Решение № 296 от 22.07.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Велико Търново, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

ХРИСТО ТОМОВ

Любка Милкова при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20214100500412 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №301/08.03.2021г., постановено по гр.д.№2468/2020г. по описа на РС – Велико Търново, е прието за установено по отношение на П. Г. Д., с ЕГН **********, и Д.

Й. Д., с ЕГН **********, че солидарно дължат на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД със седалище гр.София, с ЕИК ....., сумите от 2822,39 евро – главница, 130,93 евро – лихва върху редовна главница за периода от 28.05.2019г. до 21.11.2019г., 94,28 евро – лихва върху просрочена главница за периода от 28.05.2019г. до 27.02.2020., 94,82 евро – неустойка върху просрочена главница за периода от 28.05.2019г. до 27.02.2020г., 6,79 евро – неустойка върху просрочена редовна лихва за периода от 28.05.2020г. до 27.02.2020г. и 110,44 евро – разходи за уведомяване, представляващи задължения по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №TR7262531/01.06.2011г., изменен с Анекс №1/02.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2020г. до окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение №434/16.06.2020г. по Ч.гр.д.

№645/2020г. по описа на РС – Велико Търново, присъдени са разноски в полза на ищеца за исковото и заповедното по Ч.гр.д.№645/2020г. по описа на ВТРС производства.

Против първоинстанционното решение в срока по чл.259 ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответниците в процеса П. Г. Д. и Д. Й. Д., с която го обжалват изцяло с развити доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, 1 съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че началният момент за срока по чл.147 ал.1 ЗЗД е свързан с волеизявлението на кредитора за предсрочната изизкуемост, което е сторено на 18.10.2019г. Сочи се, че това е така, т.к. съдът е игнорирал волята на страните, обективирана в т.17 от Анекс №1 към Договор за банков потребителски кредит на ФЛ № TR72625311, съгласно която „При неизпълнение на което и да е от задълженията на кредитополучателя по договора или по ОУ и/или при неплащане на която и да е цяла вноска по кредита…… цялата непогасена част, ведно с обезщетението /неустойката/ за забава, автоматично стават предсрочно и незабавно изискуеми от страна на Банката………..“. Твърди се, че при това положение и съобразявайки дадените обяснения от ВЛ по ССчЕ в СЗ, проведено на 05.02.2021г., а именно, че първата неплатена изцяло вноска по кредита е на 28.06.2019г., срокът по чл.147 ал.1 от ЗЗД е изтекъл на 28.12.2019г., като с изтичането му отговорността на въззивниците /поръчители/ е отпаднала. Твърди се, че ако се възприеме изводът на РС относно началният момент на срока по чл.147 ал.1 ЗЗД, свързан с волеизявлението на кредитора за предсрочната изискуемост, това би означавало, че във всеки един момент кредитора може да санира бездействието си по отношение на падежиралите вноски и да направи волеизявление до длъжника, респ. поръчителя, за предсрочна изискуемост на кредита. Молят съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното такова, вместо което постанови друго, с което отхвърли предявените искове. Претендират съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД със седалище гр.София, чрез пълномощника му адв.Д. П., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното решение потвърдено като правилно и законосъобразно, не страдащо от пороците, посочени в жалбата, по съображения по същество, развити в отговора на същата. Позовава се, че вземането на кредитора за главница по договора за кредит/заем представлява неделимо вземане, независимо дали страните са договорили издължаването му да става на части или наведнъж, поради което твърдението на жалбоподателите, че срокът по чл.147 ал.1 ЗЗД започва да тече при просрочие на първата неплатена вноска по кредита, е неоснователно.

В СЗ въззивниците, чрез пълномощника си адв.Ж. Д. – ВТАК, поддържат въззивната жалба и молят да бъде уважена по съображения, развити в представена писмена защита.

Претендират разноски, съгласно представени списъци по чл.80 ГПК.

В СЗ въззиваемата страна, чрез адв.К. Х. - РАК, редовно преупълномощена, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, респ. първоинстанционното решение потвърдено. Не претендира съдебни разноски за въззивното производство. Релевира евентуално възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от въззивниците адвокатско възнаграждение, в случай, че надхвърля минималният размер по НМРАВ.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите 2 от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

На основание чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана, а обжалваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Търново са били предявени от „У. Б.“ АД със седалище гр.С., чрез пълномощника му адв.Д. П., против ответниците П. Г. Д. и Д. Й. Д. по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 ГПК искове по чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземането на ищеца срещу ответниците – поръчители при условията на тяхна пасивна солидарност с кредитополучателя Д.Д. Я. за главница, договорна лихва, лихва върху редовна главница, лихва върху просрочена главница, и иск по чл.92 ал.1 ЗЗД за неустойка за просрочена главница и иск по чл.92 ал.1 ЗЗД за неустойка за просрочена редовна лихва, в размерите и за периодите за всяко вземане, посочени в ИМ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2020г. до изплащане на вземането, произтичащи от Договор за банков потребителски кредит на ФЛ №TR7262531/01.06.2011г., изменен с Анекс №1/02.02.2018г., предмет на издадена Заповед №434/16.06.2020г. по чл.417 ГПК по Ч.гр.д.№645/2020г. по описа на ВТРС. С ИМ са изложени твърдения, че дължимите месечни вноски за периода от 28.05.2019г. до 28.10.2019г. не са платени в срок, поради което, считано от 21.11.2019г., дългът е обявен за изцяло и предсрочно изискуем на основание т.17 от Анекс №1/02.02.2018г. към Договор за банков потребителски кредит на ФЛ № TR7262531/01.06.2011г., във връзка с раздел IX от ОУ, при които УниКредит Булбанк АД предоставя потребителски кредити на физически лица, във връзка с чл.60 ал.2 ЗКИ.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор ответниците П. Г. Д. и Д.

Й. Д., чрез пълномощника си адв.Ж. Д. – ВТАК, са оспорили изцяло предявените срещу тях искове като неоснователни. Позовавайки се на предвидената в т.17 от Анекс №1/02.02.2018г. към Договор за банков потребителски кредит на ФЛ № TR7262531/01.06.2011г. хипотеза на автоматична предсрочна изискуемост на кредита, релевират възражение за погасяване на вземането на ищеца спрямо ответниците – поръчители, поради изтичането на преклузивният срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД и прекратяване на поръчителството им. Позовават се, че 3 доколкото връщането на кредита е уговорено да е на месечни погасителни вноски, шестмесечният срок по чл.147 ал.1 ЗЗД, който е преклузивен и прекратява поръчителството, тече от падежа на всяка вноска, а не от датата на обявяване предсрочната изискуемост на кредита, поради което и предвид бездействие на кредитора в шестмесечният срок по чл.147 ал.1 ЗЗД поръчителството им е прекратено и не съществува вземането на ищеца срещу ответниците за исковите суми.

Първоинстанционният съд, за да уважи изцяло предявените по реда на чл.422 ал.1 ГПК и в рамките на преклузивният срок по чл.415 ал.4 ГПК установителни искове е приел, че към 28.02.2020г., когато е подадено от ищеца заявлението по чл.417 ГПК, срокът по чл.147 ал.1 от ЗЗД, началният момент на който се определя от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем е достигнало до кредитополучателя, и то ако към този момент обективно са налице предпоставките за изгубване преимуществото на срока, не е изтекъл, т.к. предсрочната изискуемост на кредита е настъпила през м.ноември 2019г., а не на 28.05.2019г., когато е настъпил падежът на първата непогасена вноска, и кредиторът е разполагал с правото, съгласно чл.140 и чл.141 ал.1 от ЗЗД да претендира изпълнение спрямо всеки един от ответниците на задължението на кредитополучателя по процесния договор за кредит за исковите суми.

Правните изводи на първоинстанционният съд, обусловили изцяло уважаване на установителните искове, предмет на делото, са правилни и изцяло в съответствие с материалния закон, досежно началният момент на течене на срока по чл.147 ал.1 ЗЗД, поради което въззивната жалба се явява неоснователна и недоказана, а обжалваното първоинстанционно решение правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Между страните не е налице спор по релевантните за спора факти, същите са правилно установени от първоинстанционният съд, въз основа на съвкупен анализ на събраните по делото писмени доказателства и изслушана ССчЕ, поради което въззивният съд възприема установената от първоинстанционният съд фактическа обстановка по делото и препраща своята към нея.

Спорът между страните по делото е правен и се свежда до въпроса: “При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл.147 ал.1 ЗЗД – от датата на падежа на всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост“, отговор на който е даден с ТР №5/21.01.2022г. по тълк. д.№5/2019г., ОСГТК на ВКС. Според цитираното ТР №5/21.01.2022г. по тълк. д.№5/2019г., ОСГТК на ВКС, при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл.147 ал.1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост, като даденото от първоинстанционният съд разрешение на спора и изводите, досежно началният момент на срока по чл.147 ал.1 ЗЗД, е изцяло в съответствие с възприетото с ТР №5/21.01.2022г. по тълк. д.№5/2019г., ОСГТК на ВКС разрешение, поради което 4 обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно.

В процесният случай безспорно се установява, че двамата ответници в процеса П. Г.

Д. и Д. Й. Д. в качеството на поръчители са поели задължение спрямо Банката – ищец да отговарят за изпълнението на задължението на кредитополучателя Д. Д. Я., възникнало от сключен с ищеца Договор за банков потребителски кредит на ФЛ /по ЗПК/ № TR7262531, подписан от поръчителите, като са солидарно задължени с главния длъжник /чл.141 ал.1 ЗЗД/. Със сключен Анекс №1 от 02.02.2018г. към Договор за банков потребителски кредит на ФЛ №TR7262531, страните са уговорили отношенията между тях, възникнали във връзка със сключения Договор за банков потребителски кредит на ФЛ № TR7262531, да се уреждат от Анекса и от ОУ, при които УниКредит Булбанк АД предоставя потребителски кредити на ФЛ /ОУ/, одобрени с решение на УС на Банката, в сила към датата на подписване на Анекса, с който Анекс №1 и съобразно §5 от същия се запазва поръчителството от страна на ответниците в процеса за обезпечаване задълженията на кредитополучателя по процесния ДПК на ФЛ №TR7262531, съгласно изменението им при условията, установени с всички предходни и този анекси.