Решение № 18 от 07.02.2025, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Габрово, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело № 20244200500495 по описа за 2024 година

С решение № 265 от 25.07.2024 г., постановено по гр. д. № 806/2022 г., Севлиевският районен съд е отхвърлил, като неоснователени, предявените от Д. М. Д. срещу Д. М. Д. и А. С. Ц. искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 108 от ЗС, за установяване със сила на пресъдено нещо, че е собственик на 1/2 идеална част от следния недвижим имот: поземлен имот, с кадастрален идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ***, община *****, одобрени със Заповед РД-18223/18.6.2020 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е със Заповед РД-18- 12028-27.10.2021 г. на началник на СГКК - Габрово, с адрес на поземления имот: с. ***, общ. *****, м. „*****", с площ 2465 кв.м., трайно предназначение на територията: „урбанизирана", с начин на трайно ползване: „ниско застрояване /до 10 м/", предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при граници - съседи с кадастрални идентификатори: ***, ***, ***, ***, път и

Община *****, заедно с построените в него: жилищна сграда-еднофамилна, на един етаж, масивна с дървен гредоред, с кадастрален идентификатор ***, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, със застроена площ 60 кв.м., частично на маза, състояща се от: две стаи, кухня и коридор; жилищна сграда- еднофамилна лятна кухня, долепена до жилищната сграда, на един етаж, масивна с дървен гредоред, c кадастрален идентификатор ***, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, застроена площ 17 кв. м.; жилищна 1 сграда-еднофамилна /стара къща/ на един етаж, полумасивна, с дървен гредоред, с кадастрален идентификатор ***, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, със застроена площ 58 кв.м., частично на маза, състояща се от три стаи; и селскостопанска сграда на един етаж с кадастрален идентификатор ***, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, със застроена площ 36 кв.м., заедно с всички подобрения и трайни насаждения в този поземлен имот.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Д.

М. Д., чрез адв. К., в която се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Твърди се, че изводите на съда са неправилни от фактическа и правна страна, тъй като съдът макар да описал събраните доказателства, не ги е обсъдил и преценил обективно, всестранно и задълбочено. Твърди, че относно процесният недвижим имот безспорно се установявало, от събраните писмени и гласни доказателства, че е бил лична собственост на бащата М. Д., останал му по наследство от неговите родители Д.М. И. и В.М. И., които са владели имота като собствен десетки години - във всички случаи много повече от десет години и след смъртта му четиримата му наследници го наследяват поравно. Сестрата на ищцата В.М. Д. й е продала своите наследствени права 1/4 ид.част с договор от 22.07.2022 г. и ищцата понастоящем е собственик на общо 1/2 идеална част от описания имот.

Ответникът Д. М. Д. наследява 1/4 ид.част от имота, такава част наследява и преживялата съпруга П.М.. Наследственият характер на имота се установявал от приложените по делото данъчни декларации, както и от показанията на абсолютно всички свидетели Д.Р.Г.., И.П.Р., Д.Й.Х. и И.Д.Л., като по непротиворечив начин също се установявало, че имотът е бил собственост на дядото и бабата на ищцата - Д.М. И. и В.М. И., които са го владеели като собствен поне от 50 години, а след тяхната смърт през 2007, съотв. 2017 г. имотът е владян от бащата на ищцата М. Д. М. до смъртта му на 24.10.2020 г.

Счита, че съгласно чл. 69 ЗС се презюмира, че владелците Д.М. И., В.М. И. и единственият им наследник М. Д. М., са държали вещта като своя собствена.

Това обстоятелство те са декларирали пред данъчните власти. Липсата на нотариален акт за собственост не е основание да се приеме, че същите не са били собственици на процесния имот. Жалбоподателката посочва, че не се установява ответникът Д. Д. по някакъв начин да е установил владение върху имота до смъртта на баща си на 24.10.2020 г., а и след това, до снабдяването си с констативен нотариален акт, не е демонстрирал своене на целия имот и не е отблъснал владението на ищцата, бидейки държател на нейната част. Поради това нотариалният акт за собственост въз основа на писмени доказателства по обстоятелствена проверка № 139 том III рег.№ 8053 дело № 418/05.05.2022 г. на нотариус П. Д. рег.№ 543 с район на действие PC - *****, вписан акт № 164 том 4 дело № 686/05.05.22 г. на СВ *****, но за целия имот, е неверен до размер на собствената ми 1/2 ид.част, тъй като съсобствеността върху наследената част от процесния имот не е погасена поради придобивна давност, изтекла в полза на ответника, който не е демонстрирал намерение да 2 свои целия имот. Едва снабдяването с нотариален акт за собственост по давностно владение обективира неговото намерение за своене на имота. По отношение на възражението на ответника Д. Д. за придобиване на имота въз основа на саморъчно завещание от 30.03.2020 г. в негова полза от страна на наследодателя М. М., е изслушана и приета основна и допълнително почеркова експертиза, от чието заключение се установява, че не е възможно да се установи авторството на ръкописния тест, с който е изписано саморъчното завещание, а подписът е изпълнен от наследодателя М. Д. М..

Жалбоподателката посочва, че тези обстоятелства правят завещанието нищожно, тъй като, за да е валидно, саморъчното завещание трябва не само да бъде подписано, но и изцяло написано саморъчно от завещателя - чл.42 б."б" вр. чл.25 ал.1 ЗН. Освен това, по делото се установило, че с нот.акт № 30 том 6 дело № 924/10.06.2022 год. по описа на Служба по вписванията гр.***** - № 112 том IV рег.№ 10614 дело № 554 от 10.06.2022 год. на нотариус с рег.№ 543 на НК с район на действие при СвРС, е сключена сделка, съгласно която първият ответник „продава" на втория същия недвижим имот, като понастоящем владее целият имот. За ищцата, като трето лице, е налице правен интерес да претендира в исковия процес своите самостоятелни права върху предмета на сделката. Моли, да се отмени обжалваното решение и се уважат предявените искове.

В срок е постъпил отговор от Д. М.Д., чрез адв. К., в който се оспорва изцяло въззивната жалба, по подробно изложени доводи и се моли да се потвърди обжалваното решение.

Постъпил е и отговор от ответната страна по жалбата А. С. Ц., в който се оспорва жалбата.

В проведеното открито съдебно заседание пред ГбОС въззивницата се явява лично и с процесуалния си представител адв. С. К., който поддържа жалбата и претендира разноските по делото. Въззиваемите Д. Д., чрез адв. П.

К. и А. Ц., чрез адв. Н. Г. оспорват жалбата и претендират разноските за въззивната инстанция.

Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и същата е процесуално допустима.

Районен съд - ***** е бил сезиран с искова молба от Д. М. Д. срещу Д.

М. Д. и А. С. Ц. с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на двамата ответници, че е собственик на 1/2 идеална част от описаните по-горе недвижими имоти, както и да се осъди втория ответник да й предаде владението на тази част от тях. Претендира се и отмяната, на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК, на нотариален акт № 139/05.05.2022 г. по описа на нотариус П. Д. до размера на идеалната й част. Претендира се заплащане на направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че след смъртта на баща й - М. Д. М., починал на 24.10.2020 г., като негови наследници по закон са останали ищцата, нейната сестра - В.М. Д., както и П.А.М. и ответникът Д. М. Д.. По наследство от бащата на ищцата останали имоти, сред които и поземлен имот с идент. № 3

***, находящ се в село ***, Община *****, ведно с построените в него сграда с идент. № ***, сграда с идент. № ***, сграда с идент. № ***, и сграда с идент. № ***. Този имот бащата на ищцата имал по наследство от неговите родители, като след неговата смърт, сестрата на ищцата В.М. Д. й прехвърлила своите наследствени права, с договор от 27.07.2022 г. Понастоящем ищцата счита, че е собственик на1/2 ид. част от описаните по- горе поземлен имот и сгради в него. Излага, че ответникът Д. М. Д. бил наследил 1/4 идеална част от тези имоти, но при справка в Службата по вписванията ищцата установила, че той се е снабдил с нотариален акт за собственост по давностно владение № 139/05.05.2022 г. на нотариус П. Д. за целия имот. Този акт в исковата молба се оспорва до размера на 1/2 идеална част, която ищцата счита, че притежава в собственост. Също така, с нотариален акт № 112/10.06.2022 г. по описа на нотариус П. Д. ответникът Д. М. Д. прехвърлил на ответника А. С. Ц. целия недвижим имот, но т.к. прехвърлителят не бил собственик на целия имот, а само на идеална негова част, за частта която прехвърлителят не притежавал, договорът нямал правно действие.

В подадения отговор ответникът Д. М. заема становище за неоснователност на предявения иск. Възразява, че процесния имот е бил придобит от него не по наследство, а по давностно владение. Оспорва процесния имот да е бил собственост на общия наследодател. Възразява, че в полза на ответника Д. М. Д. имало и завещателно разпореждане от страна на общия наследодател М. Д. М., въз основа на което ответникът бил единствен наследник на общия наследодател и като такъв се явявал единствен собственик на процесния поземлен имот и сгради в него. Твърди, че бил собственик на имота по давност и по завещание.

В отговора на ответника А. С. Ц. се взема становище за неоснователност на предявения иск. Заявява се, че с нотариален акт от 10.06.2022 г. ответникът е придобил правото на собственост върху процесните имоти, като в деня на сключване на сделката, той придобил и владението върху тях. Оттогава насетне владеел имотите непрекъснато и необезпокоявано, като извършил ремонтни дейности - сменил дограмата на постройките. Заявява, че присъединява изтеклото в негова полза добросъвестно давностно владение към това на праводателя си.

В първото заседание по делото, процесуалният представител на ищцата уточнява и се позовава на придобивана давност в полза на наследодателя на ищцата, който владял процесния имот до смъртта си през 2020 г., който имот той наследил от родителите си, които го владели като свой собствен до смъртта им. Възразява, че ответника Д. никога не е осъществил самостоятелно владение върху имота, през този период. Оспорва представеното от ответника саморъчно завещание и възразява, че в случай, че се приеме, че същото е действително, то с извършеното завещателно разпореждане се нарушава запазената част на ищцата и е направил възражение по чл. 30 от ЗН да бъде възстановена същата.

За да отхвърли исковете съдът е приел, за недоказан основният факт по 4 делото, а именно, че процесният имот е бил собственост на М. Д. М. – праводател на ищцата и ответника, за да се стигне до извода, че ищцата е придобила чрез наследствено правоприемство идеална част от имота.

Габровският окръжен съд, като прецени доказателствата по делото, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, че с констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение /чл. 587, ал. 2 от ГПК/ с № 139, том III, рег. № 8053, дело № 418 от 05.05.2022 г. на нотариус рег. № 543 НК при РС - *****, Д. М. Д. е признат за собственик по давностно владение на процесния недвижим имот.