Решение № 162 от 09.04.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Плевен, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РЕНИ М. СПАРТАНСКА при участието на секретаря Ц. ОЛ. Ц. като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Гражданско дело № 20224400100332 по описа за 2022 година

Искове с правно основание чл. 432 вр. чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД,гр. София, ЕИК ***, с променено наименование на „Кей Би Си Банк България“, гр. София, ЕИК *** против А.

Ш. Х., гражданин на В. за сумата общо в размер на 104 214,45 лв.Първоначалният ищец „Кей Би Си Банк България“, ЕАД гр. София е заличен от търговския регистър поради преобразуването му чрез вливане в “Обединена българска банка“АД, което обстоятелство е вписано в търговския регистър на 10.04.2023 г., поради което на основание чл. 227 ГПК е заличен като страна по делото и като ищец по делото е конституиран правоприемника му „Обединена българска банка „АД.

С ИМ се твърди, че на 10.05.2014 г. между Банката и А. Ш. Х. е сключен договор за студентски кредит,наричан за краткост Договора,по силата на който Банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 82 144,92 лв.,който кредит ,съгласно чл.1.1 от договора е предоставен с цел заплащане на 12 броя такси за обучение ,всяка в размер на 6 845,41лв.,като крайният срок за погасяване на кредита е 05.03.2031г.Твърди се,че кредитът е усвоен от кредитополучателя,като на всяка от следите дати:

13.05.2014г.;26.09.2014г.;17.03.2015г.;10.11.2015г.;01.04.2016г.;06.10.2016г.;

09.03.2017г.;10.10.2017г.;08.03.2018г.;13.12.2018г.;03.07.2019г.и на 04.02. 2020г. е усвоена сумата 6845,41лв. Съгласно чл.430 ал.2 ТЗ договорът за банков кредит е лихвоносен ,а съгласно чл.3.1 от договора за ползвания кредит кредитополучателят заплаща годишна 1 лихва в размер на 7 % . Съгласно чл. 4.2 от договора кредиполучателят ползва гратисен период от 82 месеца, считано от датата на сключване на договора до 05.03.2021 г., през който не дължи плащане на главница и лихва по кредита.Съгласно чл.4.4 от договора по време на гратисния период Банката начислява възнаградителна лихва върху усвоената част от кредита,като начислената лихва се капитализира годишно.Твърди се,че в конкретния случай,независимо от уговорката между страните по чл.4.4 , Банката не е капитализирала редовната лихва , начислена през гратисния период,като същата единствено е отложена до влизане на кредитополучателя в погасителен план и същата става изискуема с обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Посочено е,че съгласно чл.3.2 от Договора,при забава в плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят дължи на банката лихва за забава в размер на основния лихвен процент ,увеличен с 10 пункта за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. Твърди се, че съгласно чл.4.8 от Договора страните са уговорили кредитът да бъде погасен на 120 равни анюитетни месечни вноски ,всяка една в размер на 1279,67лв.,дължими на 5-то число на съответния месец,за периода 05.04.2021г.до 05.03.2031г. Банката е изпълнила всички свои задължения по Договора за студентски кредит от 10.05.2014г.,на кредитополучателя е отпусната парична сума за възмездно ползване,която е усвоена,от страна на кредитора не са нарушени императивни законови изисквания.Съгласно чл.6 от договора, банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем,а според чл.6.2 това става при неплащане от страна на кредитополучателя на 3 последователни погасителни вноски. Посочено е,че от страна на кредитополучателя е налице неизпълнение на задълженията му, изразяващи се в неплащане на дължимите погасителни вноски за периода от 05.04.2021г.до 05.04.2022г., поради което за Банката е възникнало правото по чл. 6.2 от Договора да обяви кредита за предсрочно изискуем . С ИМ е направено изявление с връчването на препис от ИМ, да се счита, че Банката е упражнила правото си по чл. 6.2 от Договора да обяви целия кредит,респ.цялата ползвана и непогасена сума за предсрочно изискуема,считано от датата на получаване на препис от ИМ от ответника. Изложени са доводи,че поради липса на изпълнение на задълженията по договора ,в полза на кредитора са възникнали вземанията , посочени в петитума на ИМ,вкл.на основание чл.79 и чл.86 ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнение,заедно с обезщетение за забава,в случай,че длъжникът не изпълни точно задължението си.Претендира се законна лихва за забава върху главницата,считано от датата на завеждане на ИМ до окончателното й изплащане ,както и възнаградителна лихва. В заключение ищецът моли съда да постанови решение,с което ответницата А. Ш. Х. да бъде осъдена да заплати на Банката следните суми:

- 82 144,92лв.главница;

-6 435,86 лв. редовна възнаградителна лихва за периода 05.04.2021г.до 04.05.2022г.;

-15 633,67лв. отложена възнаградителна лихва за периода от 13.05.2014г. до 05.03.2021 г.

-370,28лв.обезщетение за забава за периода от 05.04.2021г. до 03.05.2022г.;

Върху главницата се претендира и законна лихва от датата на завеждане на ИМ до 2 окончателното й изплащане .Претендират се и направените по делото разноски.

В съдебното заседание на 12.03.2024 г. пред ПОС, на което бе даден ход по същество ищецът чрез своя пълномощник юрисконсулт Т. С.- Л. моли съда да постанови решение,с което да бъдат уважени предявените искове.Претендират се и направените по делото разноски , съгласно представен списък по чл.80 ГПК.Подробни доводи и съображения по съществото на спора са изложени в депозираната от юрисконсулт Л. писмена защита.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата А. Ш.

Х. чрез назначения й по реда на чл. 48 ал. 2 от ГПК особен представител адвокат С. Ч. от ПАК. В отговора е взето становище,че искът е допустим, предявен е от лице, което има правен интерес от водене на процеса,от и срещу надлежна страна,налице е процесуална легитимация на страните ,спазени са правилата за родова подсъдност. Искът се оспорва по основание и размер. Посочено е,че съгласно представените с ИМ писмени доказателства е установено, че между ищеца и ответника е сключен Договор за студентски кредит от 10.05.2014 г. в гр. Плевен.В чл.1.1 от процесния договор е уговорено,че банката-ищец ще предостави на ответника-кредитополучател сумите,като са описани датите на усвояване на кредита, посочени и в ИМ,като на всяка от описаните дати е усвоена сумата 6 845.41 лв.

Създалите се правоотношения между страните по повод сключения договор за студентски кредит от 10.05.2014г. попадат в предметния обхват на Закон за кредитиране на студенти и докторанти, уреждащ условията и реда за кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа (чл. 1 от ЗКСД). В разпоредбата на чл. 17, ал. 5 от същия закон потребителската закрила срещу неравноправни клаузи е предвидена изрично, като е посочено, че за договора за кредит по този закон се прилагат и чл.143 - 148 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Ответникът е физическо лице, получател на финансова услуга по договор с търговец, сключил договора в рамките на търговската си дейност, като получената финансова услуга от ответника не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност,поради което ответникът има качеството на потребител по § 13, т. 1 от ЗЗП, независимо, че уредбата на договора за кредит е в специален закон. В отговора е направено възражение , че процесният договор е недействителен на основание чл. 17, ал. 6 от ЗКСД , че договорът за студентски кредит е нищожен, като сключен в противоречие с чл.

143 от ЗЗП и съдържащ неравноправни клаузи по следните съображения:

- Не са ангажирани доказателства, а и твърдения в тази насока за изпълнение на изискванията на чл. 18 от ЗКСД, за да се приеме,че на ответника е предоставена по ясен и разбираем начин преддоговорната информация, която се визира в цитираната разпоредба на специалния закон /ал. 3/,че отговаря на изискванията за сключване на такъв договор.

Съгласно чл. 18 ал.1 от ЗКСД договорът за кредит се сключва въз основа на искане от студента или докторанта, към което се прилагат и конкретни /някой от тях изрично описани в разпоредбата/ документи.Посочено е,че съгласно чл.17, ал. 7 от ЗКСД кредитополучателят е длъжен да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси или други разходи.

3

-Съгласно чл. 2.5.1. от договора всички отпуснати от банката суми по кредита се превеждат по сметка на МУ - гр. Плевен,а по делото няма доказателства за преведени суми по сметка на Медицински университет -Плевен.

-Нищожна е клаузата на чл.4.4 от договора,предвиждаща капитализация на лихвата по време на гратисния период,като договорена в противоречие със закона.Твърди се,че клаузата е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗКСД ,поради включване в изискуемата в края на гратисния период главница по кредита и на суми, които не са реално усвоени за учебни такси, а съставляват възнаградителна лихва по кредита за гратисния период. Посочената законова разпоредба единствено предвижда главницата и лихвата да се изплащат като общ дълг след изтичане на гратисния период, но не допуска капитализация на лихвите и то ежегодно, каквато уговорка е създадена в чл. 4.

4 от договора за кредит.Нормите на ЗДСК са императивни, поради което не е допустимо отклонение от тях по уговорка на страните.Клаузата е в противоречие и с императивната разпоредба на чл. 26, ал. 4, във връзка с чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, тъй като води до забранения от закона анатоцизъм - начисляване на възнаградителни лихви върху възнаградителна лихва за предходен период, капитализирана към главницата. Анатоцизъм е допустим само в изрично предвидените в наредбите на БНБ случаи и при търговци ,съгласно разпоредбата на чл. 294 от ТЗ,в който смисъл е актуалната практика на ВКС -решение № 60259/16.12.2021 г. по гр.д. № 687/2021 г., III г. о. на ВКС,в което се цитират и други решения на ВКС.Твърди се,че клаузата е в противоречие с императивната разпоредби на чл. 143, т. 19 от ЗЗП и е неравноправна, тъй като не позволява на ответника в качеството на кредитополучател да прецени икономическите последици от договора в тази му част към датата на сключването му.Ответникът се ползва от потребителска закрила и е послабата икономически страна в правоотношението. Договорянето на капитализиране на възнаградителната лихва към главницата без подробно в договора да са разписани конкретни данни за методиката и математическия алгоритъм за формиране на лихва за гратисния период, различна от фиксираната в отношенията между страните годишна лихва върху усвоената главница от 7 %,води до реално договаряне на лихва върху лихва,което е недопустимо и обуславя нищожност на клаузата при условията на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.На това основание особеният представител счита, че клаузата на чл. 4.4 от договора за кредит, не следва да се взема предвид при изчисляване размера на претендираните вземания за главница и възнаградителна лихва,ако съдът установи, че е сключен валиден договор за студентски кредит и кредитът е усвоен.

Направено е възражение за нищожност на клаузата на чл. 6. 2. от договора на основание чл.143 от ЗЗП и като противоречаща на морала и добрите нрави,тъй като уврежда по-слабата икономически страна в правоотношението,като й възлага прекомерно голямо задължение, несъответстващо на размера на неизпълнението. Ако съдът приеме, че клаузата не е нищожна, то същата е унищожаема на основание чл. 33 от ЗЗД е оглед крайната нужда от средства за обучението на ответника във висшето учебно заведение.ЗКСД е специален спрямо ЗПК, ЗКИ и разпоредбите на глава двадесет и осма, 4 раздел трети от ТЗ, поради което дерогира приложението на чл. 432, ал. 1 от ТЗ.Изложени са доводи,че неплащането на вноските по кредита не може да бъде основание за обявяване на кредита за изискуем. Съгласно чл. 21, ал. 6 от ЗКСД, при непредоставяне на документ по чл. 10, ал. 3 от закона за два поредни семестъра, вземането на банката от кредитополучателя става изискуемо,като това е специално основание за обявяване на кредита за изискуем,докато действа гратисния период, тъй като само през това време кредитополучателят има задължение да представи такъв документ, а същевременно не дължи заплащането на възникналите задължения за главницата и лихвите. Чл.21, ал. 6 от ЗКСД урежда специфична хипотеза на предсрочна изискуемост.Съгласно чл. 23, ал. 2 от ЗКСД гратисния период е периодът от сключването на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователноквалификационна степен, съответно от датата, на която изтича определеният срок на докторантурата, а според чл. 24, ал. 2 от ЗКСД изплащането на кредита започва един месец след изтичане на гратисния период съгласно погасителния план, уговорен между страните.Направено е възражение,че от процесния договор за студентски кредит от 10.05.2014 г. се установява единствено началната дата, от която започва да тече гратисния период - датата на сключването на договора, но не и на коя дата изтича гратисния период и съответно настъпването на изискуемостта на кредита. Твърди се,че е налице противоречие между текста на договора и разпоредбата на ЗКСД, която има императивен характер.