №1601/26.06.2024г. След изпълнение на указанията по последното разпореждане, с Разпореждане №2506/26.03.2024г., на основание чл.131, ал.1 от ГПК е изпратен препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, на ответната страна, с указание да подаде писмен отговор, в едномесечен срок от получаването й. Писмен отговор от другата страна в процеса- „ЕОС Матрикс“ ЕООД не е постъпил по делото.

С Определение №1344/13.05.2024г., на основание чл.140 от ГПК е насрочено производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.06.2024г. от 10,15ч.

От Писмено становище с вх.№15672/19.06.2024г. подадено от „ЕОС Матрикс“ ЕООД дадено във връзка с насрочено открито съдебно заседание на 20.06.2024г. са изложени съображения за неоснователност на подадения иск, като е отразено като факти, че поради непогасяване на дължимите суми, „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подало заявления в РС- Пазарджик по чл.410 от ГПК, за издаване на заповед за изпълнение. По образуваните дела- ч.гр.д.№70/2017г. и ч.гр.д.№3602/2017г. от РС- Пазарджик има издадени изпълнителни листи.

В хода на производството по гр.д.№531/2023г. по описа на РСПазарджик, а именно на проведеното на 20.06.2024г. съдебно заседание, РС е изискал по делото да бъде приложено изп.дело №967/2017г. по описа на ЧСИ Д.Даскалов и за послужване на ч.гр.д.№70/2017г., като същите са постъпили по делото.

Видно от Определение №2085/12.07.2024г. постановено по гр.д.

№531/2024г. по описа на РС- Пазарджик, че е прекратено производството по това дело, поради недопустимост на иска. Върната е исковата молба, подадена от Н. В. Р., чрез пълномощника му- адв.Л. К. от АК- Пазарджик, против „ЕОС 5

Матрикс“ ЕООД, представлявано от Р.И.М.- Тодорова и Тихомир Иванов Вълчев. В този аспект, съдът е констатирал съществуването на издадената и цитирана по- горе заповед за изпълнение на парично задължение и е разсъждавал върху допустимостта на предявения иск. Част от мотивите да се постанови този акт, е че: „След връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът може да оспори вземането чрез формално възражение по чл.414 от ГПК. Ако пропусне срока за възражение по чл.414 от ГПК, длъжникът може да подаде възражение пред въззивния съд при условията и сроковете по чл.423, ал.1 от ГПК. Ако длъжникът не подаде възражение, заповедта за изпълнение влиза в сила /чл.416 от ГПК/, а с влизане в сила на заповедта се преклудират всички факти, обстоятелства и писмени доказателства, които са относими към ликвидността и изискуемостта на вземането.“.

Така постановеното определение е връчено надлежно със съобщение на 29.07.2024г. лично на Н. Р..

Видно от Удостоверение с рег.№312р-191728 от 21.08.2024г. се установяват регистрирани пътувания за Н. Р. за периода от 01.01.2014г. до 20.08.2024г. с излизания и съответно влизания в Република България.

От приложените по делото Уникална данъчна справка 9071995836 от 31.12.2014г. от 31.12.2014г.; Удостоверение за уседналост с реф.№3434-28192419-5491 от 28.03.2019г. и Извлечение за приключване на данъчната година за периода 2015г.- 2024г., с данъкоплатец Н. Р., с уникален данъчен номер **********- на английски език и съответно представени и в превод на български език с Молба, с вх.№261013/26.08.2024г. е видно, че са налице данни за това, че на 31.10.2014г., същият е получил официален статут на едноличен търговец в строителната индустрия на Кралството, със собствен данъчен и осигурителен номер, което му дава право да работи законно.