Решение № 75 от 29.09.2023, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Луковит, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря М. Х. Д. като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Административно наказателно дело № 20234320200049 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

Образувано е по жалба от д-р Х. В. В. срещу Наказателно постановление (НП) №*** от **** г., издадено от директора на А. за д. ф. и.

(АДФИ), като на основание чл. 41 от НПК е обединено с още три висящи съдебни производства по АНД №59, №67 и № 68, всички по описа на Районен съд Луковит за 2022 г., с предмет жалби на същия жалбоподател срещу още три наказателни постановления, издадени от същия наказващ орган – директора на АДФИ, а именно Наказателно постановление №****, №**** и №****, всички издадени на **** г.

Четирите наказателни постановления са издадени за нарушения на чл.

13, ал. 3, т. 3 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС) – неспазване на политиката за предварителен контрол за законосъобразност при сключването на четири договора.

Във всяка от жалбите се правят оплаквания за незаконосъобразност, 1 необоснованост и неправилност на оспорените НП.

Счита, че посочените като нарушени норми от ЗФУКПС не попадат в обхвата на ЗДФИ.

Отделно прави оплакване, че нарушенията, за които е наказан, представляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Възразява, че финансовият контрольор – г. с. М. Х., е нарушила служебните си задължения и за това носи дисциплинарна отговорност, както е приел и финансовият контрольор, но не може да бъде анагжирана поради изтичане на сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Ц. Ц., който поддържа всички оплаквания – за маловажност на нарушенията, виновност на финансовия контрольор, неприложимост на ЗДФИ при контрол за спазването на ЗФУКПС.

Наказващият орган – директора на АДФИ, се представлява от юрисконсулт Т., която оспорва жалбите и защитните тези на адв. Ц.. Изтъква, че предварителни контролни листи липсват в множество случаи, а д. носи отговорност за управленското си решение да възложи на едно и също – г. с., да изпълнява предварителният контрол и системата на двоен подпис, които имат отделни задачи и цели. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази оплакванията в жалбите и събраните по делото доказателства, прие следното:

По фактите

Жалбоподателят Х. В. заема длъжността „д.“ на Д. п. б. – К. по силата на срочен трудов договор от *****г., сключен с министъра на здравеопазването до провеждане на конкурс.

На 09.06.2022 г. директорът на АДФИ възложил на св. Е. Н. Х. да извърши финансова инспекция в Д. п. б. – К., съобразена с годишния финансов план за 2022 г.

В хода на финансовата инспекция били констатирани редица нарушения и пропуски на изискванията на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС), представени в обобщен вид, както следва:

1. при отдаването под наем на помещения (апартаменти) като ведомствени 2 жилища – липса на ефективен предварителен контрол от с. на б.; разходите за електроенергия и вода в периода от **** до **** г. не са предявявани и не са заплащани от наемателите. Поради липсата на измервателни уреди на всяко от жилищата не са предприети действия по реда на глава трета на ЗДФИ.

2. При извършването на разходи за пране на бельо и дрехи на пациентите през ***г. – не е извършван предварителен контрол от с. на б.; услугите по пране не са възложени по реда на Закона за обществените поръчки (чл. 187 – 195), въпреки достигане на стойностния праг за това (не са съставяни АУАН поради изтичане на давностните срокове за това);

3. при извършване на разходи за стоматологични дейности – дисциплинарни нарушения от г. с. на вменените му задължения с част пета от вътрешните правила за предварителен финансов контрол, в сила от 01.06.2015 г.

4. при доставките на лекарства въз основа на договори, сключени след проведена обществена поръчка – при поемането на задължения по четири договора на обща стойност 211 732,45 лв. не е приложена системата за двоен подпис – не били подписани от г. с., за което срещу д. били съставени четири АУАН;

5. при извършването на разходи за строително монтажни работи – строителните дейности не са възложени по реда на Закона за обществените поръчки, въпреки достигане на стойностния праг по чл.

20, ал. 3, т. 1 ЗОП – за 2018 г. са поети финансови задължения за 99 100,80 лв. без ДДС, а за 2019 – 68 624,51 лв. (не са съставяни АУАН поради изтичане на давностните срокове за това); при сключването на два от договорите с обща стойност 65 899,20 лв. (с „К. ГПП“ ЕООД – М. и „С. Д.БГ“ЕООД – С.) не е документиран осъществен предварителен контрол за законосъобразност (не са съставяни АУАН поради изтичане на давностните срокове за това); сключени са 10 броя договори с 8 изпълнителни на СМР на обща стойност 246 921,89 лв., като изпълнителите не са били вписани в Централния професионален регистър на строителя; част от контролните листи са съставени от г. с. без съответните документи, сочещи на законосъобразност на плащанията, да са били налични; не са констатирани условията за предявяване на неустойки от страна на ДПБ към изпълнителите при 3 наличието на забава в изпълнението на СМР; при насрещни проверки е установено, че изпълнителите на СМР нямат нает персонал за извършване на дейностите или не са отчитали такива приходи пред НАП; при сключването на договорите не са били съобразени цените от Националния справочник за цените в строителството, въпреки заявеното такова съответствие; при сключването на редица договори на обща стойност 132 400,42 лв. не било спазено изискването да е осъществен предварителен контрол чрез попълване на контролен лист от с., за което срещу д. (жалбоподателя) били съставени 11 броя АУАН, сред които и четирите процесни.

В актовете за установяване на нарушенията, предмет на делото с №№ **** г., ****г, **** г. и *****г., съставени от държавния ф. и. Е. Х. срещу д-р Х. В. В. е посочено, че не е приложил въведените в ДПБ К. контролни дейности, включващи политики и процедури за осъществяване на предварителен контрол, като подписал на съответните дати, следните договори, с които поел задължения, както следва: на ****г. с „О.“ ЕООД за текуш ремонт на водопровода и отоплителната инсталация на стойност 14 031,23 лв.; на **** с „Ц.-М.“ ЕООД – М. за ремонт на стойност 34 151,40 лв.; на ****г. с „О." ЕООД – П. за текущ ремонт на отоплителна инсталация на стойност 26 206,45 лв.; на **** с „Б.“ ООД – П. за ремонт на стойност 18 870,36 лв. с ДДС, без да е бил осъществен предварителен контрол за законосъобразност от г. с. – финансов контрольор, удостоверен чрез попълване на контролен лист.

В срока за възражение срещу всеки от актовете д-р Х. В. е депозирал такова до директора на АДФИ, в което е изложил съображенията си, които поддържа и с жалбите.

Въз основа на актовете са издадени оспорените четири наказателни постановления от 12.01.2023 г., с което директорът на АДФИ е споделил фактическите и правните изводи на актосъставителя за нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 5 от ЗФУКПС, и е наложил на д-р Х. В. глоби за всяко едно от нарушенията в размер на по 200,00 лв. на основание чл. 32, ал. 1, т. 1, вр. чл.

35, ал. 1 ЗДФИ. В мотивите на всяко наказателно постановление е обсъдено направеното възражение от жалбоподателя, както и всички смекчаващи отговорността му обстоятелства – това, че договорите са били подписани от г.

4 с. и че това е първо нарушение, поради което глобата следва да е в минималния законов размер от 200 лв.

По доказателствата

Жалбоподателят не оспорва фактите, описани в актовете и в наказателните постановления, като същите се установяват еднопосочно и от всички писмени доказателства – Договорите с контрагентите, обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите – актосъставителя Е. Х. и на г.с. на б. М. Х. Цялостната финансова организация и дисциплина в ДПБ К. се установява от Доклада с №****от ***** г., неоспорен в срока по чл. 17, ал. 2 ЗДФИ.

По правото

Жалбите са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съдът служебно провери и установи, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя в административната фаза по всяко едно от четирите производства. Актосъставителят и наказващият орган са действали в рамките на тяхната компетентност, както в рамките на времевите ограничения, поставени от чл. 34 ЗАНН. Съдът съобрази значителният период от извършване на всяко от четирите нарушения (2018/2019) и установяването им едва на 7.12.2022 г. (след повече от три години), но прие, че не е нарушен давностния срок за административното им преследване, съобразявайки специалния по-дълъг срок за това – 5 години, установен с чл.

34, ал. 3 ЗАНН, който изключва обичайните по-кратки давностни срокове по ал. 1.

От материално-правна гледна точка

Жалбоподателят е обвинен и наказан за четири нарушения на чл. 13, ал.

3, т. 3 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС). Нормата е ясна и вменява задължение на ръководителя на организация по чл. 2 (в които се включват и организациите от публичния сектор, каквато е ДПБ К. като второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на МЗ) да въведе политики и процедури за политики и процедури за предварителен контрол за законосъобразност.

В случая политиката на предварителен контрол е била въведена, но не е 5 изпълнена, тъй като не са били съставени контролни листи за посочените четири договора.

Отговорността на финасовия контрольор е отделна от тази на ръководителя, който е бил длъжен да изиска съставяне на контролен лист, в който да се заяви становището на съответното длъжностно лице относно законосъобразността на всеки един от договорите.

Самото нарушение е на просто извършване и не изисква настъпването на вредоносен резултат. Въпреки че в случая дори се установява, че договорите са сключени без да се проведе процедура за възлагане по реда на Закона за обществените поръчки, което е могло и е следвало да бъде отчетено в рамките на предварителния контрол, който не е осъществен.

При преценка степента на обществена опасност съдът обсъди възраженията на жалбоподателя и същите биха могли да доведат до извод за приложение на чл. 28 ЗАНН, ако това нарушение е отделен или рядък случай.

От доклада на финансовата инспекция обаче е видно, че същото нарушение е допуснато при сключването на общо четири договора в проверявания период.

Това, преценено на фона на множество други нарушения, свързани с финансовия контрол и добро управление, изключва правната оценка на извършеното като маловажен случай, в какъвто смисъл са и подробните мотиви на наказващия орган във всяко едно от наказателните постановления.

Правилно е приложена и санкционната норма на чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ), която предвижда, че при упражняването на инспекционна дейност по този закон виновните длъжностни лица, ако деянието не съставлява престъпление, се наказват за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, ако не е предвидено наказание в съответния нормативен акт - с глоба от 200 до 2000 лв.

В случая в нарушения ЗФУКПС не е предвидена специална административнонаказателна отговорност, затова е приложим ЗДФИ.

Неоснователна е защитната теза, поддържана в жалбата и от процесуалния представител адв. Ц., че ЗФУКПС не попада в приложното поле на ЗДФИ. ЗФУКПС попада в приложното поле на чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗДФИ, доколкото в чл. 1 от същия е формулирано изрично, че в обхвата на закона е осъществяването на финансово управление и контрол в организации 6 от публичния сектор, а съгласно чл. 6, ал. 1 – ръководителите на тези организации са длъжни да ги управляват законосъобразно.

При определяне на глобата в минимален размер законосъобразно изцяло при смекчаващи отговорността обстоятелства, е определена глоба в абсолютния минимален размер от 200 лв. за всяко отделно нарушение, което се санкционира самостоятелно.