Решение № 4451 от 28.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4451 гр. Пловдив, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330116118 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. *******, с която е предявен иск с правно основание по чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 2, т. 2 ГПК, във вр. с чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата Е. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, дължи на ищеца, следните суми: 3000 лева – главница по договор за потребителски кредит №****** г.; 1894,84 лева – главница, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 19.09.2019 г.; 688,92 лева – договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода 19.09.2019 г. – 30.09.2020 г.; 1816,83 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода 19.09.2019 г. – 11.08.2025 г.; 308,88 лева – законна лихва за забава върху възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство за периода 19.09.2019 г. – 11.08.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 18.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед № 269 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.08.2025 г., постановена по ч. гр. д. № 385/2025 г. по описа на Районен съд – Т..

В исковата молба се твърди, че между ответника и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен Договор за потребителски кредит № **** на ***** г. по електронен път по силата на ЗПФУР, по силата на който договор ответницата получила заем 3000 лв., които се е съгласила да върне на 12 броя вноски по 307,41 лв. в срок до 30.09.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащо Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Твърди, че уговореният фиксиран лихвен процент е в размер на 40% , а ГПР е в размер на 48,21%. Твърди, че съгласно раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на заемодателя, неразделна част от Договора за кредит, страните се съгласили, че 1 длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. Също така се твърди, че ответницата е сключила на 19.09.2019 г. Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай Тръст“, като това дружество се е съгласило да сключи договор с трето за процеса лице - „Кредисимо“ и да отговаря пред „Кредисимо“ солидарно с ответницата за всички задължения по Договора за кредит. Твърди се, че на 19.09.2019 г. „Ай тръст“ и „Кредисимо“ сключили договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ се е задължило спрямо „Кредисимо“ за всички задължения на Е. Д. С. по Договора за кредит, като „Ай тръст“ изпълнил задължението си към ответницата по Договора за предоставяне на поръчителство. Твърди се също така, неизпълнение на задълженията по Договора за кредит от страна на ответницата, както и че „Кредисимо“ е поканило „Ай Тръст“ да плати всички изискуеми задължения на ответницата по Договора за кредит, като на 23.02.2021 г. „Ай тръст“ погасило дължимите от ответницата на „Кредисимо“ суми, както следва: 3000 лв. - главница по Договор за кредит; 688,92 лв. договорна лихва за периода 19.09.2019 г. - 30.09.2020 г. и 1816,83 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава. С така извършеното плащане „Ай тръст“, в качеството си на поръчител, изпълнил задължението и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД се суброгирал в правата на удовлетворения кредитор „Кредисимо“. Твърди се, че на 23.02.2021 г. „Ай тръст“ уведомило по електронната поща Длъжника за извършеното плащане. Твърди се също така, че с Договор за цесия от 02.03.2021 г.

„Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД прехвърлили своите вземания към Длъжника на ищеца по делото. Съобщението за цесията било връчено на Длъжника от стария кредитор по силата на пълномощно. Ако съдът приеме, че такова уведомяване няма, да приеме, че уведомлението следва да се счита за надлежно връчено с исковата молба. С оглед изложеното, се претендира постановяването на решение, с което да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца парично вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ЧГД № 385/2025 г. за следните суми:

3000 лв. - главница; възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство в размер на 1894,84 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 688,92 лв. за периода 19.09.2019 г. - 30.09.2020 г.; законната лихва за забава върху главницата в размер на 1816,83 лв. за периода от 19.09.2019 г. до 11.08.2025 г.; законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията; законна лихва за забава върху възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 308,88 лв. за период 19.09.2019 г. до 11.08.2025 г. и законната лихва за забава върху възнаграждението по Договора за поръчителство от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане на вземанията. Претендират се и направените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответницата е подаден писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва да е сключвала процесния договор, тъй като нито го е подписала, нито го е потвърждавала.

Оспорва да й е била предоставена сумата от 3000 лв. в заем. Твърди, че Договорът за кредит е нищожен поради противоречието му с добрите нрави и закона, като потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, без лихва и други разходи по заема. Прави възражение за изтекла погасителна давност както по отношение на главницата, така и по отношение на договорната лихва.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По допустимостта:

2

Видно от ч. гр. д. № 385/2025 г. по описа на РС - Т., І граждански състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, като в предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

Ето защо и, установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното производство, имащо за предмет същите вземания.

По същество:

За основателност на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже, възникнало правоотношение между ответника и „Кредисимо“ на основание Договор за потребителски кредит, както и валидно възникнало облигационно правоотношение между „Ай тръст“ и ответницата, основано на Договор за предоставяне на поръчителство. Следва да докаже, че е предоставил на ответницата заемната сума и че същата е изпаднала в забава.

При така разпредЕ.та доказателствена тежест, съдът приема исковете за неоснователни по следните съображения:

По делото са представени от ищцовото дружество на хартиен носител копие на Договор за потребителски кредит № ****** г., с посочен заемодател „Кредисимо“ ЕАД и заемател – ответницата, Приложение № 1 към него, СЕФ, Общи условия, Договор за предоставяне на поръчителство от ****** г., с посочен поръчител – „Ай тръст“ ЕООД и потребител – ответницата и Приложение № 1 към него, както и Договор за поръчителство от ****** г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД. Посочените договори, СЕФ и Общи условия, не се констатира да съдържат подписа на ответницата.

С писмен отговор – становище с вх. №*******г. е представено платежно нареждане от ****** г., с което на името на ответницата е наредена сумата от 3000 лева, като в графа „основание за превод“, е посочено – Е. Д. С.

В настоящия случай ищецът основава претенциите си на твърдението, че е придобил вземанията на заемодателя „Кредисимо“ ЕАД по посочения Договор за потребителски кредит № ******* г., по силата на сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от **** г. Спорно е основанието на цедираното вземане, доколкото ищецът твърди, че процесният Договор за кредит е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР, а ответницата, чрез назначения й особен представител, оспорва да е сключила процесния договор за кредит, както и да е получила процесната сума.

На първо място, следва да се посочи, че процесният договор е такъв по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние, като отношенията между страните в тази връзка се уреждат електронно.

Сключването на договора става не чрез подписването му от кредитополучателя, а посредством електронно изявление. За да установи възникването на облигационното правоотношение, съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР, доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В ал. 2 от същата норма е посочено, че – за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления /каквито ищецът твърди да са извършени в настоящия случай/ – Законът за електронния документ и електронния подпис, с променено заглавие – ДВ, бр. 85 от 2017 г. – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Електронното изявление е представено в 3 цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация /чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП, в прил. ред. – ДВ, бр. 34, в сила от 7.10.2001 г./. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП – електронният подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, т.е. данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва.

При отнасяне на посочените правни норми към особеностите на разглеждания случай се налага извода, че за да се установи сключването на процесния Договор за кредит, вземането по който ищецът твърди да му е цедирано, то ищцовото дружество следва да докаже, че е отправило предложение и е получило съгласието на потребителя, дадено поне с обикновен електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, тъй като само в този случай писмената форма на договора за потребителски кредит би била спазена - чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

С оглед наведените в исковата молба твърдения, че процесният Договор за потребителски кредит, е сключен по реда на ЗПФУР, а потребителят – ответницата, чрез назначения й особен представител, е оспорила сключването му, както и обстоятелството, че представения по делото Договор за потребителски кредит № ****** г., не носи подпис на ответницата, съдът с доклада по делото /в.ж. Протоколно определение № ****** г./, е дал указания на ищеца по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за сключването на договора за кредит по реда предвиден в ЗПФУР.

Въпреки това, ищецът не е ангажирал други доказателства, с изключение на приложените към исковата молба хартиени копия от електронни документи.

Следва да се посочи, че възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно разпоредбата на чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната /вж. Решение № 70/19.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 868/2012 г., IV г.о./.

В настоящия случай, от представения по делото договор не се удостоверява извършването от ответника на посоченото в исковата молба електронно изявление и потвърждение, за да се приеме, че е възникнало твърдяното валидно облигационно правоотношение. Не са ангажирани каквито и да е доказателства за това, че ответникът е потвърдил електронно сключването на договора, както и получаването на останалите представени документи – ОУ за предоставяне на кредити и Стандартен европейски формуляр.