Решение № 749 от 23.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 749 гр. София, 22.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова в присъствието на прокурора Р. Хр. Ч. като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100602133 по описа за 2022 година Производството е по реда на гл. ХХІ от НПК.

С Присъда от 07.02.2022 г., постановена от СРС, НО, 95-ри състав по НОХД № 10115/2020 г. съдът е признал подсъдимия Д. В. К., ЕГН **********, роден на **** г. в гр. Пазарджик, българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, работи, живущ в гр.

София, ж.к. ****, за ВИНОВЕН в това, че на 15.11.2017 г., около 15:40 ч., в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе”, с посока на движение от „Околовръстен път” към бул. „Владимир Вазов”, управлявал моторно превозно средство - автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е200”, peг. № СА****СМ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2, 01 на хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство „Дрегер Алкотест” 7410+ с № 0090, проба № 3327, съгласно чл. 3, ал. 1 и чл.

6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /обн. ДВ. бр. 61 от 28 юли 2017 г., в сила от 29.09.2017 г./, като съгласно чл. 3, ал. 1 „При извършване на проверка на място от контролните органи употребата на 1 алкохол се установява с техническо средство....” и чл. 6, ал. 9 „При отказ на лицето да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване, употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство или теста“, след като е отказал да даде кръв за изследване - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Поради това на основание чл. 343б, ал. 1 вр. чл. 54 НК съдът му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, отложено по реда на чл. 66, ал.

1 от НК за изпитателен срок от три години и наказание „ глоба“ в размер на 400 лева.

Със същата присъда на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1 вр. чл.

37, ал. 1, т. 7 от НК съдът е наложил на подсъдимия наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и шест месеца, като е приспаднал от същото времето, през което подсъдимият е бил лишен от правото да управлява МПС по административен ред.

С така постановената присъда съдът е осъдил подс. К. да заплати в полза на държавата направените по делото разноски в размер на 244,94 лева, от които 144,94 лв. по сметка на СДВР и 100 лева по сметка на СРС.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Д. В. К. чрез неговия защитник адв. К. Г. от САК, в която се твърди наличието на допуснати в хода на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, които са се отразили и на материалноправната страна и са довели до неправилно постановяване на осъдителна присъда. Твърди се, че по делото остава недоказано изпълнителното деяние „управление“. Оспорва се и наложеното наказанието като несправедливо.

Подадено е и допълнение към въззивната жалба, в което се прави разбор на свидетелските показания, оспорват се заключенията на техническата експертиза и се повтарят доводите, изложени в жалбата, като се твърди, че СРС не е обсъдил доводите и възраженията на защитата, което според адв. Г. означава, че липсват мотиви към първоинстанционния съдебен акт. В заключение отново се иска отмяна на Решението и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение или връщане на делото за ново разглеждане от СРС.

2

В закрито заседание по реда на чл. 327 от НПК въззивният съд е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и събирането на нови доказателства.

В съдебно заседание защитникът на подс. – адв. Г. поддържа жалбата и не прави искания за отводи. Прави доказателствени искания.

Прокурорът оспорва жалбата и не прави искания за събиране на доказателства.

С оглед направените доказателствени искания и допускането им от страна на съдебния състав въззивният съд е провел съдебно следствие.

В хода по същество адв. Г. твърди, че при анализа на доказателствата се стига до извод за недоказаност на обвинението. Излага доводи, че видно от събраните доказателства е налице разминаване между момента, в който на подсъдимия е направена проба с дрегер за концентрация на алкохол и този, в който е влязъл в контакт с полицейските служители. Моли съда да вземе предвид показанията на св. А., депозирани в съдебно заседание пред СГС, Н О , XIII-ти въззивен състав, видно от които при последната проверка на техническото средство дрегер то е било настроено и не е имало как полицейските служители след това да му въздействат ръчно. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на оправдателна присъда.

Прокурорът моли жалбата да бъде оставена без уважение и присъдата да бъде потвърдена. Счита, че часът на пробата с дрегер е коректен, доколкото съответства на проведения разговор между дежурния в КАТ и свидетеля Р., в който изрично е посочено, че подсъдимият е задържан и ще бъде тестван. На мнение е, че дори да се приеме, че тестът е бил настроен по такъв начин, че да показва времето с един час по-рано, то при тестване на подсъдимия около 16:00 часа, изложените от него обяснения напълно се опровергават, тъй като между спирането на автомобила му и тестването му с дрегер не би имало време за извършване на описаните в обясненията действия. Изнася становище, че по делото е безспорно установено, че подсъдимият е управлявал автомобил под влиянието на алкохол на 3 инкриминираното място и време, поради което моли за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт като правилен и законосъобразен.

В реплика на изложеното в пледоарията на прокурора адв. Г. твърди, че по делото не е установено, че подсъдимият е управлявал автомобил към момента на установяването му от полицейските служители, доколкото разпитаните свидетели не възпроизвеждат данни в тази насока. Коментира и заключението на изготвената в хода на досъдебното производство СТЕ , като сочи, че свидетелят Р. се свързва с телефон 112 в 15:18 часа, а полицията съобщава, че е при лицето и ще бъде изпробван едва към 16:57 часа. Счита за недоказано, че в периода от време, преди да бъде тестван, подсъдимият е бил контактен със служителите на МВР. На мнение е, че обясненията на подсъдимия не могат да бъдат игнорирани като доказателство, независимо, че представляват и средство за защита.

Подсъдимият К. лично в своя защита поддържа казаното от неговия адвокат.

В последната си дума подсъдимият К. моли да бъде признат за невиновен. Сочи, че от 40 години управлява МПС, няма нито едно наказание и винаги се е съобразявал с правилата на ЗДвП, като е уважал закона и полицейските служители.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като на основание чл.

314 от НПК, провери и служебно изцяло правилността на атакуваната присъда, счита, че не са налице основания за нейното изменение или отмяна, като установи следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата. При обсъждането на доказателствата, настоящия съдебен състав не намира основания за съществени промени във фактическата обстановка, възприета от районния съд, която е следната:

Подсъдимият Д. В. К., ЕГН **********, е роден на **** г. в гр.

Пазарджик. Същият е българин, български гражданин, с висше образование, 4 женен, неосъждан, работи, с поС.ен адрес в гр. София, ж.к. „РазсадникаКоньовица”, бл. ****.

На 15.11.2017 г. свидетелят З. Р. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, ДК № **** по автомагистрала „Хемус“ в посока към гр. София. Наближавайки гр. София, забелязал в своето платно за движение нетипично движещ се автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е 200”, ДК № СА****СМ. Последният бил управляван от подсъдимия Д. К.. На Р. направило впечатление, че въпросният автомобил се движел от крайна лява пътна лента, след това към средната и после към аварийната лента, без да подава светлинен сигнал и без да се съобразява с останалите участници в движението. Тогава свидетелят предприел изпреварване на опасно движещото се моторно превозно средство и изравнявайки с него видял водача му, установен в последствие като подсъдимия К., който бил навел глава към волана на автомобила, без да следи пътното движение.

Виждайки съС.ието на К., свид. Р. се отказал да го изпреварва, върнал се в лентата зад него и подал сигнал на Национален телефон 112, като съобщил на оператора: „112 на магистралата, в посока София, на края на магистралата, буквално до „Джъмбо“, има един „Мерцедес“, който се движи на зиг-заг, или е много пиян човек, или му е лошо. Ако има кой да го спре по някакъв начин. Номерът му е СА****СМ, аз карам след него на аварийки, но вече трети-четвърти път бутна мантиН.те.“. Включил аварийните светлини на автомобила, който управлявал, и започнал да кара зад автомобила, управляван от подсъдимия К..

Преди влизане в гр. София, в района на магазин „Джъмбо“ и заведение за бързо хранене „МакДоналдс“, подсъдимият К. предприел маневра по навлизане в паркинга на цитираните търговски обекти, в резултат от което навлязъл в насрещното платното за движение, изгубил управлението над автомобила и катастрофирал с предната лява част на автомобила в метален стълб. Свидетелят Р. също отбил и спрял управлявания от него автомобил в близост до автомобила на К., като в същия момент последният привел в движение на заден ход автомобила си и леко блъснал автомобила на свид. Р..

Р. слязъл от колата и се приближил до тази на подсъдимия К., който свалил прозореца на предната шофьорска врата, при което двамата провели разговор, от който Р. се усъмнил, че К. е употребил алкохол и отново подал сигнал на 5 телефон 112, съобщавайки съответното обстоятелство. Р. посъветвал К., ако не се чувства добре или е употребил алкохол, да остави автомобила си на място, но в следващия момент подсъдимият потеглил отново с лекия си автомобил „Мерцедес”, модел „Е 200”, ДК № СА****СМ по посока гр.

София. За последното, с оглед подадените от Р. сигнали на телефон 112, бил уведомен дежурният център при СДВР.

Междувременно свидетелите Д. И., Д.К., Б.Й. и И.Ф., полицейски служители при ОСПСОВОР-СДВР, били назначени дневна смяна на работа за времето от 08:30 ч. до 20:30 ч. на 15.11.2017 г. Около 15:40 ч„ след подаден им сигнал от ОДЦ при СДВР относно лек автомобил „Мерцедес”, модел „Е 200”, ДК № СА****СМ, И., К., Й. и Ф. установили и спрели за проверка цитираното МПС, движещо се в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе“, с посока от „Околовръстен път” към бул. „Владимир Вазов”, управлявано от подсъдимия К..

Полицейските служители установили самоличността на водача, който представил документ за самоличност и СУМПС. При проведения с него разговор, свидетелите се усъмнили, че е употребил алкохол, поради неадекватното му съС.ие, и докладвали на ОДЦ-СДВР, искайки съдействие от ОПП-СДВР.

На местопроизшествието бил изпратен екип на Отдел „Пътна полиция” при СДВР в състав свидетелят С. А. и колегата му Б.З., които извършили проверка на К. с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7410+, сериен № 0090, с цел установяване наличието на алкохол в издишалия въздух.

Техническото средство отчело положителен резултат от проба № 3327, а именно 2,01 /две цяло и нула едно/ на хиляда.

След отчитане на съответния резултат, свид. С. А. съставил срещу К.

АУАН бл. № 0259038/15.11.2017 г. и му издал талон за медицинско изследване № 0025629/15.11.2017 г. за явяване в МБАЛ „Св. Анна” за вземане на кръвна проба за анализ. К. получил срещу подпис екземпляр от съставения АУАН и бил отведен от полицейските служители Д. И., Д.К., Б.Й. и И.Ф. в МБАЛ „Св. Анна“ гр. София, където отказал да даде кръвна проба.