Решение № 60 от 12.01.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Варна , 12.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Мария К. Терзийска

Елина П. Карагьозова

Ралица Ц. Костадинова

Христина З. Атанасова като разгледа докладваното от Елина П. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20203100503312 по описа за 2020 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от „ЧЕРНО МОРЕ“ АД, ЕИК 103056674, със седалище и адрес на управление град Варна, бул.

„Владислав Варненчик“ № 256, срещу решение №260212/02.09.2020г., постановено по гр.д.

№ 462/2020 г. на ВРС, в частта, с която е прието за установено, че въззивникът дължи на ЕТ „ДЕЛТА-ЦЕНО КИРИЛОВ“, ЕИК 813001170, със седалище и адрес на управление град Варна, ул. „П. Стайнов“ № 13, ет. 2, разликата над 890.08 лева до 4728.68 лева, представляваща главница за стойността на доставени масла (редукционно масло ЕП 90 и хидравлично масло MX 1 32), формирана като сбор от незаплатените суми по издадените фактури за доставка, както следва: сумата от 439.82 лв. по фактура № 0000001648 от 14.06.2016 г., сумата от 949.56 лв. по фактура № 0000001590 от 27.06.2016 г., сумата от 129.60 лв. по фактура № 0000001602 от 15.07.2016 г., сумата от 1069,90 лв. по фактура № 0000001651 от 12.08.2016 г., сумата от 940.30 лв. по фактура № 0000001658 от 29.08.2016 г, сумата от 129.60 лв. по фактура № 0000001666 от 14.09.2016 г. и сумата от 1069.90 лв. по фактура № 0000001689 от 27.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 10.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал.1, изр.1 ЗЗД, вр. с чл. 318 - чл. 328 ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа 1 се изложеното в отговора на исковата молба възражение за погасяване на голяма част от претендираните от ищеца суми чрез плащане. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове за разликата над 890.08 лева, представляваща неплатен остатък по фактура № 0000001689 от 27.10.2016 г., за която сума в отговора на исковата молба е обективирано признание на иска.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Счита, че предприетото от ответника в исковото и заповедното производство оспорване на вземанията е бланкетно и неподкрепено с доказателства. Поддържа, че представените едва с въззивната жалба платежни нареждания освен недопустими, са и неотносими към спора, тъй като в тях не е посочено задълженията по кои фактури се погасяват, поради което правилно са осчетоводени от ищеца за погасяване на най-старите задължения преди 2016г.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Пред ВРС е бил предявен от ЕТ „ДЕЛТА-ЦЕНО КИРИЛОВ“ срещу „ЧЕРНО МОРЕ“ АД иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. с чл. 200, ал.1, изр.1 от ЗЗД, вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 4728.68 лева, представляваща продажна цена на доставени масла (редукционно масло ЕП 90 и хидравлично масло MX 1 32), формирана като сбор от незаплатените суми по издадените фактури за доставка, както следва: сумата от 439.82 лв. по фактура № 0000001648 от 14.06.2016 г., сумата от 949.56 лв. по фактура № 0000001590 от 27.06.2016 г., сумата от 129.60 лв. по фактура № 0000001602 от 15.07.2016 г., сумата от 1069,90 лв. по фактура № 0000001651 от 12.08.2016 г., сумата от 940.30 лв. по фактура № 0000001658 от 29.08.2016 г, сумата от 129.60 лв. по фактура № 0000001666 от 14.09.2016 г. и сумата от 1069.90 лв. по фактура № 0000001689 от 27.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 10.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 9440 от 13.12.2019 г. по ч. гр. дело № 20 373 по описа за 2019 година на ВРС.

Ищецът поддържа, че се явява изправна страна по сключения с ответника договор за търговска покупко-продажба, като е изпълнил задължението си да му предаде уговорените по вид и количество стоки. Плащания в размер на 2636.86 лева ответникът е извършил само по фактура № 0000001648 от 14.06.2016 г., като по този начин се е формирал непогасеният остатък от 439.82 лв. Поради обстоятелството, че ответникът отказва да заплати сумите по процесните фактури, ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която ответникът е подал възражение. В тази връзка ищецът обективира искане за съдебно установяване на вземането си.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорват предявените искове като частично неоснователни за сумата над 890,08 лв. Не се оспорва 2 фактът на търговските отношения между дружеството, както и извършените от ищеца доставки. Излага се, че макар и със закъснение, по-голямата част от претендиранте задължения са били изплатени от ответника.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. В случая същите се свеждат до твърдения за погасяване на оспорената част от вземанията чрез плащане. Възраженията не са новонаведени, поради което подлежат на разглеждане по същество.

По предявения иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК, вр. чл.327, ал.1 от ТЗ, в тежест на ищеца е да докаже, че страните се намират във валидни облигационни правоотношения по силата на сключен договор за продажба на стоки и че е изправна страна по него, а в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил уговореното възнаграждение.

По делото не е налице спор, а и от ангажираните по делото доказателства се установява, че страните са в дългогодишни и трайни търговски отношения по силата на сключен договор за търговска продажба на гориво. Договорът е неформален и е материализиран в издадените данъчни фактури, приложени към делото. В тях са отразени съществените елементи на сделката - страни, вид и количество на стоката, както и уговорената цена с ДДС. Те са подписани от двете страни, което е несъмнено доказателство за постигнатото взаимно съгласие за сключване на сделката. Подписването на фактурите, както и приемането на стоките, представляват фактически действия, поради което не е необходимо при извършването им дружеството да се представлява от управителя. С установения от ССЕ факт на отразяване на процесните фактури в дневника за покупките ответникът фактически е потвърдил действията на лицата, подписали от негово име фактурите. Осчетоводяването на фактурите и ползването на данъчен кредит по тях е равнозначно на узнаване за процесите доставки. Касае се за търговска сделка между търговци и ответното дружество не се е противопоставило веднага след узнаването, поради 3 което, на основание чл. 301 ТЗ, е обвързано от извършените от негово име действия по приемане на доставените стоки. Извършването на доставките по процесните фактури се установява и от ангажираните пред първата инстанция гласни доказателства.

Съгласно чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да заплати цената на стоката в момента на нейното предаване, или при издаване на документите, даващи му право да я получи. Именно такъв документ се явяват представените по делото двустранно подписани фактури.

Твърдението на ответника за извършено плащане по процесните фактури се явява недоказано. С оглед безспорния факт на съществуващи между страните трайни търговски отношения, погасителният ефект на плащането следва да бъде установен или с изричен документ, или косвено чрез доказано погасяване на всички предходни задължения.

Единственото представено доказателство се свежда до едностранно съставена от ответника справка за извършени частични плащания, която не е годна да установи твърдяния факт, при липса на представени платежни документи, в които процесните фактури да са посочени като основание за финансовата операция. В този смисъл представените едва с въззивната жалба преклудирани доказателства освен недопустими се явяват и неотносими, тъй като в тях не е конкретизирано основанието за извършената транзакция.

Налага се изводът, че ответникът, в чиято тежест е било, не е представил доказателства за престиране в уговорения срок на дължимата продажна цена по процесните фактури, поради което съдът приема, че е налице виновно неизпълнение на договорно задължение от негова страна. Изложеното обуславя извод за основателност на предявените искове.

Поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Разноски не се присъждат в полза на въззиваемия поради липсата на направено искане и представени доказателства в тази насока.

Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №260212/02.09.2020г., постановено по гр.д. № 462/2020 г. на ВРС, в частта, с която е прието за установено, че „ЧЕРНО МОРЕ“ АД, ЕИК 103056674, със седалище и адрес на управление град Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 256 дължи на ЕТ „ДЕЛТА-ЦЕНО КИРИЛОВ“, ЕИК 813001170, със седалище и адрес на управление град Варна, ул. „П. Стайнов“ № 13, ет. 2, разликата над 890.08 лева до 4728.68 лева, представляваща продажна цена, дължима по сключен между страните договор за търговска продажба на стоки (редукционно масло ЕП 90 и хидравлично масло MX 1 32), по фактури, както следва: сумата от 439.82 лв. – неплатен остатък по фактура № 0000001648 от 4

14.06.2016 г., сумата от 949.56 лв. по фактура № 0000001590 от 27.06.2016 г., сумата от 129.60 лв. по фактура № 0000001602 от 15.07.2016 г., сумата от 1069,90 лв. по фактура № 0000001651 от 12.08.2016 г., сумата от 940.30 лв. по фактура № 0000001658 от 29.08.2016 г, сумата от 129.60 лв. по фактура № 0000001666 от 14.09.2016 г. и сумата от 1069.90 лв. по фактура № 0000001689 от 27.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 10.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 9440 от 13.12.2019 г. по ч. гр. дело № 20 373 по описа за 2019 година на ВРС, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. с чл. 200, ал.1, изр.1 от ЗЗД, вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 280, ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5