Решение № 260271 от 18.06.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

Номер 260271 Година 17.06.2021 Град Пловдив

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав, На деветнадесети май Година две хиляди двадесет и първа, В публично заседание в следния състав:

Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА

При секретар

МИЛЕНА ЛЕВАШКА като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 668 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл.45 от ЗЗД във вр. с чл. 226 КЗ отм. и чл.86 във вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД във вр. с чл.223 ал.2 КЗ отм.

Ищците А.Д.Д. ЕГН **********, Р.Д.Д. ЕГН

**********, А.Д.Д. ЕГН **********, И.Д.Д. ЕГН **********, Р.Д.Д. ЕГН

**********, И.Д.Д. ЕГН ********** и М.Д.Д. ЕГН

**********,***, молят съда да осъди ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* гр.София да плати сумата от по 50 000лв. на всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Н.Д.Д., починал в резултат на ПТП, настъпило на 08.09.2015г. около 22.00 часа на път I – 6, между селата Игнатово и Кърнале, км 239+670, причинено от Р.А.Я. при управление на лек автомобил „Мазда“ с ДК № ***, с валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, издадена от ответника, ведно с обезщетение за забавено плащане на главниците в размер на законната лихва от 08.09.2015г. до изплащане на сумата.

Твърдят, че на

08.09.2015г. лицето Р.А.Я. управлява лек автомобил „Мазда“ с ДК № ***. При излизане от район на бензиностанция на горния път предприема маневра „завой на ляво“ и отнема предимството на движещия се по пътя товарен автомобил „Щаер“ с рег. № ***, управляван от А.А.Х., при което последва удар между двете МПС, вследствие на който загива возещия се в лекия автомобил като пътник Н.Д. – брат на ищците.

Образуваното ДП № 548/2015г. на РУП Карлово е прекратено поради смърт на водача Р.Я.. Твърдят, че ПТП е настъпило в резултат на допуснати от Я. нарушения на чл.37 ал.2 от ЗДвП, тъй като не се съобразява с изискването при завиване на ляво да пропусне превозните средства, които се движат по пътя. Твърдят наличие на пряка причинна връзка между деянията на водача Я. и смъртта на брат им.

Управляваният от Я. лек автомобил е имал действаща застраховка ГО, сключена с ответното застрахователно дружество.

Ищците твърдят, че починалият техен брат е бил на ****, млад, здрав, работоспособен и е съществувала много силна връзка, която се характеризирала с изключителна близост, обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа, помагали са си, поддържали са близки отношения. Ищците приживели изключително тежко смъртта на брат им като загубата му им се отразила много зле на здравословното и психическото състояние. Моралните страдания, претърпяната скръб от нелепата загуба на брат им се отразило изключително тежко на емоционалното състояние, не могат да приемат и преодолеят случая, мъката им била огромна. Определят за справедлива компенсация на преживените болки и страдания сумата от по 50 000лв. за всеки от тях.

Считат, че механизмът за настъпване на ПТП не е част от фактическия състав на деликта. Позовават се на презумпцията за вина по чл.45 ал.2 от ЗЗД. Възразяват, че наличието на вина на съпричинител на ПТП в лицето на втория участник и шофьор А.А.Х. не освобождава от отговорност ответния застраховател, доколкото при деликт съизвършителите отговарят солидарно пред увредените лица, поради което те могат да искат плащане на пълния размер на обезщетението от който и да е от застрахователите.

Уточнява, че по отношение на А.А.Х. има влязла в сила присъда, с която е признат за виновен.

Не признават съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице Н.Д..

Възразяват, че след като деликвента отговаря за вредите и лихвите от датата на деликта, застрахователят, чийто договор покрива тази отговорност и оттук при пряк иск на пострадалия има функционална обвързаност от сключения договор, няма законово основание да я ограничи по отношение на пострадалите лица.

По възраженията на помагача твърдят, че са лица, имащи право на обезщетение от смъртта на брат им като са налице законовите предпоставки, указани в приложимите за случая ППВС и ТР.

Твърдят, че застрахователят отговаря, тъй като практиката приема, че за управление на МПС не се изисква изрично писмено пълномощно от собственика на автомобила. Считат, че не е част от предмета на делото възражението и оттук е ирелевантно обстоятелството дали лекият автомобил Мазда е управляван със знанието и съгласието на собственика му, съответно на законово основание. Възразяват, че няма данни собственикът да е подал жалба в тази насока пред органите на реда, нито има влязла в сила присъда, с каквато само може да бъде установено обстоятелство, че автомобилът е ползван неправомерно и без законово основание в настоящото производство.

Поддържат становището си, че при съпричиняване на вредата от двама извършители, те отговарят солидарно пред пострадалите и последните могат да искат репариране в пълен размер от който и да е от тях, съответно от застрахователя.

Възразяват, че деликтът е настъпил през 2015г., поради което приложимият КЗ отм. не въвежда лимити на застрахователните обезщетения, съдържащи се в сега действащия КЗ. Твърдят, че дори да се приеме, че пар.96 ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ има обратно действие, той противоречи на правото на ЕС и въведените с него застрахователни лимити, съгласно чл.1, пар.2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с чл.9 ал.1 от Директива 2009/10З/ЕО на ЕП и Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката ГО. Позовава се на тълкуването на общностното право с Решение на СЕС от

24.10.2013г. по дело С-277/12, според което не се допуска национална правна уредба, с която задължителната застраховка ГО при използване на МПС да покрива обезщетението за неимуществени вреди до определена максимална сума, която да е по – малка от посочената в чл.1 пар.2 от Втора директива 84/5. Поради това искат при определяне на обезщетението да се отчетат действително претърпените вреди, съобразно нивата на застрахователното покритие за неимуществени вреди за процесния период.

Ангажират доказателства.

Ответникът не признава исковете.Възразява, че наведените от ищците твърдения в исковата молба не обосновават извода, че следва да бъдат обезщетение за смъртта на брат си вместо най – близките му роднини и преки наследници, след като няма твърдения, че пострадалият се е намирал в лоши и обтегнати отношения с тези лица или че такива няма.

Възразява, че изложените обстоятелства не обосновават извод за наличие на особена близост с пострадалия, оправдаваща получаване на обезщетение наред с лицата от най – тесен кръг, имащи това право, нито се твърди житейска връзка, различна от обичайната между братя и сестри.

Възразява за липса на твърдение за изключително житейско обстоятелство, оправдаващо ищците да бъдат обезщетение за смъртта на брат си. Твърди, че ищците не са наследници по права линия, каквито ищецът е оставил и които са легитимирани да искат такова обезщетение. Ищците не са от кръга на най – близките му лица, нито са създали трайни и дълбоки емоционални връзки с починалия, за да търпят продължителни болки и страдания, за които да е справедливо да се репарират.

Не признава механизма на ПТП, посочен от ищците, както и вина на водача на лекия автомобил за настъпването му.

Евентуално възразява, че има наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от втория водач на МПС А.А.Х., който също е нарушил правилата на чл.20 ал.1 и ал.2 изр.2 и чл.21 ал.1 от ЗДвП като е превишил установеното в закона скорост на движение, не е контролирал непрекъснато управляваното ППС и не е спрял, когато е възникнала опасност за движението.

Възразява, че пострадалият Д. също е съпричинил вредоносния резултат, защото е пътувал без поставен предпазен колан, в нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП.

Възразява, че паричните претенции са завишени и не отговарят на изискването за справедливост, както и на трайно установената съдебна практика.

Не признава акцесорната претенция за лихва от датата на деликта като възразява, че отговаря по силата на сключен договор, а не по силата на закона, поради което встъпва в задълженията на застрахования да обезщети пострадалите. Той не е пряк причинител и поради това възразява, че изпада в забава след покана за плащане по правилото на чл.84 ал.2 ЗЗД. Възразява и, че извънсъдебно не е поканен да плати.

Ангажира доказателства, претендира разноски, представя списък по чл.80 от ГПК.

Помагачът на ответника ЗК „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* гр.София поддържа възраженията, че ищците не са от кръга лица, имащи право на обезщетение поради смъртта на брат им, както и че изложените в исковата молба обстоятелства не сочат на възникнала изключителна връзка и емоционални отношения с пострадалия по смисъла на ТР № 1/2016 на ВКС на ОСГТНК, даващи основание за репариране на болките и страданията поради кончината му. Възразява, че разширеният кръг лица с тълкувателното решение, имащи право на обезщетение, се прилага за в бъдеще, а деликтът е настъпил през 2015г. преди постановяването му.

Възразява, че на обезщетение подлежат само вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта, а не всяко страдание, произтичащо от смъртта на родственик.

Възразява, че не са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя, тъй като приложимата материална норма сочи, че отговорността на застрахователя е по отношение на собственика на МПС, с което е причинено ПТП, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управление или ползване на МПС на законово основание, а в случая управлението и ползването на лекия автомобил Мазда с рег. № *** е осъществено без знанието и без съгласието на неговия собственик, поради което лицето, управляващо лекия автомобил, не го е ползвал на законно основание и за вредите, причинени от него, и за това не може да се ангажира отговорността на застрахователя.

Твърди, че предвид влязлата в сила присъда по отношение на А.А.Х., вина за настъпване на ПТП има и този водач. В хода на наказателното производство е изследван въпроса за съпричиняването на вредоносния резултат както от Х., така и от Р. Я.. Твърди, че това лице е нарушило чл.5 ал.1 т.1, чл.6 т.1, чл.16 ал.1 т.1, чл.25 ал.1, чл.36 ал.2, чл.37 ял.1 , чл. 47 и чл.51 ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Признава, че Я., като водач на МПС, е допуснал нарушаване на правилата за движения по пътищата, в резултат на което е настъпило ПТП, в пряка причинно – следствена връзка от което е вредоносния му резултат – смъртта на пострадалия Д., поради което има извършен деликт.

Поддържа възражението на ответника за съпричиняване от страна на Д. на вредоносния резултат. Твърди, че поведението на Д. обективно е създало предпоставки за настъпване на вредите и се намира в причинно – следствена връзка с тях. Чл.137а ал.1 от ЗДвП изисква използването на обезопасителни колани от пътниците. Твърди процесното МПС, в което е пътувал Д., да има такива.

Твърди, че ако пострадалото лице бе поставило колан, уврежданията за него са щели да бъдат много по – леки и в по – малък обем, съответно не би настъпил вредоносен резултат или той би бил ограничен.

Поддържа възраженията за завишен и неадекватен размер на претенциите, както и определянето им без съобразяване с изискването за справедливост при репариране на вреди, поставено от законодателя. Твърди, че претенциите са завишени, несъобразени с конкретните обстоятелства, с икономическата и социална действителност и не са адекватни на реално причинените вреди.

Възразява, че при определяне на обезщетението за репариране на вредите не следва да се завишава размера му поради ангажиране отговорност на застрахователя, а следва размерът да се съобрази с този, присъждат за репариране на вреди от всички видове деликти, независимо от причинителят. Твърди, че липсва правно и житейско оправдание размерът да се определя според лимита на ГО на застрахователя. Не следва да има облагодетелстване на пострадало лице, когато смъртта е причинена следствие ПТП, за разлика от деликтите, при които смърт на пострадалото лице е резултат от друга дейност.

Възразява, че размерът на обезщетението следва да се определи по реда на чл.493а ал.4 КЗ във вр. с пар.96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ, т.е. до 5 000лв.

Разпечатката съдържа 47 от 145 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c50cb3cc-b05a-4cca-a73f-f985f7c0c2a5