Решение № 716 от 11.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 716 гр. Варна, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Иванка Й. Друмева като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20243110201894 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „Стиги БГ“ ЕООД гр. Варна, ЕИК 203871548, срещу Наказателно постановление №03-2400072 от 10.04.2024 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Варна, с което за нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ, на въззивника е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 2000.00 лв.

Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно и моли същото да бъде отменено. Твърди, че неправилно е прието наличие на трудовоправни отношения с лицето К.С. при наличие на сключен граждански договор за услуга с личен труд за постигане на определен резултат. Твърди също, че при издаване на НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, състоящо се в непълно и неясно описание на твърдяното нарушение.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 16.02.2024 г., след 11.00 ч., свидетелите М. М. и В. А. - служители при Дирекция „Инспекция по труда” гр. Варна, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в обект - цех за производство на метални изделия, находящ се в гр. Варна, ЗПЗ, ул. „Перла“ №20, стопанисван от въззивника „Стиги БГ“ ЕООД, при която първоначално бил установен само свид. К. С., който полагал труд по заваряване на метални елементи към товарно превозно средство. В хода на проверката свид. К. С. попълнил бланкетна декларация, в която отразил, че работи за „Стиги БГ“ ЕООД в съответния цех като заварчик от 15.01.2024 г., с работно време от 09.30 ч. до 14.00 ч., както и че няма сключен трудов договор и няма сключен граждански договор, без да посочва данни за вид и размер на трудово възнаграждение, както и за седмични и дневни почивки, като отразил също, че заварява метални елементи за камион. Докато траела проверката в обекта там с 1 товарен автомобил на въззивното дружество пристигнал и свид. Стелиян С., разтоварил закупени метални материали и заявил пред проверяващите, че също работи за „Стиги БГ“ ЕООД. При приключване на проверката на свид. К. С. била връчена призовка за въззивника „Стиги БГ“ ЕООД за последващо явяване в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна с указания за представяне на документи, сред които заверени копия от трудови договори. При тази документална проверка на контролните органи бил представен граждански договор №1 от 05.02.2024 г. между „Стиги БГ“ ЕООД и свид. К. С. с предмет изработка и монтаж на конзолни врати 4 бр. и заварки на гребла Норд за срок три месеца при възнаграждение 650 лв, платимо в 5-дневен срок от приемане на извършената работа.

При тези констатации срещу въззивника бил съставен АУАН №03-2400072 от 14.03.2024 г. за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, извършено на 16.02.2024 г. в обект цех за метални изделия в гр. Варна, ЗПЗ, ул. „Перла“ №20 и изразяващо се в допускане до работа на К.М. С., ЕГН **********, полагащ труд в полза на „Стиги БГ“ ЕООД като „заварчик“, извършвайки дейност по заваряване на метални елементи за камион, преди да е сключен писмен трудов между страните по възникналото трудово правоотношение. Нарушението било квалифицирано по чл.62, ал.1 и чл.1, ал.2 КТ. При предявяване на акта възражения не били направени и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН възражения не били отправени.

На 10.04.2024 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.414, ал.3 КТ наказание имуществена санкция в размер 2000.00 лв.

Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин както от кредитираните като непротиворечиви, взаимно допълващи се и безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, показания на всеки един от свидетелите М. М. и В.

А., които напълно се подкрепят и потвърждават и от приобщените документи – НП №032400072 от 10.04.2024 г.; АУАН №03-2400072 от 14.03.2024 г.; декларация от К. С. от 16.02.2024 г., трудов договор №00000009 от 04.11.2021 г.; заповед №00000012 от 24.02.2022 г.; граждански договор №1 от 05.02.2024 г.; протокол №ПР2406782 от 14.03.2024 г.; призовка №201 от 16.02.2024 г.; идентификационна карта на „Стиги БГ“ ЕООД от 21.02.2023 г.; заповед №410 от 03.04.2024 г.; заповед №З-0864 от 17.10.2022 г.; справка от Регистър на уведомленията за трудови договори по ЕИК 203871548 от 30.09.2024 г. По същество, приобщените показания от всеки един от посочените от въззивника свидетели К. С. и С. С. не съответстват на останалите доказателства само в частта относно конкретното правно основание за установеното полагане на труд от тях в полза на въззивното дружество, докато по всички фактически обстоятелства, показанията от тези двама свидетели са в съответствие с другите налични доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.

В АУАН е направено пълно и детайлно описание на нарушението, посочени са 2 датата и мястото на извършване, както и обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни за индивидуализацията на нарушителя. Спазено е изискването на чл.57, ал.1 ЗАНН, в издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Приетата за установена фактическа обстановка категорично сочи осъществено полагане на труд от свид. К. С. чрез извършвано заваряване на метални елементи към товарен автомобил в стопанисвания от въззивника цех за метални изделия и това обстоятелство не е спорно между страните. Спорният елемент в процесния случай е, дали отношенията между свид. К. С. и дружеството са били трудово-правни, респективно дали е следвало между страните да има сключен трудов договор. От една страна, в своята декларация от 16.02.2024 г. свид. К. С. сочи, че от 15.01.2024 г. работи за „Стиги БГ“ ЕООД в стопанисвания от дружеството цех с работно време от 09.30 ч. до 14.00 ч., без да има сключен трудов или граждански договор, а същевременно, представения от въззивника граждански договор №1 от 05.02.2024 г. сочи, че е сключен между „Стиги БГ“ ЕООД в качеството на възложител и свид. К. С. като изпълнител с договорен предмет – изработка и монтаж на 4 бр. конзолни врати и заварки на гребла Норд за срок 3 месеца срещу възнаграждение 650 лв, платимо в 5-дневен срок от приемане на извършената работа, но доказателства за приемане на извършената работа и за плащане на договореното по гражданския договор възнаграждение не са представени.

При анализа на приобщените писмени и гласни доказателства, съдът обсъди отликите между трудовия договор и гражданския договор за изработка по смисъла на ЗЗД, какъвто се твърди, че е представения по делото и по силата на който свид. К. С. е извършвал работа в цеха. Основната разлика между тях е предмета на дължимата престация. С трудовия договор се създава трудово правоотношение, при което работникът дължи предоставяне на работна сила и жив труд, а при другите договори се дължи определен резултат, осъществен с труд. Съобразно съдебната практика, разграничителният критерий между трудовия договор и договора за изработка се състои в това, че с трудовия договор се урежда процеса на полагане на работна сила и нейното заплащане, а с договора за изработка се регламентира постигането конкретно определен резултат и дължимото възнаграждение при неговото реализиране. По трудовия договор се полага труд за другиго, като работникът е икономически и организационно зависим от другата страна, докато изпълнителят по договор за изработка е икономически и организационно независим от поръчителя като полага труд за собствена сметка и поръчителят не дължи възнаграждение при неизпълнение на поръчката.

При трудовия договор рискът е за работодателя или за трето лице, а при гражданския договор за изработка - за изпълнителя. При договора за изработка мястото за изпълнение се определя от изпълнителя, освен ако характера на дължимото не изисква друго, докато при трудовия договор работникът или служителят трябва да изпълнява своята работа в мястото на работа, което се определя по взаимно съгласие на страните по чл.66, ал.1, т.1 КТ. Въз основа на трудовия договор изпълнението на задълженията става с материали и средства за производство на работодателя, като той предоставя всички материални условия за изпълнение на трудовите задачи. При договора за изработка, изпълнението може да бъде както с материали на възложителя, така и на изпълнителя, но техническото оборудване и инструментите за изработване на поръчката се осигуряват от изпълнителя.

Представеният граждански договор се отличава преди всичко с твърде лаконично и неясно описание на поръчката, в която липсва посочване на основни параметри като вида материал, размери, способ и механизъм за отваряне на описаните 4 бр. конзолни врати, а единственото ясно по втората част от поръчката „заварки на гребла Норд“, е че следва да се осъществява заваряване на гребла, но на какво, по какъв начин и какво 3 количество гребла се поръчва да бъдат заварени, договорът не посочва. При така изтъкнатите констатации се налага извод, че представения граждански договор има само формално и фиктивно придаден вид на договор за поръчка и в действителност не съдържа параметри на реално възложена на свид. К. С. поръчка от въззивното дружество.

Наред с това, свид. К. С. е бил установен да полага труд в производствената база на въззивното дружество като е осъществявал заваръчната дейност не със свое собствено оборудване и инструменти, а с такива на въззивника. При това, както от собствените му показания, така и от показанията на другия, установен като полагащ труд по транспортиране и разтоварване на материали в обекта свид. С. С. става ясно, че цялостната организация на осъществяваната от тези две лица трудова дейност е реализирана от собственика и управител на въззивното дружество Н.Я. като всеки един от двамата свидетели К. С. и С. С. всъщност е осъществявал за въззивното дружество трудови функции, съответстващи на тези, за които всеки от тях изрично посочва, а за свид. К. С. се удостоверява и от приобщените документи, че е изпълнявал и в предходен период, именно по надлежно сключен трудов договор.

Въз основа на изтъкнатото, съдът намира, че констатираното полагане на труд от свид. К. С. в полза на въззивника „Стиги БГ“ ЕООД правилно е счетено от наказващия орган като трудово правоотношение, тъй като е уговорено полагане на труд за другиго, с предоставени от работодателя техническо оборудване и инструменти, в неговата производствена база, с уговорено работно време и с цялостна организация на работния процес от страна на въззивника, при което са налице основните елементи на трудов договор по смисъла на КТ. Действително, в приобщената декларация от свид. К. С., същият не е отразил данни за размер и периодичност на плащане на трудово възнаграждение, но липсата на данни в тази насока не следва да се третира като доказателство за несъществуване на договорено възнаграждение и не е в състояние да формира извод за липса на трудово правоотношение. Свидетелят не е декларирал, че няма договорено възнаграждение и такова не му се дължи, нито въззивникът е навел твърдения в такава насока. Напротив, представения договор за изработка всъщност сочи възмездния характер на твърдяното от въззивника като нетрудово правоотношение с този свидетел. Поради това, съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е налице нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ, доколкото отношенията между свид. К. С. и „Стиги БГ“ ЕООД са били трудово-правни по своята същност. Посочените правни норми сочат, че трудовият договор се сключва между работника и работодателя в писмена форма и преди постъпването на работа. В случая безспорно е, че въззивникът не е изпълнил това свое задължение, с което е допуснато описаното в НП нарушение.