Решение № 614 от 17.11.2022, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 693/2022
- Вид
- Решение № 614
- Подписан
- 17.11.2022
- В сила
- 17.11.2022
- Състав
- Николай Грънчаров, Владимир Ковачев, Емилия Дончева
Цитирани разпоредби
- чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 88, ал. 1, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 309 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 614 гр. Благоевград, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Николай Грънчаров
Членове:
Владимир Ковачев
Емилия Дончева при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221200500693 по описа за 2022 година взе предвид следното:
Второинстанционното производство е образувано по жалба на „А.“ ЕАД, подадена срещу решение № 95, постановено на 03.05.2022 г. по гражданско дело № 564 от 2021 г. на Районен съд Г.Д., в частта му, с която са отхвърлени претенциите на дружеството спрямо „Е.“ ЕООД, предявени по реда на чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК, за неустойка и законна лихва. В жалбата се твърди, че въпросният съдебен акт е неправилен в атакуваната му част. Изложените от районния съд мотиви за нищожността на клаузата за неустойка били необосновани и противоречали на материалния закон, съдебната практика и правото на ЕС. Нищожността на неустойката не следвало да се свързва със забрана за неоснователно разместване на блага. Изрично се приемало от касационната инстанция, че прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави и че уговарянето на неустойка вместо обезщетение при разваляне на двустранен договор е допустимо при договорите с продължително и периодично изпълнение и служи за обезщетяване на всички вреди, включително и на бъдещите вреди от предсрочното прекратяване на договора. В решението на СЕС от 22.11.2018 г. по дело С-295/2017 г. било застъпено становището, че сумата, дължима при неспазване на минималния срок на обвързаност, е неразделна част от общата цена, плащана за доставката на услугите и разделена на месечни вноски, която става незабавно изискуема в случай на неизпълнение на задължението за плащане. Без 1 значение било дали тази сума е квалифицирана като неустойка по националното право.
СЕС се произнесъл по въпроса дължима ли е цялата цена по договора при нарушаване на минималния срок на обвързаност, и отговорът бил недвусмислен и категоричен, че независимо от квалификацията на сумата по националното право, същата е дължима предвид факта, че се включва в общата цена и е изискуема при неплащане.
Претендираната в казуса неустойка била изцяло съобразена с правото на ЕС и не страдала от нищожност. Имало и сключена съдебна спогодба между КЗП и „А.“ ЕАД от 21.04.2016 г. за стандартния размер на неустойките по типовите договори. Да се приеме, че неустоечните клаузи в договори, сключени между търговци, са нищожни поради нарушаване на закона и добрите нрави и не пораждат действие, а в същото време по договори с физически лица-потребители неустойки да се дължат, означавало поставяне на физическите лица-потребители в неравноправно и по-неблагоприятно положение от търговците, които сключвали договори във връзка със своята търговска дейност и по отношение на които важал чл. 309 от ТЗ. Размерът на претендираната неустойка - за оставащите 7 месеца от срока на договора - се доближавал максимално до този, важащ за физическите лица /непротиворечащ на закона и добрите нрави/, поради което и неустойката в конкретния казус не се явявала нищожна поради накърняване на добрите нрави. Моли се за отмяна на обжалваната част на решението на Районен съд Г.Д. и уважаване на исковете за неустойка и законна лихва.
Не е подаден отговор от насрещната страна.
Жалбата е редовна и допустима. Тя се разгледа в открито заседание на въззивната инстанция.
Не се събираха доказателства.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. То се явява и правилно в атакуваната част. Следва да се сподели констатацията на районния съд за нищожност на клаузата за компенсаторна неустойка поради противоречието й с добрите нрави.
Както се изтъква в Определение № 50526 от 13.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2375/2021 г., I т. о., ТК, докладчик съдията А.Х., Определение № 60573 от 17.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2050/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Л.Ц., Определение № 671 от 11.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 1572/2017 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Т.В., Решение № 176 от 31.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 2299/2016 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Е.С., Решение № 110 от 21.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 1226/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията К.Г., Определение № 416 от 16.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 1714/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията В.Н., Решение № 219 от 9.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 203/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията К.Н., Решение № 193 от 9.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 2659/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията К.Н., и др., прекратяването на действието на договора с едностранно волеизявление от изправната страна преди изтичане на срока му, представлява разваляне на сделката. С оглед 2 характера на насрещните престации - за продължително изпълнение от оператора /предоставяне на електронни съобщителни услуги/ и за периодично изпълнение от абоната /за заплащане на месечни такси и стойността на ползваните услуги/ развалянето на договора има действие занапред. Допустимо е уговаряне на неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение - т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2009 г., ОСTK, докладвано от председателя М.Б. и съдията Е.М.. Уговорката за неустойка при предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на електронни съобщителни услуги от оператора, по вина на абоната, в размер на всички неплатени месечни такси до края на срока му, излиза от очертаните функции на неустойката.
Операторът по вече разваления договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, но без да предоставя електронните съобщителни услуги. Това би довело до негово неоснователно обогатяване и нарушаване на принципа за справедливост. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 от ЗЗДог, уреждаща отговорност за нарушен негативен интерес, при който обезщетението няма компенсаторен характер.
Ето защо уговорката в процесния договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги, че при негово предсрочно прекратяване по вина на абоната, последният има задължение да заплати месечните такси за периода от прекратяването /развалянето/ до края на срока на контракта, има характер на неустойка за вредите от развалянето и се явява нищожна, защото противоречи на добрите нрави. Тази теза се подкрепя и в актуалната правна доктрина - „Облигационно право. Обща част“ от А.К., „Сиби“, София, 2020 г., стр. 428-429, и „Неизпълнение на договора“, „Труд и право“, София, 2015 г., стр. 324-325 - която добавя към нея и немаловажния довод, че с прекратяването на договора се активира възможността на оператора да предостави електронните съобщителни услуги на друг абонат, от който да реализира пропуснатата при първоначалния такъв печалба.
Цитираното в жалбата Решение № 36 от 8.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 318/2016 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Е.С., касае съвсем различен казус, свързан с неустойка, уговорена в размер на стойността на извършените подобрения в концесионен обект.
Решението на СЕС от 22.11.2018 г. по дело № 295/2017 г. също няма връзка с настоящия случай, понеже е тълкувана директива за данъчно облагане и не е засягана темата за нищожността на неустойката. Спогодбата между КЗП и мобилния оператор не е представена по делото, но тя не се и отнася за въззиваемото дружество, защото същото няма качеството на потребител.
Жалбата се оказа неоснователна и решението на районния съд трябва да бъде 3 потвърдено в атакуваната с нея част.
Въззиваемият не е претендирал разноски, поради което такива няма да му се присъдят.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ГПК, настоящото решение няма да подлежи на касационна проверка.
Водена от изложеното, втората съдебна инстанция
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 95, постановено на 03.05.2022 г. по гражданско дело № 564 от 2021 г. на Районен съд Г.Д., в обжалваната му част, с която са отхвърлени претенциите на „А.“ ЕАД срещу „Е.“ ЕООД, предявени по реда на чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК, за неустойка от 210 лева и законна лихва върху нея.
Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4