Акт от 23.10.2019, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- 307/2019
- Подписан
- 23.10.2019
- В сила
- 19.11.2019
Цитирани разпоредби
- чл. 184, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 60, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 114, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 117, ал. 1 и ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 117, ал. 1 и ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 117, ал. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 120, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 124а · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 149 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 156, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 160, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 161, ал. 1, изр. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 17, ал. 1, т. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- §2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 4, ал. 1, т. 7 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 4, ал. 3, т. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.6, ал.10 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 6, ал. 11 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 6, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 113 · Кодекс на труда
- чл.152 · Кодекс на труда
- чл. 1, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 405а · Кодекс на труда
- чл. 62 · Кодекс на труда
- чл. 141, ал. 7 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е
№400 гр. Велико Търново, 23.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, осми състав, в публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова при участието на секретаря П.И.разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело № 307/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК
Образувано е по жалба на КАУТО ЕООД гр. Дебелец ул Н.Агънски № 30 против РА№ Р-04000418004150-091-001/30.1.2019г.издаден от орган по приходите към ТД на НАП В.Търново в частта потвърдена с Решение № 51/25.4.2019г. на Директор на ДОДОП – Велико Търново, От страна на оспорващото дружество се твърди издаденият акт да е неправилен и незаконосъобразен, тъй като е определен неправилно допълнителен осигурителен доход на д.й. и дължими към НАП свързани с него суми.
Сключването на договор за управление с него е в противоречие с КТ за количеството заетост, тъй като д.й. работи по постоянен трудов договор с ВТУ“Св.св. Кирил и Методий“ и едночасов договор с „Янтра брокер“ЕООД. От съда се иска да отмени ревизионния акт в обжалваната част Ответният административен орган - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП гр.Велико Търново чрез процесуалния си представител ***В. излага становище за правилност на издадения ревизионен акт и за неоснователност на жалбата, по изложените в потвърдителното решение на ДОДОП съображения. Счита, че жалбоподателят не е оборил фактическите и правни изводи на органа по приходите за наличието на предпоставки , визирани в нормата на чл.122, ал 1, т.1 , т. 4 , т.5 от ДОПК , поради което законосъобразно и правилно са определени задълженията му на основание чл. 4, ал1 , т. 7 от КСО съответно по чл.40 , ал.1 т.1 от ЗЗО. Моли да бъде потвърден РА ,а жалбата отхвърлена като неоснователна. Претендира заплащането на разноски в размер на 896, 37 лева,представляващи юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК.
Административен съд – Велико
Търново осми състав след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Ревизията на „КАУТО" ЕООД е възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р- 04000418004150-020-001/16.07.2018 г., връчена по електронен път на ревизираното дружество на 17.07.2015 г., която е изменена със Заповед за изменение на ЗВР № Р- 04000418004150-020-002/17.10.2018 г. За доказване компетентността на органа издал ЗВР по делото е представена и приета като доказателство Заповед № 6/3.1.2017г. Заповед
56/19.1.2018г. на Директор на ТД на НАП В.Търново.
Ревизията е за определяне на задълженията на ревизираното дружество: по ЗДДС за периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2016 г. и от 01.01.2017 г. до 28.02.2018 г.; корпоративен данък за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г.; вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за осигурители за периода от 01.04.2015 г. до 30.04.2018 г.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-04000418004150- 092-001/21.12.2018 г., който съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от обжалвания PA № Р-04000418004150-091-001/30.01.2019 г. Срещу РД е подадено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК с вх. № 1261/15.01.2019 г., по описа на ТД на НАП В. Търново, което е обсъдено в обжалвания акт, но не е прието за основателно.
С обжалвания
РА № Р-04000418004150-091-001/30.01.2019 г. на „КАУТО" ЕООД са определени следните допълнителни задължения (разлика между декларирано и установено при ревизията задължение - таблица 1 на РА): ДДС в размер на 878,77 лв. и лихви в размер на 76,79 лв.; корпоративен данък в размер на 110,82 лв. и лихви в размер на 23,87 лв.; вноски за ДОО в размер на 5739,09 лв. и лихви в размер на 1423,85 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ в размер на 1552,03 лв. и лихви в размер на 389,79 лв.; вноски за ЗО в размер на 2483,27 лв. и лихви в размер на 624,47 лв.В хода на административното производство въз основа на установената при ревизията фактическа обстановка, органите по приходите са направили извода, че за ревизирания субект са налице обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи, и воденото счетоводство не дава възможност за обективно установяване на основата за облагане, както и че документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване. В РА и РД е посочено, че в хода на ревизията е установено, че: от страна на ревизираното лице не са подадени годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2015 г. и 2016 г., както и справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 07/2017г.; не са представени всички изискани документи във връзка с връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) № Р-04000418004150-040- 001/01.08.2018 г.; не е представило доказателства за редовно водена счетоводна отчетност в съответствие със Закона за счетоводството и НСС; дружеството е получило преводи по банковите си сметки, за които на са издавани фактури или същите не са отразявани в СД и дневниците по ЗДДС.За това, че предвид установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, основата за облагане ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК, жалбоподателят е уведомен писмено, в изпълнение на чл. 124, ал. 1 от ДОПК с Уведомление № Р-04000418004150- 113-001/16.10.2018 г. Връчено му е и Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК № Р- 04000418004150-139-001/16.10.2018 г.При гореописаната фактическа обстановка, органите по приходите са посочили, че са определили основата за облагане за ревизираните периоди, след извършен анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т.т. 1,2,3,4,5,7,8,9,10,15 и 16 от ДОПК.
Въпреки че органите по приходите са посочили, че при определяне на основата за облагане са приложили особения ред за установяване на задълженията, регламентиран в чл. 122 и сл. от ДОПК, обжалваните задължения са определени, като са приложени разпоредбите на материалния закон. Органите по приходите са установили, че д.в. й. е едноличен собственик на капитала и управител на „КАУТО" ЕООД, регистрирано от 10.04.2014 г„ с размер на капитала - 12500,00 лева. На 01.04.2015 г. е сключен трудов договор между „КАУТО" ЕООД, представлявано от д.в. й. (работодател) и д.в. й. (работник/служител), като последният, съгласно договора, приема да изпълнява длъжността управител при работно време 1 (един) час, НКПД 11207023. За работата е уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 112,75 лв. По преписката, освен копие на въпросния трудов договор (приобщен от събраните доказателства при извършената на дружеството ПУФО), е приложено и копие на допълнително споразумение към трудовия договор от 29.12.2015 г., съгласно което считано от 01.01.2016 г. основното месечно трудово възнаграждение е определено в размер на 125,00 лв.При проверка в информационната система на НАП е установено, че за въпросния трудов договор е подадено уведомление по чл. 62 от Кодекса на труда, НКПД 11207023, КИД 5229 - други спомагателни дейности в транспорта, длъжност управител, като същият не е прекратен. С ИПДСПОТЛ № Р-04000418004150-041 -004/18.10.2018 г. органите по приходите са изискали информация от ИА „Главна инспекция по труда", Дирекция Велико Търново, извършвани ли са проверки по спазване на трудовото законодателство на „КАУТО" ЕООД за периода от 01.01.2015 г. до момента, както и становище, следва ли да се приеме, че съществува трудово правоотношение между физическото лице д.в. й. и управляваното от него дружество. Получен е отговор с вх. № 13975/24.10.2018 г., в който е цитирано писмо на ИА „Главна инспекция по труда" с изх. № 0104/6662/14.03.2013 г. В отговора изрично е посочено, че отношенията между дружеството и неговият управител не могат да бъдат разглеждани като трудови правоотношения. С оглед на така поставения спор относно характера на представения договор между „КАУТО" ЕООД и неговия управител д.в. й., органа по приходите е намерил, че същият е такъв по чл. 141, ал. 7 от Търговския закон, отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. В съответствие с чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, в който е предвиден отделен ред за осигуряването на изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества са определени и допълнителни задължения за осигурителни вноски за жалбоподателя. Съгласно тази норма управителите на търговски дружества са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за основната икономическа дейност на фирмата и квалификационна група професии и не повече от максималния осигурителен доход, определен със ЗБДОО за годината (чл.
6, ал. 3 от КСО). За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход при спазване последователността на доходите, определена в чл.6, ал.10 от КСО. По отношение на здравното осигуряване изпълнителите по договор за управление и контрол се осигуряват по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от 330 върху дохода, върху който се дължат вноски за държавно обществено осигуряване, определен съгласно КСО.
Органите по приходите са установили, че основната икономическа дейност на осигурителя „КАУТО" ЕООД, с оглед определянето на минималния осигурителен доход по квалификационни групи професии, е с КИД - 7711 „Даване под наем и оперативен лизинг на леки и лекотоварни автомобили, без водач". Този извод ревизиращите органи са направили след анализ на цялата налична официална информация, имаща отношение към определяне вида на фактически извършваната от дружеството дейност. В тази връзка органите по приходите са отчели факта, че за 2015 г. и 2016 г. дружеството не е подавало ГДД по чл.92 от ЗКПО, като основателно не са кредитирали посоченото в подадената декларация за 2017 г. дейност „друг пътнически сухопътен транспорт, некласифициран другаде". Тази дейност не кореспондира, нито с регистрираните уведомления по чл. 62 от КТ, нито със събраните доказателства за реализирани продажби за ревизирания период. Изводът за действително извършваната от дружеството дейност е основан на доказателствата относно основните ДМА на „КАУТО" ЕООД - 3 броя МПС, от които дружеството през целия период е реализирало приходи от отдаването им под наем, като доказателства за осъществявана друг вид дейност не са представени. Определеният със ЗБДОО минимален осигурителен праг за управителя, за основната -икономическа дейност на дружеството с КИД 7711, е следният за ревизираните години: осигурителен праг за 2015 г. - 902,00 лв., за 2016 г. и 2017 г. - 970,00 лв. и за 2018 г. - 1008,00 лв. При определяне на допълнително установеният осигурителен доход на д.й., върху който се дължат допълнително ЗОВ, е отчетен фактът, че лицето е осигурявано на няколко основания за различни трудови дейности. Във всички случаи сборът от доходите от всички дейности не превишава определеният със ЗБДОО максимален месечен размер на осигурителния доход. Превишение е налице единствено за месец 05/2015 г., в който случай ревизиращите органи правилно са ограничили осигурителният доход на лицето до максималния месечен размер, като ограничаването е направено за дохода от дейността по управление и контрол на „КАУТО" ЕООД.
Така е установен допълнителен размер на осигурителен доход за д.в. й., подробно посочен в табличен вида на стр. 13-15 на РА, върху който са начислени от органа по приходите допълнителни осигурителни вноски. По отношение на осигурителен доход за предприятието, включващ освен дохода на д.й., и този на другите две заети лица П.Д.и А.Д.(стр. 15-16 на РА), следва да се вземе предвид, че в тази част РА не е обжалван по съдебен ред и е влязъл в сила.
Разпечатката съдържа 20 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c5104836-5921-4bde-be0a-22eada090dea