Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1280 от 07.08.2020, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 197/2020
Вид
Решение № 1280
Подписан
07.08.2020
В сила
27.01.2021
Състав
ГЕОРГИ РОСЕНОВ ГЕТОВ

Цитирани разпоредби

  • § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 102, ал. 3, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 113, ал. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 117, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 119 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 125 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 125, ал. 5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 180 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 86 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 86, ал. 1 и ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 86, ал. 1, т. 1-3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 86, ал. 1, т. 1-3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 86, ал. 1, т. 1-3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 86, ал. 1 и ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 96, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 96, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 112, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност

Р Е Ш Е Н И

Е №1280

07.08.2020 г., гр. Пловдив

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ при секретаря Христина Близнакова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 197/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Спасов и син 2009“ ООД, ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление с. Крумово, ул. „Хан Крум“ № 39, представлявано от С.Г.С., ЕГН: ********** против

Наказателно постановление № 482631-F505208 от 06.12.2019 г., издадено от Я.Т.Б. – ***, с което на основание чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 670,75 (шестстотин и седемдесет лева и седемдесет и пет стотинки) лева за нарушение по чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС вр. чл. 119 от ЗДДС вр. чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди неправилно да е установена фактическата обстановка. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност поддържа да е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Н.А., която поддържа жалбата.

Взема становище неправилно да са определени моментът на възникване на задължението на жалбоподателя за регистрация по ЗДДС и датата на установяване на нарушението. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна се представлява от *** Д.П., която пледира да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а възраженията на жалбоподателя да са неоснователни. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на претенцията на жалбоподателя за овъзмездяване на заплатеното адвокатско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от „Спасов и син 2009“ ООД, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 11.12.2019 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 17.12.2019 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 24.07.2019 г. жалбоподателят „Спасов и син 2009“

ООД подал заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 163911901824230/24.07.2019 г. По така подаденото заявление била извършена проверка от свид. С.С. Т. – старши инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, документирана с протокол № **********/30.07.2019 г. За периода от 01.03.2018 г. до 28.02.2019 г. жалбоподателят бил реализирал облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер над 50 000 лева, а именно от 50 943,89 лева, формиран от търговска дейност – ресторантьорство. За „Спасов и син 2009“ ООД възникнало основание за задължителна регистрация по ЗДДС към 28.02.2019 г. и в срок до 07.03.2019 г. е трябвало да подаде заявление за регистрация. По подаденото на 24.07.2019 г. заявление жалбоподателят бил регистриран по ЗДДС на 01.08.2019 г. с връчването на акт за регистрация № 160421901879114/30.07.2019 г. За периода от 22.03.2019 г. – датата, следваща датата, до която е трябвало да бъде издаден актът за регистрация по ЗДДС, ако задълженото лице беше подало заявление за регистрация в срок, до 31.07.2019 г. – датата, предхождаща датата, на която жалбоподателят е регистриран, той е следвало да начислява ДДС за извършените от себе си облагаеми доставки.

За периода от 01.07.2019 г. до 31.07.2019 г. „Спасов и син 2009“ ООД извършил облагаеми доставки на обща стойност 4 024,50 лева.

Оборотът бил формиран от продажби, отразени на регистрирано фискално устройство с инд. № ZK058778 и № на ФП 50146165. За този период - от 01.07.2019 г. до 31.07.2019 г., жалбоподателят трябвало да начисли ДДС в размер на 670,75 лева за извършените облагаеми доставки, като на основание чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС състави отчет за извършените продажби, съдържащ обобщена информация за тези доставки за данъчния период, да отрази отчета за продажби в дневника за продажби за месец юли 2019 г. и да включи размера на данъка в справката-декларация за данъчен период месец юли 2019 г., като справката-декларация и дневника за продажни да подаде в ТД на НАП – Пловдив в срок до 14.08.2019 г.

На 20.08.2019 г. свид. Д. съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № F505208 против жалбоподателя „Спасов и син 2009“ ООД в присъствието на свидетел и на упълномощено лице, представляващо дружеството. На последния бил връчен препис от акта срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. С.С.Д.. От тях се установява, че проверката е била инициирана по повод подадено от жалбоподателя заявление за регистрация по ЗДДС. Установяват се и обстоятелствата, които са били констатирани при тази документална проверка, като основанието за регистрация спрямо жалбоподателя е настъпило на по-ранна дата – 28.02.2019 г., поради достигнат облагаем оборот. Свидетелката пояснява, че заявлението за регистрация не било подадено в съответния срок до 07.03.2019 г., а едва на 24.07.2019 г., като за периода до регистрацията си дружеството имало задължение да начислява ДДС за облагаемите доставки, които извършило. В тази връзка от показанията на свид. Д. се установява и че конкретно за данъчен период месец юли 2019 г. жалбоподателят извършил облагаеми доставки на стойност 4 024,50 лева, а размерът на ДДС, който следвало да бъде начислен, бил 670,75 лева. Установява се и че самите доставки представляват продажби, извършени в рамките на търговската дейност на жалбоподателя – ресторантьорство.

Показанията на свид. Д. се кредитират изцяло от съда като подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви, дадени от незаинтересован по делото свидетел. Същите са и проверени по делото, като изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства.

От акт за регистрация по ЗДДС №

160421901879114/30.07.2019 г. (лист 37 от делото) се установява, че с този акт е разпоредено жалбоподателят да бъде регистриран по ЗДДС, като видно от приложената разписка, актът за регистрация е връчен на дата 01.08.2019 г.

От съкратен отчет на фискалната памет за периода от

01.07.2019 г. до 31.07.2019 г. от ФУ с индивидуален № ZK058778 и ИН на ФП 50146165 (лист 22-23 от делото) се изяснява, че общият отчетен оборот за периода е 4 024,50 лева.

От заповед № 2-3250/09.10.2019 г. (лист 17 от делото) се изяснява, че длъжностното лице, издало наказателното постановление, е определено да изпълнява длъжността директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив.

От

Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП се установява, че процесните АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН и е издадено от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и НП.

По приложението на материалния закон настоящият състав намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин жалбоподателят „Спасов и син 2009“ ООД да е извършил административното нарушение, за което е наказан с процесното НП. Установява се на първо място, че през интересуващия делото период – месец юли 2019 г., жалбоподателят е извършил облагаеми доставки на стойност 4 024,50 лева.

Изяснено е, че доставките представляват продажби, извършени при осъществяваната търговска дейност от дружеството, а именно ресторантьорство, като по делото не е спорно, че се касае за облагаеми доставки - не се правят възражения, нито се сочат доказателства в противен смисъл. Правилно е определен и размерът на извършените облагаеми доставки за данъчен период м. юли 2019 г., а възражението на жалбоподателя е неоснователно. Санкционираният се опитва да внесе съмнение относно размера на реализирания оборот през процесния данъчен период, позовавайки се на данните за издадени сторно касови бележки. Установява се обаче от протокол № **********/30.07.2019 г., че сторно касовите бележки са с номера от 1 до 71 и всички са издадени в периода от 01.07.2018 г. до 31.12.2018 г., т.е. далеч преди релевантния за делото период – юли 2019 г. Следователно те са неотносими към определянето на размера на извършените облагаеми доставки.

Все в тази връзка в съкратения отчет на фискалната памет (лист 22-23 от делото) е удостоверен и общият сторно оборот за периода, който е 0,00 лева. На следващо място доказано е от обективна страна, че жалбоподателят не е бил регистриран по ЗДДС, но за него е било настъпило основание за задължителна регистрация съгласно чл. 96, ал. 1, изр. 1-во от ЗДДС. Доказано е по делото, а и не е спорно, че облагаемият оборот от 50 000 лева през 12 последователни месеца е достигнат преди процесния данъчен период месец юли 2019 г. Следователно жалбоподателят е бил длъжен, но не е подал заявление за регистрация в срок, като в тези случаи ЗДДС постановява, че лицето дължи данък за извършените си облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето беше подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите.

Процесният период месец юли 2019 г. попада в тези граници, поради което за „Спасов и син 2009“ ООД съществува задължение за начисляването на ДДС по облагаемите доставки през този период.

Начинът на изпълнение на това задължение е регламентиран в разпоредбата на чл. 86, ал.

1, т. 1-3 от ЗДДС. Законодателят е предвидил поредица от три действия на задълженото лице, които формират фактическия състав по начисляването на данъка: 1. издаване на данъчен документ, в който данъкът е посочен на отделен ред; 2. включване размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период и 3. посочване на документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

Окончателните правни последици – начисляването на данъка, настъпват едва със завършването на фактическия състав. За да изпълни надлежно задължението си за начисляване на данъка, жалбоподателят е трябвало на първо място да състави отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за доставките за съответния данъчен период. Това му задължение произтича от разпоредбата на чл.