Решение № 145 от 22.11.2023, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Нова Загора, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ Административно наказателно дело № 20232220200474 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Д. С. Д. от *********, против НП № 23-0306-000712 от 18.07.2023 г. издадено от началник група на РУ – Нова Загора към от ОДМВР Сливен, с което:

1. На основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

2. На основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

3. На основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.

4. На основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и счита, че НП е незаконосъобразно и моли съда за неговата отмяна.

Ответникът – ОДМВ – Сливен не изпраща процесуален представител. В писмено становище постъпило по делото, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

В гр. Нова Загора по ул. „Първи май" до кръстовището с ул. „Цар Самуил" Д. С. Д. управлявал с посока запад-изток личния си лек автомобил Шкода „Фабия“ с регистрационен номер ****. При извършена от служителите на МВР проверка са се установили следните нарушения: 1. По време на проверката водачът не е представил контролен талон към СУМПС. 2. Към момента на проверката автомобила е бил без преминал годишен технически 1 преглед установено от РСОД. 3. Водачът е управлявал със СУМПС с номер 283346210 с изтекъл срок на валидност от 17.07.2022 г. 4. Пожарогасителят е бил с изтекъл срок на валидност от 2014 година.

При така изложената фактическа обстановка бил издаден АУАН № 986348 от 07.07.2023 г., а въз основа на него и процесното НП, с което на Д.

1. На основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.

100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

2. На основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

3. На основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.

4. На основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетелите М. и Б., тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите са достатъчно информативни, като съдържат изчерпателна информация за елементите от състава на нарушението.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и съдържание, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, и сроковете за това. Същите са издадени от компетентни органи, съобразно предоставените доказателства, приложени по делото.

По отношение на приложението на материалния закон:

Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно действащата към датата на извършване и установяване на нарушението, и към датата на издаване на НП редакция (ДВ, бр. 51 от 2007 г.), водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. В сила е била и разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ЗДвП (ДВ, бр.

101 от 2016 г.), според която при издаване на свидетелство за управление притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. От доказателствата по делото се установява, че водачът на МПС не е носил контролния талон към СУМПС, което е описано както в АУАН, така и в НП. За формиране на извод в противоположния 2 смисъл не са представени никакви доказателства. Към датата на извършване и установяване на административното нарушение - 07.07.2023 г., водачът е имал задължение да носи освен СУМПС и контролния талон към него. За неизпълнение на този законов императив, според нормата на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП ( ДВ, бр. 51 от 2007 г.) се налага глоба в размер на 10 лева.

Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност.

Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи.

В чл. 181, т. 1 от ЗДвП е предвидено, че се наказва с глоба 50 лв. собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед.

От цитираните разпоредби е видно, че за да се наложи наказание по реда на чл. 181 т.

1, вр. чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, следва да е налице не само бездействие на особения субект на нарушението (собственик или длъжностно лице) да представи съответното МПС на годишен технически преглед, но и това да не е сторено в определения от закона срок, а за да е налице надлежно описание на нарушението съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН, следва всеки един от тези елементи да е намерил своето отражение при описване признаците на конкретното деяние.

В настоящия случай както в АУАН, така и в НП не е визирано в какъв срок е следвало посочения в тях лек автомобил да бъде представен на годишен технически преглед.

В оспорения санкционен акт липсва описание на съставомерен елемент от обективната страна на деянието по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, за което и на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП на Д. е наложено административно наказание. По делото не са представени и надлежни писмени доказателства, от които да е видно, че действително към датата на проверката автомобилът е следвало да премине годишен технически преглед и до коя дата е следвало да бъде сторено това. От така изложеното следва НП в тази му част да се отмени.

Според разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност. Като е управлявал автомобил след изтичане срока на валидност на свидетелството си за правоуправление, жалбоподателят несъмнено е нарушил посочената норма, като наличието на нарушението правилно е констатирано в обжалваното наказателно постановление. Съдът намира. че наказващият орган правилно е издирил приложимата санкционната норма и е наложил наказание на основание чл. 185 от ЗДвП. Доколкото за управление на МПС със свидетелство за управление с изтекъл срок на валидност не е предвидена специална санкция, следва да се приеме, че нарушението законосъобразно е санкционирано по реда на общата санкционна разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, предвиждащ наказание за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание.

Наказанието е наложено във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва 3 възможност за индивидуализация.

Неоснователни се доводите на жалбоподателя, че заявлението не му е приемано то органите на МВР. Следва да се отбележи, че задължение на всеки водач е да притежава валидно свидетелство за управление, което г-н Д. като водач с дългогодишен стаж следва да знае. Изложените доводи, че не му е приемано заявлението за подмяна на СУМПС са неотносими към настоящото производство.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана и за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, който въвежда задължение всички движещи се по пътя пътни превозни средства да бъдат оборудвани с пожарогасител. Посочената норма предвижда, че пожарогасителят е елемент от оборудването на автомобила, който е свързан със състоянието на превозното средство и неговата годност за използване на пътя. В този смисъл разпоредбата не буди съмнение, че законодателят е имал предвид, че тази част от оборудването следва да е изправна, за да може да бъде използвана по предназначение, ако се наложи.

За да се счете, че един пожарогасител е изправен, то той следва да отговаря на въведените нормативни изисквания за това. Съгласно действащата нормативната база в областта - Наредба № 8121з-647 от 1 октомври 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (чл. 21) и въведените общоевропейски стандарти СД ISO/TS 11602-2:2015 (Защита от пожар. Носими и возими пожарогасители. Част 2:

Контрол и техническо обслужване) пожарогасителите следва да се обслужват минимум веднъж годишно, но на интервали не по-кратки от 6 месеца. Доказателство, че пожарогасителят е технически обслужен, респ. че е годен за употреба, е поставянето на стикер за валидност. В настоящия случай пожарогасителят, който се е намирал в автомобила на жалбоподателя е бил с липсващ стикер, което се потвърждава от свидетелските показания.

За да бъде дадено лице подведено под административнонаказателна отговорност то следва да разбира за какво нарушение е санкциониран. От така описаното в НП и АУАН се установява, че е наложена санкция за липсващ пожарогасител, а от свидетелските показания, се установява, че пожарогасителят е бил с изтекъл срок. За да санкционира Д. за пожарогасител с изтекъл срок АНО е следвало освен разпоредбата на чл. чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП да направи и привръзка към чл. 21 от Наредба № 8121з-647 от 1 октомври 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, в която се регламентира, че пожарогасителите трябва да са технически обслужени веднъж в годината.

От гореизложеното настоящият състав счита, че не са спазени разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като както в акта, така и в НП, следва да бъдат посочени разпоредбите от закона, които са нарушени, което нарушение води до отмяна на обжалваното НП и в тази част.