Определение № 11152 от 23.03.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11152 гр. София, 23.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20221110150500 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 248 от ГПК и чл. 140 от ГПК.

По делото е постъпила частна жалба № 15256 от 19.01.2023 г., за която съдът е преценил, че е с характер на молба за изменение на определението в частта за разноските, по смисъла на чл. 248 от ГПК. Затова, с определение № 3507 от 26.01.2023 г. съдът е указал на ищцата да заяви дали подадената от нея частна жалба № 15256 от 19.01.2023 г. следва да се разглежда и администрира като такава, или следва да бъде тълкувана като молба по чл.

248 от ГПК, относно разноските, присъдени с определение № 506 от 05.01.2023 г. С молба № 33367 от 07.02.2023 г. ищцата е заявила, че молбата е за за изменение на определението в частта за разноските, по смисъла на чл.

248 от ГПК.

С разпореждане № 19492 от 11.02.2023 г. съдът е разпоредил на другата страна по делото да бъде връчен препис от молбата. Същата е връчена на първоначалния ответник ФИРМА с ЕГН 831211284, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 6 на 14.02.2023 г. и кеакто в дадения срок, така и до момента отговор не е постъпил. Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските /в случцая става дума за определение, за което редът е аналогичен/. В 1 процесния случай определението е обжалваемо, връчено е на заявителя на 13.01.2023 г., поради което и молбата по чл. 248 от ГПК се явява подадена в срок.

Видно от частната жалба № 15256 от 19.01.2023 г., имаща характер на молба за изменение на определението в частта за разноските, по смисъла на чл. 248 от ГПК, ищцата счита, че доколкото молбата и за замяна на първоначалния ответник ФИРМА с друго застрахователно дружество, а именно – ФИРМА” ЕАД, е била депозирана през системата за сигурно електронно връчване още на 01.11.2022г. в 14:30 часа или един ден преди да бъде връчена исковата и молба на ФИРМА, то е следвало молбата за оттегляне на иска да бъде едновременно изпратена на първоначалния ответник ФИРМА, но това не е сторено от състава, разглеждащ делото, поради което и счита, че че своевременно - още преди уведомяване на ответника по електронен път е оттеглила иска си, поради което и последният не е следвало да бъде изпращан на застрахователното дружество ФИРМА. С оглед на горното счита, че разноските, произтекли от това, не следва да бъдат възлагани на ищеца, тъй като се касае за пропуск на съда, а не на виновно поведение на страната – ищец. Изтъква, че съгласно чл.7, ал.1 от ГПК съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните, поради което и същият не е следвало след като му е докладвана молбата за оттегляне на иска да предприема процесуални действия по администриране на исковата молба срещу ответника ФИРМА, и не е следвало да се връчва исковата молба предвид извършеното оттегляне и отказ от иск срещу насрещната страна. В условията на евентуалност счита, че съдът е следвало заедно с исковата молба да изпрати и молбата с оттегляне на иска на първоначалния ответник ФИРМА, която към дата 02.11.2022г. е била вече налична в съда. Отделно от това моли, ако съдът не зачете горните мотиви, да намали разноските до 50 лева за изготвяне на отговор на искова молба, като ответника бъде задължен да представи и банкова сметка за тяхното изплащане доброволно.

След като се запозна с възраженията и материалите по делото, съдът счита молбата за неоснователна, по следните съображения:

С постановеното по настоящото дело определение № 506 от 05.01.2023 г.

2 съдът е прекратил производството по настоящото гр. дело по отношение на първоначалния ответник, на осн. чл. 233 от ГПК, и е осъдил ищцата да му заплати сумата в размер на 100 лева, представляваща направените по делото разноски на осн. чл. 78, ал. 4 и 8 от ГПК, и чл. 25, ал. 1 от НЗПП – юрисконсултско възнаграждение. Съдът счита, че е изложил достатъчно ясни мотиви защо следва да се присъди сумата в размер на 100 лева, представляваща направените по делото разноски на осн. чл. 78, ал. 4 и 8 от ГПК, и чл. 25, ал. 1 от НЗПП – юрисконсултско възнаграждение. За пълнота обаче и във връзка с възраженията на ищцата следва да се добави следното:

С разпореждане № 104490 от 01.11.2022 г. съдът е разпоредил да се връчи препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, като бъде указано на същия, че има възможност да подаде писмен отговор със съдържанието, посочено в съобщението. Горното разпореждане е било връчено на първоначалния ответник ФИРМА на 02.11.2022 г., и същия е подал отговор на 08.11.2022 г. Междувременно, на 01.11.2022 г. в 14:34:09 часа ищцата е депозирала през системата за сигурно електронно връчване процесната молба, с която оттегля исковете против първоночалния ответник.

Тази молба е получена в СРС на следващия ден – в 07:43:50 часа, и заведена под № 235263 от 02.11.2022 г. Поради големия обем на документи по делата и технически проблеми в този период, молбата е била докладвана на деловодителя на състава едва на 03.11.2022 г., тоест след като вече разпореждане № 104490 от 01.11.2022 г. е било обработено и дори връчено на първоначалния ищец. С оглед горното е било вече невъзможно от страна на съда да извърши каквито и да било действия в посока отмяна на разпореждане № 104490 от 01.11.2022 г. в частта, с която е разпоредено връчването на исковата молба на първоночалния ответник.

Отделно от това, Наредбата за заплащане на правното помощ не предвижда отделно заплащане само за депозиране на писмен отговор по делото, а съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Доколкото съдът е присъдил разноските в минималния размер, не следва същите да бъдат намалявани. От всичко по-горе казано следва, че молбата следва да бъде оставена без уважение.

С определение № 3507 от 26.01.2023 г. съдът е конституирал като 3 ответник по делото ФИРМА с ЕГН ..., със седалище и адрес на управление адрес, на осн. чл. 228, ал. 1 и 3 от ГПК и е указал на същия да бъдат връчени препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника. Доколкото исковата молба и доказателствата са връчени на ответника на 30.01.2023 г., и до момента не е подаден отговор, като е изтекъл срока за това, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Доколкото обаче настоящото определение подлежи на обжалване от страните по делото в едноседмичен срок от връчването му, следва делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след влизането му в законна сила.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба № 15256 от 19.01.2023 г., имаща характер на молба за изменение на определението в частта за разноските на определение № 506 от 05.01.2023 г. в частта за разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните на осн. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4