Решение № 595 от 21.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 595 гр. Пловдив, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20255300500340 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на В. Т. Х., ЕГН-******** чрез процесуалният му представител адв.Н.А. против решение № 4726/28.11.24г.,постановено по гр.д.№ 18870/23г.по описа на ПдРС,7-ми гр.с.в частта му,с която е допуснато да се извърши съдебна делба между В. Д. Л., ЕГН-********** и В. Т. Х., ЕГН-******** на следните недвижими имоти, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***,находящ се в с.**********, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД 18 - 13/19.02.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 12.12.2022 г.,адрес на имота: с.**********,площ: 1869 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 290, квартал: 34, парцел: 10, съседи: ***, ***, ***,

***, ***, *** и ***, ведно с находящите се в имота сгради, а именно: сграда с идентификатор ***,със застроена площ от 55 кв.м., брой етажи: един, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; сграда с идентификатор ***,със застроена площ от 26 кв.м., брой етажи: един, предназначение: гараж; сграда с идентификатор *** със застроена площ от 29 кв.м.,брой етажи: един, 1 предназначение: селскостопанска сграда; сграда с идентификатор *** със застроена площ от 111 кв.м.,брой етажи: един, предназначение: селскостопанска сграда; сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 301кв.м.,брой етажи: един, предназначение: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор *** със застроена площ от 32 кв.м., брой етажи: един, предназначение: селскостопанска сграда,ПРИ КВОТИ:

-за В. Д. Л. ЕГН-********** - 1/3 ид.част, и

-за В. Т. Х.,ЕГН- ********* - 2/3 ид.части.

Излагат се доводи,че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно по съображения във въззивната жалба и се иска отмяната му,като вместо това се постанови друго,с което съдът да признае Х. за собственик на целия имот на основание придобивна сделка и давностно владение.

Въззиваемата В. Д. Л.,ЕГН-********** чрез пълномощника си адв.И.С. в писмено възражение и писмени бележки е изразила становище за неоснователност на жалбата.Счита,че решението е правилно в обжалваната му част по изложените съображения.Претендира разноски.

Въззиваемата Ж. Д. С.,ЕГН-********** не е изразила становище.

Съдът,като съобрази доводите на страните и след преценка на събраните доказателства,приема за установено следното:

ПдОС намира жалбата за процесуално допустима.Подадена е в законоустановения срок от легитимирана страна,имаща правен интерес от обжалване на атакувания съдебен акт.

При разглеждането на въззивната жалба по същество ПдОС намира за установено следното:

Пред ПдРС е предявен иск по чл.34 от ЗС за делба на недв.имоти във фазата по допускането.

С обжалваното решение ПдРС е допуснал съдебна делба между двама съделители- В.

Д. Л. и В. Т. Х. при квоти 1/3 ид.ч.за Л. и 2/3 ид.ч. за Х. по отношение на недвижимия имот,описан по–горе и находящ се в с.********.Искът за делба е отхвърлен по отношение на третия съделител- Ж. Д. С.,като в тази част решението не се обжалва.

Твърденията на ищцата В. Д. Л. са,че същата е собственик на 2/6 ид. части от процесния имот въз основа на наследствено правоприемство от нейния баща – Д. Г.

Х.,починал на ******г.и въз основа на договор за дарение от нейната сестра – Ж. Д.

С.,обективиран в нотариален акт № *******г.Ответникът Х. притежавал 4/6 ид.части от процесните имоти въз основа на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 23.12.2003г.,обективиран в НА № *******г.Поддържа,че поради невъзможност за доброволно уреждане на спора между страните,иска процесният недв.имот да бъде допуснат до съдебна делба.

В отговора си по чл.131 от ГПК ответникът В. Х. оспорва иска,като твърди,че ищцата 2 не е собственик на процесния недвижим имот.Признава,че е собственик на идеални части от имота въз основа на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 23.12.2003г.,обективиран в НА № *******г.,както и въз основа на давностно владение,упражнявано повече от 20 години.Навежда съображения,че ищцата е посетила имота за последен път на 04.02.2004г.,след смъртта на нейния баща и оттогава не го е посещавала. Поддържа,че ответникът е осъществявал непрекъснато давностно владение, продължило повече от 20 години.През април 2023г.ищцата посетила имота,като фактическият съжител на ответника я поканила в имота,но като гост.С оглед изложеното ответникът бил осъществявал спокойно владение,което било несъмнено демонстрирано по отношение на ищцата.Последната не била допускана до имота,нямала ключ за сградите и не получавала заплащане за ползването на имота.Също така ответникът поддържал и ремонтирал сградите със собствени средства и обработвал поземления имот.

Не е спорно, а и е видно от представеният НА № *******г.,че процесният имот е придобит от наследодателя на ищцата Д. Г. Х. к а т о дворно място от 1698 кв.м., представляващо парцел VI, имот № 313 от кв.38 по плана на с.*******.Към датата на сключване на сделката, Д.Г. Х. е имал сключен граждански брак с А. Г. Х., видно от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак,издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № ******г,поради което и на осн.чл.19,ал.1 о т СК /отм./,който се явява приложим съобразно разпоредбата на § 4 от ПЗР на СК,собствеността върху имота е била придобита в режим на СИО.Съпругата на наследодателя А. Г. Х. е починала на **********г.,видно от удостоверение за наследниците и е оставила за свои законни наследници съпруга си – Д. Г. Х., и двете си деца – В. Д. Л. и Ж. Д. С. Със смъртта на А. Х. на основание чл.14,ал.1 от СК /отм./,съпружеската имуществена общност е прекратена,като по арг.на чл.14,ал.7 о т СК/отм./,с прекратяването й съпругът Д. Х. придобив а собствеността върху ½ ид. част от имота,а останалата ½ ид.част се разпределя единствено на децата на двамата съпрузи – В. Л. и Ж. С., респ.всяка от тях получава по ¼ ид. част.

С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане от 23.12.2003г.,обективиран в нотариален акт № ********г.Д. Х. е учредил вещно право на ползване върху имота на съпругата си С. В. Х. и е прехвърлил на нейния син-ответника В.

Х. собствеността върху 4/6 ид. части от дворно място с площ от 1698 кв.м., съставляващо поземлен имот X – 290 от кв. 34 по плана на с. *********, ведно с 4/6 ид. части от построената в същото дворно място едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв.м.,ведно с 4/6 ид. части от подобренията в имота. Посоченото дворно място съответства на поземлен имот с идентификатор ***,а жилищната сграда – на сграда с идентификатор ***, видно от приложената към исковата молба скица.От същата се установява и че в имота има построени и други сгради: гараж и селскостопански постройки.

Видно е от представеното удостоверение за наследници на Д. Г. Х.,че същият е починал на ********г.,като е оставил за наследници: вторатаси съпруга – С. В. Х.,и двете си 3 деца – В. Д. Л. и Ж. Д. С.,като в удостоверението е посочено,че наследодателят е имал и първа съпруга – А. Г. Х.,починала на ******г.

С договор за дарение,обективиран в НА № *******г. Ж. Д. С. е прехвърлила на сестра си В. Д. Л. собствеността върху 1/6 ид. части от дворно място с площ от 1698 кв.м., съставляващо поземлен имот X – 290 от кв. 34 по плана на с. ********, ведно с 1/6 ид. части от построената в същото дворно място едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв.м., ведно с 1/6 ид. части от подобренията в имота.

Във връзка с възражението за придобиването на имота по давност от ответника Х. са разпитани трима свидетели: С. К. и Г. П.,свидетели на ответника Х. и В. С.,дъщеря на отв.Ж. С.,свидетел на ищцата.

За да постанови обжалвания съдебен акт,първоинстанционният съд първо е разгледал възражението на ответника Х. за изтекла в негова полза придобивна давност и е намерил същото за неоснователно,за което е изложил подробни мотиви;стигнал е до извод,че следва да се допусне делба само между съделителите Л. и Х. при квоти 1/3 ид.ч.за В.Л. и 2/3 ид.ч.за В.Х. и съответно е допуснал извършването на съдебната делба между тях двамата при посочените квоти относно процесния имот.

Фактическата обстановка по делото се установява такава,каквато е изложена в атакуваното решение. Във въззивното производство не са ангажирани доказателства,които да променят приетата и изяснена от районния съд фактическа обстановка,поради което въззивната инстанция я възприема изцяло и препраща към нея,без да е необходимо да се преповтарят събраните пред първата инстанция доказателства.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на решението само по отношение на възражението за изтекла в полза на ответника погасителна давност.

В мотивите си районният съд е обосновал подробно и изчерпателно извода си за неоснователност на това възражение,като е приел,че не се доказва В. Х. д а е преобърнал владението и от съсобственик съвладелец д а е станал собственик владелец,като относно притежаваните от него идеални части от процесния имот намира,че от събраните гласни доказателства не се установява В. Х. да е демонстрирал пред ищцата В. Л.,че се явява единствен собственик на процесния недвижим имот,нито че такова негово субективно намерение е достигнало до нея.Съдът е основал извода си на събраните гласни доказателства,като е кредитирал показанията на всички свидетели като преки и непосредствени,без констатирани противоречия между тях,посочвайки,че досежно фактите,които свидетелите възпроизвеждат,между страните липсвал спор.

Правилно първостепенният съд е посочил,че спорът се съсредоточава в случая до това достатъчно ли е ищцата и нейната сестра да не се посещавали имота, за да може ответникът В. Х. да е придобил притежаваните от тях идеални части въз основа на осъществено давностно владение,като е отговорил отрицателно на този въпрос. Ответникът не доказвал да е установил своето владение чрез извършването на едностранни действия, достигнали до останалите съделители и да е превърнал държането на техните идеални части 4 във владение. В тази връзка съдът се позовава на показанията на свидетелите,като е стигнал до извода,че от тези показания е видно,че между страните липсва спор относно собствеността,а ищцата Л. и отв.С. до годината на образуване на делото не са имали комуникация с ответника Х. и той не е демонстрирал по отношение на тях преобръщане на държането във владение по отношение на 2/6 ид.ч.

Във въззивната жалба се излагат аргументи,че фактическото отношение към имота се е трансформирало във владение и е било демонстрирано най-късно през 2006-2007г.,когато ищцата поискала да се ползва от правата си като съсобственик и да ползва имота,като извърши строителство,но ответникът не разрешил.За този си извод жалбоподателят се позовава на показанията на св. В.С.,но позоваването му е неточно.Свидетелката заявява,че майка й (отв.Ж. С.,а не ищцата Л.), е престанала да ходи в имота през 2006-2007г. и искала над работилницата в имота да направи две-три стаи за живеене,но Х. и майка му не се съгласили.Т.е.не ищцата В. Л. е искала да строи в имота,а нейната сестра,а отделно от това несъгласието на ответника да се строи в имота не означава,че той възприема имота като свой,а само,че не желае застрояването му (и като съсобственик).

На следващо място във въззивната жалба се излагат доводи,базирани на цитираното от жалбоподателя ТР № 1/06.08.12г.по тълк.д.№1/2012г. на ВКС,според което завладяването на частите на останалите съсобственици и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и да се осъществи чрез действия,отблъскващи владението им и установяващи своене,освен ако това е обективно невъзможно.Според жалбоподателя за него е било обективно невъзможно да манифестира пред останалите съделители намерението си да свои имота,тъй като не е поддържал връзка с тях,не е знаел къде живеят и не ги е виждал от 20 години,поради което и осъществявал спокойно,явно и несмущавано владение върху имота.