Решение № 531 от 13.08.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 531 гр. София , 12.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Дончева

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело № 20201001002311 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Бългериан Еъруейз Груп“ ЕАД срещу решение № 1633 от 19.09.2019 г. по търговско дело 1515/2017 г. на Софийски градски съд, с което съдът е обявил на основание чл. 59, ал. 5 от Закона за банковата несъстоятелност за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност /КТБ/ на прихващането на насрещни вземания между „Бългериан Еъруейз Груп“ ЕАД и КТБ за сумата от 8 422 910,13 евро, извършено с изявление от името на „Бългериан Еъруейз Груп“ ЕАД с вх. № 9908/28.10.2014 г. от деловодството на КТБ. На основание чл. 62, ал. 2 от ЗБН „Бългериан Еъруейз Груп“ ЕАД е осъдено да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 658 951,21 лева, представляваща държавна такса за исковото производство.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че възраженията на ответника, че ретроактивното действие на актуалния текст на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, предвидено с пар. 8 от ЗИДЗБН (обн.

ДВ, бр. 22 от 2018 г.), противоречи на разпоредби на общностното право, предвидени в гаранция на свободната стопанска инициатива и правото на собственост, са неоснователни, т.к. предметът на регулиране от разпоредбата се изчерпвал до регламентиране на последиците от изявление за прихващане 1 на вече възникнали вземания. Счел е, че кредиторите не са лишени от възможността да получат изпълнение на вземанията си, т.к. с допълнението със ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 33 от 2019 г.) на пар. 8 от ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г.) изрично е предвиден ред за служебно включване в списъка по чл.

64 ЗБН на кредиторите, срещу които е уважен иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН. Първостепенният съд е изложил, че възраженията на ответника относно ограниченост на възможността за удовлетворяване вземанията му по реда на чл. 64 ГПК са неоснователни, т.к. това ограничение било относимо в същата степен към всички останали кредитори с приети вземания в производството по несъстоятелност. Като е приел, че актуалната редакция на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН намира приложение и по отношение на процесното изявление за прихващане, съдът е обявил последното за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ.

Във въззивната жалба са инвокирани оплаквания за недопустимост и неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалноправни и на процесуалноправни норми. Изложени са основания за недопустимост на решението, поради липса на решение по чл. 39, ал. 1, т. 13 от ЗБН, взето от Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, за предявяване на исковете, както и поради липса на предварително разрешение по чл. 39, ал. 1, т. 7 ЗБН за предявяването им от синдиците на банката в несъстоятелност. Твърди се, че с исковата молба не е била привлечена банката по реда на чл. 216, ал. 2 от ГПК като задължителен другар на ответника, поради което решението било недопустимо постановено без участието й в процеса. В случай, че решението е допустимо са изложени и доводи за неговата неправилност. Жалбоподателят поддържа, че по отношение на процесното прихващане е приложима първоначалната редакция на чл. 59, ал. 5 от ЗБН – обн. ДВ, бр. 92/27.09.2002 г., при чието действие са извършени прихващанията. Излага съображения за противоречие на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН след последната й редакция с пар. 8 от ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г.) с правни норми от по-висок ранг (международни и такива на правото на Европейския съюз, което налагало същата да не се прилага от националния съд предвид принципа за предимство на правото на Европейския съюз пред правото на държавите-членки. Моли съда да обезсили решението като недопустимо и да прекрати производството по делото, евентуално да отмени решението в обжалваната му част и отхвърли иска изцяло като неоснователен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна синдиците А. Н. Д. и К. Х. М. на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, в депозирания в срока по чл. 259 от ГПК писмен отговор излага подробни съображения за неоснователност на жалбата с молба за потвърждаване на решението като правилно. Подробни доводи за неоснователност на жалбата развива и в писмена защита. Моли се въззивната инстанция да потвърди решението в обжалваната му част като првилно, като остави без уважение въззвината жалба.

2

Апелативен съд – София, упражнявайки правомощията си съобразно чл. 269 от ГПК, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок. Разгледана по същество е частично основателна.

Настоящият въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и направи съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с главен иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН за признаване на недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ прихващане на насрещни вземания между банката и ответника „Бългериан Еъруейз Груп“ ЕАД за сумата от 8 422 910,13 евро, извършено с изявление вх. № 9908/28.10.2014 г. на ответника. При условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН, чл. 3, ал. 3 от ЗБН и чл. 26, ал. 2 ,предл.3 от ЗЗД във вр. чл. 59, ал. 2 от ЗБН.

По делото е отделено като безспорно между страните, че: 1) страните по делото са и страни по договор за банков кредит от 04.07.2011 г., по който съгласно анекс № 5 от 24.02.2014 г. ответникът дължи на банката неизплатена главница в размер на 23 700 000,00 евро; 2) с четиринадесет договора за цесия, сключени в периода от 21.10.2014 г. до 27.10.2014 г. между ответника и „Компас Инвест“ АД, „Централен депозитар“ АД, „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, ВСУ „Черноризец Храбър“, „Национална компания Индустриални зони“ ЕАД, „Варна Запад Индустриална зона“ ЕАД, „Стопански търговски комплекс“ ЕООД (в ликвидация), „Българска агенция за експортно застраховане /БАЕЗ“ ЕАД, „Българска фондова борса – София“ АД, И. Я. Н. и Д. Х. В., ответникът е придобил вземания на посочените лица срещу банката в общ размер 8 422 910,13 евро; 3) банката е уведомена за извършените цесии с уведомления, връчени в периода от 23.10.2014г. до 27.10.2014г.; 4) с процесното изявление вх. № 9908/28.10.2014г. (прието като писмено доказателство по делото) „Бългериан Еъруейз Груп“ ЕАД заявява прихващане на цедираните вземания за сумата 8 422 910,13 евро с насрещни вземания на банката срещу дружеството по договора за кредит от 04.07.2011 г. до посочения размер. Страните не спорят по фактическата обстановка, нито са въвели възражения срещу установената такава с обжалваното първоинстанционно решение, предвид което и при условията на ограничен въззив въззивният съд възприема формираните от първоинстанционния съд фактически изводи досежно реализирания фактически състав по процесното прихващане вх. № 9908/28.10.2014 г. , осъществено с едностранно изявление от „Бългериан Еъруейз Груп“ ЕАД.

По отношение на наведените от въззивника доводи за недопустимост на иска и първоинстанционното решение, съдът намира следното:

3

Поддържаното възражение за недопустимост на предявените искове, поради липса на решение на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (УС на ФГВБ ) по чл. 39, ал. 1, т. 13 ЗБН и на председателя на УС на ФГВБ по чл. 39, ал. 1, т. 7 ЗБН за предявяване на процесните искове е неоснователно. Видно от цялостната регламентация, дадена в специалния закон относно правомощията на Фонда и тези на синдика и конкретно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН, съгласно която отменителните искове по, ал. 3 и 5, както и исковете за установяване на нищожност по чл. 3, ал. 3 или по чл. 22, ал. 2 могат да се предявяват от синдика, както и от фонда при бездействие на синдика, синдиците на банката са процесуално легитимирани да предявят исковете по чл. 3, ал.

3 и чл. 59, ал. 3 ЗБН, за което не е необходимо предварително разрешение от фонда. В действителност съгласно чл. 39, ал. 1, т. 13 в правомощията на фонда се включва вземането на решение за предявяване пред съда по несъстоятелността на отменителните искове по чл. 59, ал. 3 и 5 и установителните искове по чл. 3, ал. 3, но тази разпоредба следва да се тълкува във връзка с цитираната по-горе, което обосновава извод, че такива искове се предявяват от фонда, когато синдикът бездейства и ги е предявил.

Липсва разпоредба, която да поставя като изискване издаване разрешение на Фонда, за да може синдикът да предяви исковете по чл. 3, ал. 3 и чл. 59, ал. 3 ЗБН, поради което такова не се явява необходима предпоставка за предявяване на исковете. Ето защо заявеното от въззивника възражение за недопустимост на производството на релевираното основание,не намира опора в закона .

Не е налице и другото поддържано основание за прекратяване на делото като недопустимо, а именно – поради неучастието на банката самостоятелно като задължителен другар на ответника. С ТР № 1 от 20.12.2019 г. по тълк. д.

№ 1/2019 г., ОСТК на ВКС е прието, че в производството по предявени искове по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН надлежни страни са синдикът на обявената в несъстоятелност банка и извършилият прихващането кредитор, но не и банката като самостоятелен правен субект в процесуалното й качество на ответник по иска. С оглед, което неоснователно се явява и това възражение.

Предвид на това, производството се явява процесуално допустимо, поради което исковете подлежат на разглеждане по същество.

По главния иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН:

С нормата на чл. 59 ЗБН е дадена специална уредба на действието, респективно недействителността на прихващанията, извършени от или по отношение на банка в несъстоятелност. Нормата на чл. 59 ЗБН е материалноправна, доколкото урежда отношенията по валидно извършване на извънсъдебно прихващане в хипотезата на ал. 1 на същата разпоредба, респективно по прогласяване недействителността на действията по извършени извънсъдебни прихващания в хипотезите на ал. 3 и ал. 5 на същата разпоредба. Предвид установеният основен принцип на правото новите 4 материалноправни разпоредби се прилагат спрямо настъпили при тяхното действие юридически факти. Обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с изрична законова разпоредба – чл. 14 ЗНА.

Гореустановеният принцип на правна сигурност е производен на принципа на правовата държава и принципът за закрила на законно придобити права, гарантирани от основния закон – Конституцията на Република България.

Безспорно е между страните по делото, че извършеното от ответника прихващане с изявление, достигнало до банката на 28.10.2014 г., е осъществено преди изменението на разпоредбата на чл. 59 ЗБН с параграф 9 от Закон за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014 г., обнародван с ДВ бр. 98 от 28.11.2014 г. С разпоредбата на параграф 12 от ПЗР на същия закон е предвидено законът да влиза в сила от обнародването му в ДВ /28.11.2014г./. С параграф 8 от ПЗР към Закон за изменение и допълнение на ЗБН обн. 8 ДВ, бр. 22 от 2018г., допълнен с ДВ, бр. 33/2019г., законодателят изрично е предвидил чл. 59, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 да се прилагат от 20.06.2014 г. Предвид избрания от законодателя подход, изрично разписан в нормата на параграф 8 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. в ДВ бр. 22 от 2018 г., на приетите изменения в материалноправната норма на чл. 59 ЗБН с параграф 9 от Закон за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014 г., обнародван с ДВ бр. 98 от 28.11.2014 г., е придадено обратно действие по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗНА от 20.06.2014 г.