Решение № 4330 от 30.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4330 гр. Пловдив, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20225330113249 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 и чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника юрисконсулт Д. Н. е предявил срещу А. В. Т., с настояща фамилия К., с ЕГН: **********, с поС.ен адрес: гр. П., бул.

„******” № ***, ет. ***, ап. *** иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: главница в размер на 261, 06 лв., представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода *********** г., и 22, 75 лева – обезщетение за забавено плащане на главниците за периода ************* г., законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – ******* г. до окончателното плащане на вземането, които суми е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № ********** г. на ПРС, ******** гр. с-в. Претендира разноските в заповедното производство и разноските в исковия процес.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126 ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на имот, топлоснабден, находящ се в гр. П., бул. „*******“ № ***, ет. ***, ап. *** имал качеството на потребител на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й съгласно 1 чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като при неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ответникът не бил изпълнил задължението си да заплати горните суми, в резултат на което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение, но по образуваното по случая частно гр. дело ******* г. на ПРС, ***** гр. с-в, заповедта била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящия установителен иск за горните суми. Претендират се и разноските в настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, чрез назначения особен представител адв. А. П.. С отговора се оспорва ответницата да е собственик на процесния имот, както и да е била страна по договор с ищеца относно процесния имот. Оспорва се реда и начина на начисляване на топлинна енергия, извършено от дружеството за дялово разпределение.

Ето защо моли исковете да се отхвърлят.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника юрк. Н., с писмени молби счита исковете за доказани по основание и по размер и моли да се уважат.

В съдебно заседание ответникът, чрез назначения му особен представител, моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

От приложеното към настоящото дело ч. гр. дело № ******* г. на ПРС, ***** гр. с-в се установява, че на ******* г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК срещу ответника за присъждане на следните суми: 261, 06 лева (двеста шестдесет и един лева и шест стотинки), представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода ********* г. по партидата на длъжника за обект на потребление с ИТН: *******, находящ се в гр.

П., бул. „******“ № ***, ап. ***, обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода ********* г. в размер на 22, 75 лева (двадесет и два лева и седемдесет и пет стотинки), ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда- ****** г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото, от които: 25 лева (двадесет и пет лева)- държавна такса и 50 лева (петдесет лева)- юрисконсултско възнаграждение, определено на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 26 от НЗПП.

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ******* г., постановена по ч. гр. д. № ******* г. на ПРС, ***** гр. с-в заявлението е уважено, като е разпоредено длъжникът да заплати на ищеца търсените суми, ведно с деловодните разноски.

Препис от заповедта е връчен на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и на заявителя с разпореждане от ****** г. е указано да предяви иск за вземането си, като такъв е предявен в едномесечен срок.

Ето защо, предвид дотук изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим, като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащ за предмет установяване на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.

Видно от справка от Агенция по вписванията и нотариален акт за покупко- продажба от ***** г. № ****, том ***, рег. № *****, дело № ****** г. на Нотариус ******* *********** ***********, рег. № ******, вписан в Службата по вписванията, ответницата като купувач заедно 2 със съпруга си ********* ********* ****** е придобила в собственост апартамент, находящ се в гр. П., ж. к. Г., бул. „**********“ № ****, представляващ ап. № *** на ет. ****, като имотът е подробно описан в нот. акт и справката, където вече е посочен и с идентификатор. От справката в Агенция по вписванията е видно, че имотът е придобит като СИО от ответницата и съпруга й, като върху 1/2 ид. част от него са наложени възбрани по изп. дела, образувани по изп. листове, издадени в полза на ищеца по настоящото дело срещу ответника ********* ********.

Ответникът, след закупуване на имота, е заведен като титуляр на партидата при ищеца.

Видно от справките от НБД Население, в хода на процеса, от завеждане на заповедното производство до момента, ответницата на два пъти е променяла фамилното си име – от ******** на *********, а понастоящем – ********.

Като писмени доказателства са представени препис- извлечение от сметка за консумирана ТЕ в обекта, справка за доставена в обекта ТЕ, както и общите условия на ищеца за продажба на ТО за битови нужди на потребители в гр. П. Дружеството, извършващо услугата дялово разпределение за процесния имот, е „Нелбо“ ЕАД.

Изслушано е заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза ***. В. Ш., от което се установява, че за периода ************ г. абонатната станция, която е обслужвала жилищната сграда, в която се намира обекта на ответника – гр. П., бул.

„********“ № *****, е работила и е подавала ТЕ за отопление и БГВ, като топлинното счетоводство на блока за процесния период е водено от „Нелбо“ ЕАД. В имота на ответника – ап.

*** на ет. ***, находящ се в гр. П., бул. „*******“ № ***, преминава 1 брой щранг-лира с максимална нормативна мощност 564 W, което не е снабдено с ИРУ. В имота са монтирани 3 бр. отоплителни тела, снабдени с ИРУ за ежемесечно отчитане, които се отчитат визуално, като е монтиран 1 бр. водомер за отчитане ТЕ за БГВ, който също е с визуално отчитане.

През процесния период отчитането на топломерите е извършвано чрез преносим терминал ежемесечно, като количеството ТЕ, намалена със загубите в абонатната станция, е подавано на „Нелбо“ ЕАД за разпределение, а ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е отчитана посредством формулата към т. 6.1.1 от Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост – прил. към чл. 61, ал. 1 от Наредба № ********* г. за топлоснабдяването, пропорционално на проектните отопляеми обеми на имотите, като за имота на ответника този обем е 141 куб. м. За целия процесен период за апартамента е разпределена 0, 72418 мегаватчаса ТЕ за сградна инсталация. Тъй като имотът се е водил необитаем, е отчитана и разпределяна само ТЕ за сградна инсталация. Разпределя се и енергия за щранг-лирата, на максимална мощност, тъй като от същата се отделя ТЕ, чието подаване е невъзможно да бъде преустановено, като 1, 181 мегаватчаса ТЕ е начилсено за отопление от щранг=лирата. За БГВ ТЕ няма. Начисление за отоплителните тела тип радиатор не е имало. Представена е справка – приложение 1 за разпределената енергия, като се сочи, че има данни за неосигурен достъп от страна на абоната за реално отчитане на ИРУ и водомера. В справката е посочено, че е изготвена изравнителна сметка, и че нулира начислените служебно количества за неосигурен достъп, тъй като имотът се води необитаем.

Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество и начисленото от ищеца, като начина на начисляване и изчисление съответства на установения такъв с нормативната уредба. Вещото лице прилага таблица помесечно за нуждите на ССчЕ.

3

На база на съдебно-техническата експертиза и наличните данни в счетоводството на ищеца е изготвена съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице С. К., видно от която за периода ********* г. по партидата на ответника са начислени задължения за ТЕ за сградна инсталация в размер на 76, 34 лева с ДДС, за отопление от щранг- лира в размер на 124, 48 лева с ДДС и услуга дялово разпределение- 63, 94 лева с ДДС или общо задължения в размер на 264, 76 лева с ДДС, без обаче да се установявало плащане на тази сума по партидата на потребителя в счетоводството на ищеца. От тази сума е извършено прихващане със сумата от 3, 70 лева на основание кредитно известие – минусови сметки, след което дължимата за процесния период сума е намаляла на 261, 06 лева. Върху всяка неплатена месечна сума от падежа, начиная от *********** г. мораторната лихва е в размер на 22, 75 лева. Вещото лице в таблица в заключението е посочило минусовите изравнителни сметки за процесния период, както и че същите са взети предвид при изчисленията.

Съдът кредитира двете заключения по делото като обективни, компетентно изготвени от вещи лица, притежаващи специални знания в съответната област.

При така събраните доказателства съдът намира исковите претенции за изцяло доказани по основание и размер, по следните съображения:

Според нормата на чл. 150 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.

Следователно, за възникване на правоотношението по покупко- продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона. При положение, че са налице общи условия на дружеството, които са публично обявени, че се призна за безспорно ответникът да е собственик на процесния имот, придобит при режим на СИО, който имот е топлоснабден, и партидата на ответника е разкрита след придобиване на имота, то безспорно се установява съществуването на облигационната връзка между страните. Без значение за нейното съществуване е обстоятелството при какви условия е сключен договор с дружество, осъществяващо дялово разпределение и има ли сключен такъв между етажната собственост, в която е имота на ответника, и конкретен топлинен счетоводител.

Съгласно т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, "Потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Според чл. 153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.