Определение № 24552 от 13.06.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 32789/2023
- Вид
- Определение № 24552
- Подписан
- 13.06.2024
- В сила
- 13.06.2024
- Състав
- ПЕТЪР ИВАНОВ МИНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 159, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 16 · Закон за електронната търговия
- чл. 16, ал. 1 · Закон за електронната търговия
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 32 · Конституция на Република България
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24552 гр. София, 13.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110132789 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Я. С. срещу „РД Медиа Груп“ ЕООД.
В исковата молба и в уточняващата молба от 31.08.2023г. ищецът е посочил, че предявява иск срещу ответника да бъде осъден да премахне статиите, публикувани в сайта www.narod.bg, в сайта https://novini247.com, както и на страницата на медията в социалната мрежа Facebook. Съдът намира, че в тази част производството следва да бъде прекратено като недопустимо на основание чл. 130 ГПК по следните съображения:
Законът за електронната търговия, обн., ДВ, бр. 51/23.06.2006г., в сила от 24.12.2006г., транспонира в българското законодателство Директива 2000/31/ЕО от 08.06.2000г. на Европейския парламент и на Съвета за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар /Директива за електронната търговия/. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЕТ въвежда правилото, че доставчик на услуга, представляваща съхраняване на предоставена от получател на услугата информация, не отговаря за нейното съдържание, както и за дейността на получателя на услугата, ако не е знаел за противоправния характер на дейността или информацията или не са му били известни фактите или обстоятелствата, които правят дейността или информацията явно противоправна. В чл. 16, ал. 2 се съдържа изключение от това правило, което не се прилага, ако получателят на услугата е свързано с доставчика на услугата лице или ако доставчикът е узнал или е бил уведомен за противоправния характер на информацията или е бил уведомен от компетентен държавен орган за противоправния характер на дейността на получателя и не е предприел незабавни действия за преустановяване на достъпа до нея или за премахването. Посочените разпоредби кореспондират с чл. 14, пар. 1 от Директивата за електронната търговия. Те уреждат като изключение, при определени условия, възможността за реализиране на имуществена отговорност от доставчиците на услуги на информационното общество заради съхранявана от тях информация, предоставена от получателите на услугите. Смисълът на чл. 14 от Директивата, съответно - на чл. 16 ЗЕТ, е да се създаде гаранция, че доставчиците на услуги няма да носят отговорност за съдържанието на съхраняваната информация, освен в определени изрично предвидени случаи. В частност отговорност може да се носи и за съдържанието, създадено от потребителите на определена информация в техните коментари, които могат да бъдат обидни и заплашителни /така решението по дело 64569/2009 г. - Delfi AS v. Estonia, EСПЧ, в което се коментира Директива 2000/31/ЕС/. Разпоредбата на чл. 14, пар. 3 от Директивата гласи, че този член не засяга възможността съдебен или административен орган, в съответствие с правните системи на държавите-членки, да изисква 1 от доставчика на услуги да прекрати или предотврати нарушение, нито засяга възможността да предвидят процедури, които уреждат отстраняване или блокиране на достъпа до информация.
Следователно чл. 14, пар. 3 от Директивата предоставя възможност, но не и задължение, на държавите-членки да предвидят защитено право и съответни процедури за отстраняване или блокиране на достъпа до информация в хипотезата на чл. 14, пар. 1. В Закона за електронната търговия не е уредено право да се иска от доставчика на услуги на електронното общество да отстрани или блокира достъпа до информация, предоставена от получателите на услугите. Не са уредени и процедури за отстраняване или блокиране на такава информация. Липсата на защитено право и на съответен иск в българското законодателство не може да бъде преодоляна по пътя на аналогията. Правоприлагането по аналогия на други разпоредби от българското законодателство в случая е недопустимо, тъй като става дума за различни по естеството си права, които се защитават посредством различни закони и предвидените в тях правни средства за защита. В Закона за електронната търговия, обаче, не е предвиден специален иск за преустановяване на нарушението чрез отстраняване и блокиране на незаконна информация. Следва да се посочи и това, че в българското право има обща разпоредба, даваща възможност да се търси имуществена отговорност за вреди от различни нарушения на лични и имуществени права без значение дали са уредени в специален закон или не - чл. 45 ЗЗД, но няма такава обща разпоредба, позволяваща да се иска преустановяване на тези нарушения, когато те продължават във времето. Законодателят преценява за кои правонарушения да предвиди възможност да се иска преустановяването им и това става в специални закони. Съдът не може да изземва тази преценка, правоприлагайки по аналогия. В случая приложимата правна рамка е Директива 2000/31/ЕС/, транспонирана в ЗЕТ, и в тези два нормативни акта следва да се търси възможността такъв иск да бъде предявен. В този смисъл са и разрешенията, дадени с Определение № 190 от 17.08.2022г., постановено по ч.гр. дело № 1718/2022г. по описа на ВКС, Първо отделение, ГК и Определение № 476 от 22.03.2023г., подадено по ч.гр. дело № 3824/2022г. по описа на ВКС, Първо отделение, ГК. Поради гореизложеното и доколкото не е налице предвиден в закона такъв иск, предявените искове за задължаване на ответника да премахне процесните статии от сайта www.narod.bg, сайта https://novini247.com, както и от страницата на медията в социалната мрежа Facebook, са недопустими.
В останалата част исковата молба е редовна и предявените искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Препис от книжата са връчени на ответника при условията на чл. 50, ал. 4 ГПК.
Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.
Ищецът е направил искане за събиране на гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели при режим на довеждане, като съдът намира, че следва да допусне двама свидетели. Искането за трети свидетел за същите обстоятелства следва да бъде оставено без уважение на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
Искането на ищеца по чл. 176 ГПК следва да се остави без уважение като ненеобходимо.
По искането на ищеца за допускане на компютърно-техническа експертиза съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание след изслушване становището на ответната страна.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба на Н. Я. С. В ЧАСТТА, с която се иска ответникът „РД Медиа Груп“ ЕООД да бъде осъден да премахне процесните статии от сайта www.narod.bg, сайта https://novini247.com, както и от страницата на медията в социалната мрежа Facebook.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 09.07.2024г. от 14:30 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА на ищеца събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за трети свидетел за установяване на същите факти и обстоятелства на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на компютърнотехническа експертиза за първото по делото съдебно заседание след изслушване на становището на ответника.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявените са от Н. Я. С. срещу „РД Медиа Груп“ ЕООД осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на разпространени неверни твърдения, обидни квалификации и клевети, публикувани в сайта www.narod.bg, https://novini247.com, както и на страницата на медията narod.bg в социалната мрежа Facebook, както следва:
5 000 лева за статия, написана, публикувана и разпространена от ответника, със заглавие: „Арести в Narod.bg: Колко е рушветът на бившия зам.-министър Н. С., Светлана Божкова и Мартин Ганюшкин от МОСВ?“ от 11.04.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.04.2023г. - датата на публикацията, до окончателното й изплащане;
3 000 лева за статия, написана, публикувана и разпространена от ответника със заглавие „Любимци на Бойко тайно хранят затворниците срещу 40 800 000 лв. (как бащата на Гери-Никол - Ники Цайса, лапа пачки от хунтата)“ от 21.04.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.04.2021г. - датата на публикацията, до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 21.04.2021г. от страна на ответника е публикувана невярна информация, разпространена в интернет пространството чрез неговия сайт www.narod.bg, както и на страницата на медията в социалната мрежа Facebook. Сочи се, че е публикувана статия със заглавие „Любимци на Бойко тайно хранят затворниците срещу 40 800 000 лв. (как бащата на Гери-Никол - Ники Цайса. лапа пачки от хунтата)“, като преди самото заглавие била поместена снимка на Н. С., под която било посочено „ Бащата на певицата Гери-Никол - Ники Цайса, прави яка пачка при управлението на гербоидите“.
Твърди, че Н. Я. С. и Н. Георгиев са две различни лица, както и че Н. С. не е баща на певицата Гери-Никол. Сочи се, че чрез свързването на личността на Н. С. с извършването на незаконосъобразни действия се засягат авторитетът и личността на Н. С., както и че се нарушава правото му на личен живот. Ищецът твърди, че никога не е имал общо с дружествата в ДЗЗД „Чех груп", че не е участвал в обществени поръчки с възложител ГД „Изпълнение на наказанията“, че не е получавал милиони за доставка на храни в затворите, както и че негови търговски дружества не са извършвали ремонт на „Ларгото“ в София, в това число и че нямал нищо общо със „скандала „Ало, Банов“. Излага, че ответникът не е направил проучване относно личността на Н. Георгиев и външния му вид и без каквито и да проверки, публикувал снимки на ищеца, сочейки, че е баща на Гери-Никол. Аргументира, че от цялостното съдържание на статията се правило извод, че лицето е замесено в порочни практики за разходване на държавни средства. Излага, че със сочената статия е извършено посегателство върху честта, достойнството и доброто му име. Твърди, че е изпитал стрес и 3 притеснение, не можел да спи спокойно, бил отпаднал и не можел да се съсредоточи върху работата си. Налагало се да обяснява на приятели, че няма общо с публикацията. След публикуването на статията забелязал, че негови познати са започнали да го отбягват. Преди да стане през 2022г. заместник-министър в Министерството на околната среда и водите, се наложило да даде подробни обяснения за статиите. Всичко това засегнало авторитета и личността му, станал обект на публично злепоставяне пред неограничен кръг от хора.
Сочи, че на 11.04.2023г. в сайта на ответника и на страницата на медията в социалната мрежа Facebook и на сайта https://novini247.com била публикувана статия, озаглавена „Арести в Narod.bg: Колко е рушветът на бившия зам.-министър Н. С., Светлана Божкова и Мартин Ганюшкин от МОСВ?“, в която се съдържали обидни квалификации и клевети по отношение на личността на ищеца. Над заглавието на статията била публикувана снимка на ищеца с текст „Бившият зам.-министър на МОСВ Н. С. е на мушката на разследващите“.
От тази статия следвало, че според автора й, ищецът в периода, докато е бил заместникминистър в Министерството на околната среда и водите, е получавал „колосални подкупи, свързани с боклука“, което отново според автора на статията довело до „ доказателства за крупна афера и възможни зрелищни арести“. В статията била посочена и невярната информация, че били предприети действия по разследване на „бившия заместник-министър на околната среда и водите по времето на Борислав Сандов - 61-годишния кърджалиец Н.